Европейските държави активно увеличават възможностите си за противовъздушна отбрана (ПВО), провокирани от бойния опит от конфликтите в Украйна и в Близкия изток. Те показаха важността на контрола и защитата на въздушното пространство от възможните заплахи от страна на бойната авиация, безпилотните летателни апарати (БЛА) и различните типове ракети клас „въздух–земя”, „море–земя” и „земя–земя”. С оглед на възможността руско-украинската война да се проточи възникна необходимостта да се усили защитата на европейския фланг на НАТО от различните видове въздушни и ракетни опасности.
В тази връзка през 2022 г. Германия предложи инициатива „Европейски небесен щит” (известна у нас и като „Щит на европейското небе” – European Sky Shield Initiative – ESSI). Тя е насочена към
създаване на интегрираната многоешелонна система за ПВО и ПРО (противоракетна отбрана) на страните от НАТО на Стария континент. Предвижда се да включва зенитни средства с малка (до 15 км, по височина – до 6 км ), средна (до 50 км, по височина – 25 км), голяма (над 50 км, по височина – 35 км) и свръхголяма (над 100 км) далечина на стрелбата. В основата си концепцията се базира на зенитни комплекси, разработени в САЩ, Израел и самата Германия, но в бъдеще не е изключено в опциите за избор да попаднат и други системи.
За най-далечната защита ще се разчита на израелските комплекси за ПРО Arrow 3, които осигуряват екзоатмосферен прехват на балистични ракети със среден и далечен обсег по време на началната фаза на техния полет, когато са извън земната атмосфера. Те могат да поразяват цели на височина до около 100 км и дистанция до 2400 км. Засега само Берлин е поръчал такива, като се очаква Бундесверът да получи първия през т. г. Има идея същите да се използват съвместно с американските противоракетни комплекси THAAD (далечина на прехвата 200 км, по височина – над 150 км) и Aegis Ashore в Полша и Румъния.
Далечния отбранителен ешелон ще осигурява американският зенитно-ракетен комплекс (ЗРК) MIM-104 Patriot PAC-3, приет на въоръжение в някои европейски армии, вкл. от Бундесвера. Той позволява прехват на широка гама средства за въздушно нападение, вкл. балистични ракети с малък и среден обсег на действие, на далечина до 120 км и височина 20–25 км.
За противодействие на средни дистанции са предвидени германският ЗРК IRIS-Т SLM и британският CAMM, способни да унищожават множество въздушни цели – (дронове, ракети, бойна авиация, крилати ракети) на височина до 20 км и разстояние до 40–60 км. За близка защита (дистанции 3–12 км и 3–8 км във височина) пък е планирано използване на мобилни зенитни ракетно-артилерийски комплекси (като Skyranger 30 и LVS NNbS) и ЗРК IRIS-Т SLS.
Началото на реализацията на ESSI беше поставено на срещата на министрите на отбраната на НАТО на 13 октомври 2022 г. в щаб-квартирата на пакта в Брюксел. Тогава Германия и още 14 европейски страни (Белгия, България, Великобритания, Германия, Естония, Латвия, Литва, Норвегия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Холандия и Чехия) подписаха декларация за намерения за присъединяване към германската инициатива. Впоследствие правителствата им (българското през октомври 2023 г.) одобриха меморандум за разбирателство между 15-те отбранителни ведомства за съвместно закупуване на наземни системи за противовъздушна отбрана в рамките на ESSI. По-късно към проекта се присъединиха Дания, Швеция, Австрия, Швейцария, Гърция и Турция, а в началото на този месец и Албания, и Португалия. Така „Европейски небесен щит” вече обединява 23 държави.
Но проектът не е привлекателен за европейски държави, които имат или купуват различни системи за ПВО/ПРО. Това се отнася най-вече за Франция и Италия, използващи съвместно разработената система SAMP/T вместо Patriot. Двете държави виждат ESSI и като заплаха за координираните от тях европейски отбранителни проекти PESCO и TWISTER. Те предвиждат изграждане на космическа система за ранно предупреждение и свръхдалечен прехват на балистични ракети и хиперзвуков противоракетен комплекс, които се очаква да започнат да функционират след 2030 г.
От Париж и Рим са недоволни, че германската инициатива стимулира покупката на неевропейски оборудване и технологии за ПВО и ПРО и че така се създава зависимост от производители извън Стария континент, вместо да се подкрепят местни разработки в сферата. Затова Франция и Италия засега остават дистанцирани. Идентична позиция има Испания, която с немско участие разработва хиперзвукова зенитна ракета прехващач и подобно на Полша купува противовъздушно въоръжение по двустранни договори със САЩ и Великобритания. Варшава обаче все пак допуска да се включи в „Европейския небесен щит” при определени условия.
фото интернет
Безспорно предимство на многонационалната инициатива е, че позволява на страните участници съвместно да закупуват системите за ПВО/ПРО, които са им „по джоба”. Така те могат да се възползват от по-изгодни цени и по-кратък срок за производството на въоръжението заради мащаба на поръчките. Също така се подобрява оперативната съвместимост между партньорите и има опции да си сътрудничат при обучението на персонала, логистиката, поддръжката и ремонта. Пред страните, които вече развиват собствени програми за ПВО, стои възможност за консолидиране, завършване и модернизиране на вече съществуващите способности, според техните нужди, ресурси и планове. При това част от финансирането може да бъде по линия на натовския проект „Модулни наземни средства за ПВО”.
Средствата за ПВО и ПРО са едни от най-сложните и скъпите оръжейни системи. Затова стремежът на съюзните страни ефективно и икономично да преодоляват проблемите в отбраната си с общи усилия е оптималното решение. А че такива има, алармира още в края на май 2024 г. британският бизнес всекидневник Financial Times.
На фона на войната в Украйна тогава изданието съобщи, че страните – членки на НАТО, разполагат само с 5% от средствата за противовъздушна отбрана, необходими за защитата на източния си фланг от пълномащабно нападение. Изданието цитира анонимни високопоставени източници от Алианса, които определиха ПВО за „една от най-големите дупки” в отбраната на пакта към момента. Те заявиха, че войната на Русия срещу Украйна е демонстрирала критичната необходимост за повишаване на способностите на НАТО за защита от ракети и авиоудари, които са в основата на плановете за отбрана на Централна и Източна Европа.
Тези твърдения се потвърждават косвено от неспособността на западните съюзници да предоставят на Украйна допълнителни средства за ПВО заради ограничените собствени запаси и дългото време за производство на нови. Интензивното използване на ракети, дронове и бомби от Русия принуди страните от Северноатлантическия пакт да увеличат своите разходи за отбрана след десетилетия на съкращения на своите военни бюджети. И един от акцентите в тях е защитата на въздушното пространство.
През май 2024 г. премиерите на Гърция и Полша изпратиха писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. В него те определиха ПВО като „сериозна уязвимост в нашата безопасност” и помолиха за помощ в разработката и потенциално финансиране на общоевропейска система за ПВО. В посланието се акцентира, че войната в Украйна „преподава уроци, които повече не можем да игнорираме”. Председателят на ЕК подкрепи предложението. Някои страни от ЕС предложиха да се увеличи общия дълг за финансиране на отбранителни проекти.
Рисковете за безопасността се засилват от разпространението на евтините и преодоляващите сериозни дистанции ударни дронове, които се използват в конфликтите в Украйна и в Близкия изток. Парадигмата, че атаките на далечни разстояния са способност само на свръхдържавите, вече е история. Ето защо новите отбранителни планове на НАТО значително увеличават изискванията към ПВО и ПРО в количествено отношение и в плановете за готовност.
Пълната интеграция на различните системи за ПВО на страните в Европа може да помогне за компенсирането на съществуващите недостатъци във въздушната защита на небето над континента. Създаването на свързана мрежа от радари, датчици и средства за прехват по цялата му територия дава възможност за отговор на потенциалните заплахи.
