Новите облекла и обувки за военнослужещите минаха през всички етапи на войсковите изпитания.
По време на конференция на ООН с акцент върху въпроса за здравето беше възприето мотото на Световната здравна организация „Здравето като аргумент за климатични действия“. Форумът подчерта как екстремното време застрашава живота, поминъка и бъдещето на поколения напред.
През миналата година Южна Европа беше по-засегната от свързани с горещината заболявания, горски пожари, суша, хранителна несигурност и лайшманиоза (паразитно заболяване, разпространявано чрез ухапване от заразени пясъчни мухи), а Северна Европа беше по-засегната от увеличаването на хранителните разстройства и броя на кърлежите. Изследователи поставиха България на второ място в Европа по смъртност, свързана с жегите за изминалата година. Поради тази причина зададохме въпроси за спецификите на униформените облекла в Българската армия в контекста на климатичните промени. Отговорите дойдоха от експерти в Командването за логистична поддръжка.
През 2013 г. в Министерството на отбраната е разработена и приета Визия за осигуряване на военнослужещите с вещево имущество. Тя има за цел да определи възможностите и намеренията за усъвършенстване на системата за осигуряване със съответстващо на стандартите на НАТО вещево имущество в периода 2014–2018 г.
Крайният резултат от разработването на тази „Визия” беше усъвършенстване на системата за осигуряване с вещевото имущество, като в максимална степен се осигурят потребностите на военнослужещия от униформени облекла, отговарящи на стандартите и практиките на НАТО.
С приемането на визията стартира Проект 24 „Униформени облекла и обувни изделия за военнослужещите от БА и МО”, разработен още през 2008 г.
Бяха въведени нови модели цели полеви обувки, снабдени с мембрана за зимни и летни условия. Мембраната защитава краката при ниски температури и не позволява да влиза вода в обувките, като същевременно осигурява проветряване.
Новите облекла и обувки минаха през всички
етапи на войсковите изпитания
след което бяха приети от членовете на Съвета по отбрана към министъра на отбраната.
За предпазване на военнослужещите от високите температури през лятото е предназначен летният комплект камуфлажни облекла с петцветна разпетновка, който включва общо осем артикула. На първо място е камуфлажна риза с дълъг ръкав, изработена от тъкан със състав 85/15 памук/полиестер. Има и риза за носене под бронежилетка – изработена от тъкан със състав 80/15/5 памук/полиестер/еластин. Полева фланелка е изработена от трикотажен плат със състав 100 % памук, а фланелката с яка и къс ръкав в основната част е изработена от трикотажно пике La Costa със състав 97% памук и 3% еластин.
Камуфлажният летен панталон е изработен от тъкан със състав 85/15 памук/полиестер. Лятната камуфлажна шапка с козирка е изработена от тъкан със състав 85/15 памук/полиестер, по същия начин е изработена и лятната камуфлажна шапка с периферия.
Специалните летни обувки
са изработени от лека многокомпонентна комбинация от микрофибър/текстил, конструирана на база на съвременна технология за движение, динамична със спортен дизайн и добра климатизация. По този начин се търси не само удобство, но и комфорт в униформените облекла, за да могат военнослужещите да изпълняват своите задължения в удобна битова среда и при оптимално удобни условия.
Тъканите, от които се произвеждат летните дрехи на военнослужещите, са с голямо съдържание на памук поради няколко основни причини. На първо място памукът е естествен материал, който позволява на въздуха да циркулира свободно, което спомага за охлаждане на тялото. Той е и хигроскопичен и може да абсорбира потта, като същевременно позволява влагата да се изпарява, осигурявайки комфорт в горещите дни. Памучните тъкани са леки и приятни на допир, което е важно за комфорта през лятото, но не бива да подценяваме и факта, че памукът е хипоалергенен и подходящ за хора с чувствителна кожа, което го прави идеален за ежедневна употреба в топло време, а и естествените влакна помагат за поддържане на телесната температура, като предотвратяват прегряване.
2024 г. беше белязана от бедствия
В края на миналата година се проведе конференцията на ООН за изменението на климата, където делегатите се съгласиха на споразумение за $300 млрд. за подпомагане на развиващите се нации в справянето им с климатичната криза. 2024 г. се оказа белязана от бедствия, предизвикани от изменението на климата. Наводненията в Испания унищожиха имущество за милиарди и взеха над 200 живота, екстремни горещини обхванаха Близкия изток, Балканския полуостров и България. Според Европейската обсерватория за климата е сигурно, че 2024 г. ще бъде запомнена като най-топлата година в историята.
Именно това налага и използването на специфични, качествени и ергономични униформени облекла и принадлежности.
Според експерти изменението на климата вече се отразява негативно върху здравето на европейското население и при липса на подходящи мерки тези въздействия ще продължат да се увеличават в съвсем близко бъдеще.
Повишаването на температурите доведе до ръст на смъртността, свързана с топлината, ограничи предлагането на работна ръка и увеличи периодите на рискови часове за упражняване на физическа активност.
Според учените излагането на екстремни събития като горещи вълни, горски пожари и суши се е увеличило в повечето европейски региони, което води до хранителна несигурност и различни отрицателни въздействия върху здравето. Климатичните условия в Европа стават все по-благоприятни за разпространението на различни инфекциозни заболявания.
Цената на бездействието и високите рискове
Световната банка също публикува доклад, в който изчислява цената на бездействието за страните с ниски и средни доходи, като в него акцентира върху 4 основни извода.
Между 2026 и 2050 г. се предвижда изменението на климата да причини между 4,1 и 5,2 млрд. случая на заболявания в страните с нисък и среден доход. Въздействието върху смъртността ще бъде също толкова силно. До 2050 г. броят на смъртните случаи, причинени от климатичните промени, може да достигне между 14,5 и 15,6 млн. души, което е повече от двойно на населението на България.
Изследванията показват, че България ще бъде засегната от горещи вълни все по-често и силно. Миналата година нашата страна беше поставена от авторитетно проучване на второ място в Европа по смъртност, свързана с жегите. Според същия доклад адаптацията към горещините в Европа е спасила немалко хора – без мерки смъртността би била с 80% по-висока, а сред възрастното население – дори със 100% по-висока от регистрираната. Този факт обяснява в голяма степен наблюдаваната рекордна смъртност при горещини у нас, където все още няма планове за защита на населението при горещо време.
Фото Красимир ТОДОРОВ
