България няма да участва в никакви военни действия на територията на Украйна. Това е ясно като бял ден, но все се намира някой, който да не го е разбрал. Някой, който не прави разлика между война, мироналагане и мироопазване. Пояснявам с примери – в рамките на съюзнически формат България участва в Първата световна война с цялата си армия, води тежки боеве, дава много жертви. А в последните 15–20 години страната ни е постоянен участник в международните мироопазващи мисии на Балканите – в Босна и Херцеговина и Косово. Там нашите войници не воюват и не дават жертви. Има разлика, нали? Нерде Ямбол, нерде Стамбул.
Що се отнася до конкретния казус с войната на Русия срещу Украйна, то там има само надежди за мир, но засега той е далеч. Новата администрация във Вашингтон изрази очакване, че евентуално мирно споразумение за Украйна би могло да бъде гарантирано от присъствието на миротворчески контингент от европейски държави. Но дори и при оптимистичен сценарий за край на боевете, е малко вероятно Русия да промени сегашната си позиция против разполагането на войски на страни от НАТО в Украйна. Така че по-добре да не слагаме тигана, докато рибата е в морето, а да се съсредоточим върху наистина важното – укрепване на нашите отбранителни способности в координация със съюзниците.
От друга страна, наивници са тези, които очакват промяна в българското отношение спрямо нападната държава – през тази седмица премиерът Росен Желязков го каза ясно: България e последователно ангажирана с общите международни усилия в подкрепа на Украйна, чрез предоставяне на всеобхватна помощ – политическа, военна, икономическа, финансова, хуманитарна и дипломатическа.
