Народният съд на комунистите издава 9155 присъди, с които са осъдени на смърт 2730 души. Обезглавен е елитът на българската нация. Това напомниха за сетен път участниците в Гражданския форум „Народният съд – истината за него 80 години по-късно“, състоял се в аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той започна със заукопойна молитва за загиналите интелектуалци, регенти, бивши министри и генерали. Сред тях са и много български представители на българското офицерство.
Официално така нареченият Народен съд е създаден за съдене на управлявалите страната от 1 януари 1941 до 9 септември 1944, довели страната до участието ѝ във Втората световна война на страната на Тристранния пакт. Заедно с тази цел се преследва узаконяването на извършените вече убийства след окупацията от страна на Червената армия, както и неутрализирането на политическия и интелектуален елит на България и ликвидирането на неблагонадеждни евентуални политически противници за режима, установен след окупацията и преврата.
От 20 декември 1944 до 2 април 1945 година са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 11 122 души са повдигнати обвинения, съдбата на много от другите арестувани е неизвестна. Процесите се извършват в Софийския университет, в Съдебната палата и в цялата страна. тримата регенти, 22 министри, 8 царски съветници, 67 депутати, 47 генерали и полковници. По-късно излизат потресаващи факти.
На 1 февруари 1945 г. първи и втори върховен състав на Народния съд влизат в историята на България с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Екзекуцията на политиците е извършена в нощта на 1 срещу 2 февруари до запустяла яма в Орландовци, изровена от бомбардировките, извън Централните софийски гробища.
Сред тях е и елитът на българското воинство. Битката срещу така наречените царски офицери продължава и след това.
Цветът на българското офицерство е унищожено, но отмъщението на комунистите продължава и след това. Българските военно-въздушни сили губят 240 от общо 280 бойни пилоти – всички те нарочени за „царски офицери“.
