14 февруари 1892 година! Тогава излиза първият брой на „Военни известия“ – вестникът на българското Министерство на войната. По-късно имената на изданието се менят: „Народна отбрана“, „Народна войска“, „Народна армия“. От 1991 г. сме „Българска армия“. Но основният сюжет си остава – успехите и проблемите на нашата армия. Към него добавяме и други теми – международната среда за сигурност, военна история, култура, развлекателна страница, както и кръстословица, судоку.
Това, че сме най-старият вестник в България, не ни пречи да отразяваме и най-актуалните заплахи за националната сигурност. За да противодействаме на информационната война, се стремим да развенчаваме фалшивите новини и дезинформацията. Знаем, че имаме и читатели, които надават ухо на пропагандата, идваща откъм Кремъл, но нашата работа не е да ги заклеймяваме, а да им помогнем да се ориентират в информационния поток.
Да правиш хартиен вестник в ерата на „Тик-Ток“ е донякъде донкихотовско занимание. Битката с 15-секундните видеоклипове, които гъделичкат емоциите, изглежда обречена, но ние няма да се отказваме. Разчитаме, че нашите достоверни и проверени информация и анализи ще стигнат до хората, които все още четат текстове, по-дълги от четири изречения.
И наистина – интересът към в.„Българска армия“ расте. През тази година тиражът ни е 5632 броя – с 400 повече от миналата. Четат ни основно във военните поделения и структурите на Министерството на отбраната, но имаме и близо 1000 абонати извън МО. Сред тях са посолства, университети, читалища, общини и др. Не, да не се самозаблуждаваме – една от причините за увеличения тираж е и ниската цена – само левче на месец, благодарим на ръководството, което прави този финансов жест към читателите. И сега можете да се абонирате за в. „Българска армия“ за месеците до края на годината.
През миналата година сменихме и местоположението на редакцията, „Българска армия“ се върна там, където му е мястото и където е бил десетилетия наред – в центъра на София, на емблематичната улица „Раковски“. И за това благодарим на ръководството, но то да не се успокоява – има още какво да направи за нас. А ние обещаваме да държим ръка на пулса на военните проблеми. И да не се вземаме много насериозно – ще продължим да гледаме на себе си самокритично и с щипка самоирония.
