Западна Стара планина има изключително богато биологично разнообразие. Това е вторият по значимост район в страната за опазването на буковите гори, а също и за старите смърчови гори.
През 2009 г. районът около вр. Миджур е обявен за защитена местност с площ 1509 дка с цел запазване на характерния ландшафт и местообитанията на растителните видове. Чипровска планина се издига в западната част на Стара планина и е разположена в България и Сърбия, като по билото от югоизток на северозапад преминава част от държавната граница между двете страни – от погранична пирамида № 315 до пирамида № 341.
В началото на зимата с ефрейтор Димитър Димитров решаваме да запишем в списъка още един от балканските първенеци – връх Миджур в съседна Сърбия. За да изкачите Миджур, е необходимо разрешение от Дирекция „Гранична полиция“.
Ефрейтор Димитров има множество изкачвания на високи върхове както в чужбина, така и в България, но за това ще ви разкажем в предаването „Извън обсег – с Роси Иванова”, което ще се излъчи на 22.02.2025 г., събота от 17,30 ч. по Военния телевизионен канал.
Сръбският първенец изкачваме през българска територия. Отправяме се на северозапад, към земите на Торлаците и с. Чупрене. Пешеходният ни маршрут към най-високите върхове на Чипровския балкан започва от селския площад, над който се извисяват часовниковата кула и камбанарията на възрожденската църква „Свети Никола“.
Вървим от с. Чупрене до хижа Горски рай и от хижата до връх Миджур. Следваме червената маркировка, която виждаме, щом оставим колите в центъра на селото. Десеткилометровото трасе с около 900 м положителна денивелация от с. Чупрене до хижа Горски рай е само за загрявка за предстоящото приключение. Имайки предвид, че през зимния период денят е кратък, отсядаме в хижата, защото знаем, че на следващия ден ни очаква вълнуващ преход до съседна Сърбия.
Ставаме рано на другия ден, слагаме челниците на главите и навлизаме в самото сърце на „Биосферен резерват Чупрене”, създаден да опазва най-северните иглолистни гори у нас. Това е най-стръмният и дълъг маршрут за изкачване на връх Миджур. Пътека няма. Всичко е покрито със сняг. Маркировката се губи заради падналите дървета. Пред нас се виждат само следи от вълци. Тази част на Стара планина е красива със своята девственост, което ни кара да се чувстваме като откриватели. Посрещаме изгрева и продължаваме нагоре.
От двете ни страни се издигат причудливите скали на Бабин зуб и Белоградчик. Решителният щурм към най-високия връх на Сърбия – връх Миджур, започва от гранична пирамида 336, а след нея и финално изкачване към първенеца на Западния Балкан – вр. Миджур – 2168 м.
Връх Миджур е най високият връх на Сърбия. В неговото подножие извират реките Лом и Тимок. Едва след свалянето на граничните съоръжения в началото на 1990 г. върхът стана достъпен за планински туризъм. Продължаваме към следващия двухилядник. Далеч на запад, на границата между България и Сърбия, се издига връх Оба. Извисяващ се гордо над вековните гори в „Биосферен резерват Чупрене”, върхът гордо носи титлата „Най-западен двухилядник на Балкана” изцяло в българска територия. Следвайки граничната бразда, изкачваме втория по височина връх на Западна Стара планина, извисяващият се на 2033 м. Обов връх или Дупляк, както го наричат съседите от Сърбия. Името Дупляк е дадено поради дупките и пещерите в карстовия терен на неговите околности. Някои от пещерите като „Водната дупка” са обитавани още през новокаменната епоха.
Целият маршрут за деня е 30 км, което ни отне около 13 ч, затова бързо правим снимки за спомен и тръгваме по обратния път до с. Чупрене. И ако някога решите да изкачите най-западните исполини на Стара планина по този маршрут, имайте предвид метеорологичната прогноза и късата светла част на деня. Планината е приказна през зимата, но крие огромни рискове, ако не сте подготвени за такива условия. Винаги тръгвайте с водач и със задължителна планинска застраховка.
