Тя е в армията от пет години и въпреки възможността за музикална кариера, включително в гвардията, предпочита строя на свързочниците пред който и да било оркестър. Нямам колебания в избора си, определено тук е моето призвание, категорична е младши сержант Свилена Антонова. Момичето в униформа служи в Мобилната КИС. „Харесват ми предизвикателството на службата, сложността на задачите, с които се сблъскваме ежедневно. Динамиката на работата също ми харесва, както и това, че обучението в нея никога не спира. Работим в сфера, която се развива нонстоп и позволява на всеки от нас също да се развива постоянно – в различни звена и диапазони. Много съм благодарна, че нашите командири и началници в Мобилната КИС ни предоставят много добро обучение и възможности за развитие”, казва младши сержант Антонова.
Тя е завършила Националното музикално училище „Любомир Пипков” в София. По специалност е тромпетист. „Много исках да вляза в гвардейската част като музикант. Уви, тогава нямаше възможност, нямаше места, не ми се получи.
Намерих си съвсем друга професия. После в COVID кризата много хора останахме без работа и реших все пак да се върна към първоначалния си избор – армията”, разказва униформеното момиче. Пример за насочването ѝ към строя е брат ѝ, който за известно време е бил военнослужещ.
Допълва, че сега вече не би кандидатствала за музикант дори в гвардията, защото вижда бъдещето си именно в Мобилната КИС: „Аз съм праволинеен човек. Обичам да вървя в една посока и като хвана нещо, да си го гоня”. За нея свързочната система е привлекателна с предизвикателствата, но и с точността си. „Тук нямаш право на грешка. Или има свръзка, или няма.”
Признава, че не ѝ е било лесно в началото: „Цялата специфика – от простата физика до сложната физика, математиката и нататък – всякакви видове комуникации, за мен това беше изключително сложно. В много кратък период трябваше да се ориентирам какво да правя и как да го правя. Благодарение на командирите ми, на по-старшите от мен успях бързо да се изуча, да вляза в материала, в сферата на КИС”.
Освен много нови знания трупа и опит за работа във воинския колектив. „Уважението, екипната работа са особено важни. Когато си изпълняваш честно и искрено задълженията, когато влагаш душа и сърце, нещата се получават. Във формированието прекарваме 80% от времето си, помагаме си взаимно и усещаме колектива като свое семейство”, казва младши сержант Антонова.
Тя си има и хоби: „Аз съм жесток любител на моторните спортове! Имам мотор. Обичам да ходя на картинг. Обичам да се състезавам. Обичам автомобилите, а всъщност, като се замисля – и всяко моторно превозно средство. Това е моята скрита страст. Всичко това е пак по примера на брат ми. Общо взето, все по неговите стъпки ходя”.
Но страстта ѝ не е безразсъдна. Наясно е с опасностите на движението по пътищата: „Карам мотора с изключително голямо внимание. И не само мотора, но и автомобила си. Изключително лоши станаха шофьорите. Хората, особено по големите градове, са нетърпеливи, нетолерантни, несъпричастни. И като че ли това, за съжаление, започна да става част от манталитета на българина”.
И докато се движи на скорост по маршрутите на службата и хобито си, момичето в униформа е убедено в предимствата на военната професия и я препоръчва на връстниците си: „Нека дойдат в строя, защото армията ще им даде самостоятелност. Ще придобият знания, умения, воля, самодисциплина, организация”. За нея цялото това самоусъвършенстване и изграждане на характера е много по-важно дори от нарасналите възнаграждения на военнослужещите от началото на годината. „Аз съм дошла преди увеличенията. Не са само парите, не са само парите…”, категорична е младши сержант Свилена Антонова.
