Професор полковник о.з. Димитър НЕДЯЛКОВ
През есента на 1944 г. три наши армии провеждат успешно настъпателни операции на Балканите.
Участието на България във войната срещу хитлеристка Германия започва непосредствено след 9 септември 1944 г. с нанасяне на първите въздушни удари по оттеглящи се в опасна близост до столицата на Царство България германски формирования от Група армии „Егея“. То преминава през две фази. Първата обхваща времето от септември до края на ноември 1944 г. Българските войски действат на територията на Македония, Източна Сърбия и Косово. В първата фаза България участва с три армии – Първа, Втора и Четвърта, а Трета армия не се включва в операциите срещу Третия Райх, като остава дислоцирана на границата с Турция.
За успешното участие във войната на Българската армия се налага да извърши мобилизация и стратегическо развръщане на определените за настъпление войски. Мобилизацията се провежда организирано и към 1 октомври 1944 г. въоръжените сили на Царство България представляват добре изградена и запазена от пораженията на войната
военна система със значителна бойна мощ
Те разполагат с 506 283 души личен състав, сведени в 5 армии, 2 самостоятелни корпуса, 16 пехотни дивизии, 2 конни дивизии и бронетанкова бригада. На въоръжение са 3300 оръдия, 1580 минохвъргачки, 4730 тежки и 8700 леки картечници, 135 бойни коли (танкове и самоходни оръдия), 9000 картечни пистолета, 570 самолета.
В първите няколко дни след 9 септември 1944 г. български войски съвместно с партизански и съветски части отблъскват настъпващите по направлението Кюстендил–София германски войски. На 11 септември германска разузнавателна рота с един танк преминава през Кула, без да срещне съпротива, опитвайки се да установи присъствието на съветски войски в района, след което се оттегля на сръбска територия.
На 18 септември 1944 г. българската армия преминава в оперативно подчинение на командващия III Украински фронт маршал Фьодор Толбухин. Мобилизирането на българската армия (преименувана на Българска народна армия) започва на 18 септември и приключва в края на същия месец. Пред българската армия като част от силите на съветския Трети Украински фронт се поставя задачата да осигури левия фланг на Червената армия, да разгроми противниковите сили в Сърбия и Вардарска Македония и да прекъсне пътя за отстъпление на германската Група армии „Егея“ от Гърция по долините на реките Морава, Вардар и Ибър. Военната група възлиза на 10 дивизии, 8 бригади и други войскови сили, които наброяват над 300 000 души и разполагат с добро въоръжение.
За изпълнение на основната оперативна задача от 8 до 14 октомври 1944 г. българските войски със силите на Първа, Втора и Четвърта армия провеждат Нишката, Страцинско-Кумановската, Брегалнишко-Струмишката, и Косовската операция. Всички те са настъпателни, като първите три се провеждат паралелно.
Нишката операция има за цел осигуряване на левия фланг на Трети украински фронт от Червената армия. Проведена е от Втора българска армия под командването на генерал-майор Кирил Станчев. Армията по онова време е най-боеспособното българско обединение и разполага с 91 158 души, 32 400 коня, 760 оръдия и минохвъргачки и 91 танка. Тя получава задача да настъпва по направление Власотинци – Ниш. Отбраната в полосата на армията е организирана от 7-а СС доброволческа планинска дивизия „Принц Ойген“, водила до момента серия победоносни боеве срещу югославски партизани. Германските войски наброяват около 21 500 души от 13 пехотни батальона, разполагащи със 154 оръдия, 164 минохвъргачки, 38 танка и 18 самолета. Те се намират в труднопроходим и удобен за отбрана планински район.
Настъплението на Втора армия започва на 8 октомври след масирана артилерийска подготовка и авиационни бомбардировки. На 10 октомври Бронираната бригада извършва пробив в отбраната на противника и го принуждава да се оттегли западно от р. Българска Морава. На 12 и 13 октомври българските войски продължават преследването. На 14 октомври части на 6-а пехотна дивизия с помощта на внезапен удар от юг на Бронираната бригада овладяват Ниш и
напълно разгромяват частите на Вермахта
Освен загубите на германците, които възлизат на 5200 убити и 3850 пленници, операцията има и политическо значение – България доказва решимостта си да воюва срещу нацистка Германия.
По същото време на юг действат съединенията на Първа българска армия под командването на генерал-майор Владимир Стойчев. Генералът ръководи провеждането на Страцинско-Кумановската настъпателна операция. В сектора на армията се отбранява 21-ва планинска дивизия от СС „Скендербег“, която разполага със 100 оръдия и минохвъргачки и 35–40 танка. Българските войски започват настъпление на 8 октомври и същия ден влизат в Крива паланка. Последователно се водят боеве за хребета Стражин и Страцинската позиция, която е овладяна на 25 октомври. Сраженията продължават при р. Пчиня и Куманово, където частите на Вермахта отново са разбити.
Брегалнишко-Струмишката операция е възложена на Четвърта българска армия с командващ генерал-майор Боян Урумов. Към началото на настъплението армията разполага едва с 22 500 души, 85 оръдия и 180 минохвъргачки. Поставената ѝ цел е да преодолее отбраната на 22-ра германска пехотна дивизия и настъпи в направлението Горна Джумая–Велес и по този начин осигури левия фланг на Първа българска армия. Настъпателните действия на българските пехотни полкове започват на 15 октомври 1944 г. Германската отбрана е преодоляна в двудневни боеве и започва преследване на оттеглящия се противник. Последователно са овладени Кочани, Щип и така се прегражда направлението Струмица–Пехчево–Щип–Кратово. На 10 ноември българските войски влизат в гр. Велес, изпълнявайки своята оперативна задача с цената на 564 убити, 1030 ранени и 36 изчезнали.
Поради важното оперативно значение, което има гр. Скопие, българското командване насочва съединения на Първа и Четвърта армия за неговото освобождаване. Под техния натиск на 13 ноември 1944 г. по обяд германците започват да се оттеглят от града. На 14 ноември
части на двете български армии влизат в Скопие
под погледите на налягалите по баирите около града „македонски“ бригади на ЮНОА.
В периода 21 октомври–30 ноември 1944 г. се провежда заключителната за кампанията на българската армия на Западните Балкани Косовска операция. Втора българска армия, усилена от бронираната бригада, 4-ти конен полк съвместно с 10-а бригада от ЮНОА и български партизански отряд от района на Полатна предприемат настъпление и пробивайки успешно отбраната на противника завземат гр. Подуево.
До 21 ноември противниковите войски са напълно разгромени и в ръцете на българската армия попадат Прищина, Вучитрън и други населени места в Косово поле. До края на месеца подразделения на 9-а пехотна дивизия преследват оттеглящия се противник и достигат до рубежа Рашка–Нови пазар. Настъплението на българската армия е подкрепено и от италиански войски на 9-а италианска армия в Албания и на Албанската народноосвободителна войска, които преграждат пътищата за отстъпление на германските войски.
С Косовската операция завършва първата фаза на участието на България във Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция. В двумесечните настъпателни действия в Сърбия, Вардарска Македония и Косово, българската армия настъпва на фронт от 380 км и прониква в дълбочина на повече от 200 км. Загубите за германските войски и техните сателити възлизат на 35 000 убити, ранени или пленени. Поразени са и голямо количество военна техника и оборудване. Поради навлизането на българските войски в долината на р. Вардар и в Косово поле, други 33 хил. германци от Група армии „Егея” не успяват да се изтеглят от Гърция и попадат в британски плен.
Решителните действия на Българската армия през този период на войната са признати дори от нейните противници. Началникът на щаба на Група армии „Егея” генерал Ерих Шмид-Рихберг отбелязва: „Българският войскови контингент беше една значителна свежа боева сила, за да прегради пътя на изтегляне на група „Егея” при особените условия, при които се намираше тя”.
Английските военни специалисти също дават високи оценки за тези действия. Във всекидневните оперативни сводки на военното им министерство се отделя място и на нашите войски. Когато през октомври Втора армия пробива противниковата отбрана и излиза в долината на Морава, те отбелязват: „…Българите са единствената сила, която е в състояние да задържи германците в Моравската долина”.
