Автор: Професор полковник о.з. Димитър НЕДЯЛКОВ
Втората фаза от участието на българските войски в заключителната фаза на Втората световна война започва от декември 1944 г. и продължава до май 1945 г. През това време българската армия участва в освобождаването на Северна Югославия и навлиза в Южна Унгария и Източна Австрия.
Във втората фаза България участва със 110 000 офицери, сержанти и войници, обединени в Първа българска армия в състав от 6 пехотни дивизии, формирования от бронираната бригада и въздушни войски. В рамките на тази фаза от 22 до 28 декември 1944 г. се води Сремската операция. От 31 декември военните действия се пренасят на унгарска територия. За първи път в историята на българската държава нейни войски се бият на отдалечение над 1000 км от родната земя. От 6 до 19 март 1945 г. се провежда Дравската отбранителна операция срещу войски на Третия райх, настъпващи в района на Нагятад-Хересне в опит да създадат предмостие на северния бряг на р. Драва. Тя е част от отбранителната Балатонска операция на Червената армия от 6 до 21 март 1945. На Първа българска армия с командващ генерал-лейтенант Владимир Стойчев е поставена задача за упорита отбрана по северния бряг на р. Драва.
В процеса на подготовката със заповед на командващия армията на 17 февруари 1945 г. са формирани 3-ти и 4-ти корпус. За тяхното управление от България са изпратени два напълно окомплектовани с офицерски състав корпусни щабове. Трети корпус с командващ генерал-лейтенант Тодор Тошев заема позиции на западния участък. Четвърти корпус, командван от генерал-лейтенант Стоян Трендафилов, заема позиции за отбрана на южния, т.нар. дравски участък.
Немското настъпление има за цел да отвлече главните съветски сили от Берлин, да обкръжи и унищожи 57-а съветска и Първа българска армия и да достигне р. Дунав. За целта Вермахтът нанася три удара: 1. Основен – между езерата Балатон и Веленцейто по направление на Дунафьолдвар; 2. Срещу силите на 57-а съветска армия и българската 10-а пехотна дивизия по направление на Печ; 3. През Драва при Долни Михоляц срещу 4-ти български корпус и при Валпово срещу 3-та югославска армия.
Пробивът по направлението на главния удар е спрян от съветските войски на 15 март. В боевете при Дравачехи, Дравасоболч и Драваполконя авангардни боеве с германския 46-и моторизиран корпус водят българските 1-ва армейска моторизирана дружина и 1-ва армейска бронирана дружина, като българските моторизирани части нанасят челен контраудар на германците, освобождавайки заедно с 16-а пехотна дивизия Дравачехи, докато бронираната дружина с танкове заедно с 12-а пехотна дивизия нанасят втори контраудар. Настъплението в стика между 57-а съветска армия и българската 10-а пехотна дивизия е спряно с помощта на 12-а пехотна дивизия. Опитът за подновяването му е блокиран на 10 март. В района на Долни Михоляц немските войски успяват да форсират Драва и да създадат предмостие с дължина 18–20 км и дълбочина 5–6 км. Тяхното настъпление е спряно с помощта на две дивизии от 133-ти съветски корпус и части на българските моторизирана и бронирана дружина. От 12 до 19 март след ожесточени боеве при селата Дравасоболч, Драваполконя, Дравачехи с помощта на 1-ва армейска моторизирана дружина и 16-а пехотна дивизия предмостието е ликвидирано.
Войските на Вермахта са отхвърлени на юг от Драва и отбраната на българите в участъка е стабилизирана.До 21 март с помощта на български и съветски части 3-та югославска армия ликвидира предмостието при Валпово. Настъплението се подпомага от Втора италианска армия под командване на генерал Марио Роботи, която води боеве на територията на Хърватия и Далмация срещу германските и хърватско-усташките войски.
Успешното провеждане на Дравската операция проваля настъпателните планове на Вермахта, спомага за създаване на условия за настъпателната Виенска операция на Червената армия и по този начин ускорява края на войната. Победата при Драва допринася и за бойния престиж на българската армия. Победата има и своята цена. Загубите на българската армия наброяват 1614 убити, а ранените са около 2500.
От края на март до средата на април в главен боен театър за българските дивизии се превръща районът на р. Мур. Планирана и проведена е Мурската настъпателна операция срещу войски на Третия райх, които отбраняват линията Кишбайом–Надкорпад–Нагятад–Хересне северно от р. Драва. Тя отнема периода от 29 март до 13 май 1945 г. Целта на настъплението е да се прекрати използването от Вермахта на петролните източници в района на гр. Нагканижа.
Немските, унгарските и хърватските усташки войски създават три укрепени линии на отбрана: първата – Ногбайон–Кишбайом–Нагятад–Харомфа, втората – укрепената линия „Маргит“ и третата – Мурско средишче–Чаковец–Вараждин. Пред българските части като естествена бариера минават р. Мур и каналът Принципалиш. Бойните действия започват на 28 март, след като на 27 март 1-ва армейска моторизирана дружина като част от основните сили на Първа българска армия поема в направление Ногбайон с цел да се съсредоточи за преминаване в настъпление. На другата страна на фронта са разположени германски военни части, окопали се за отбрана. На разсъмване на 28 март предните отряди на противниците завръзват артилерийски двубой, който продължава през целия ден, а вследствие на доброто артилерийско прикритие цялата Първа българска армия настъпва с основните си сили по десния си фланг на 29 март 1945 г. съвместно с 57-а съветска армия, а с по-малка част от силите си осигурява левия фланг по р. Драва.
Вследствие на успешното настъпление на съветските войски хитлеристките части южно от езерото Балатон се оттеглят, което облекчава настъплението на българите. Българските войски – 1-ва армейска моторизирана дружина, 1-ва армейска бронирана дружина и 12-а и 16-а пехотна дивизия овладяват първата отбранителна линия, след тежки боеве завземат и втората, форсират канала Принципалиш и р. Мур и преминават в отбрана на линията Велики Ког–Ястребци до 7 май. На 7 май подновяват настъплението, преследват, доразгромяват и пленяват остатъците от Вермахта и на 13 май 1945 достигат подножието на Австрийските Алпи в околностите на Клагенфурт.
Последните сражения с германските войски се водят в Австрия, в околностите на Клагенфурт, както и в Босна от края на април до около 15 май 1945. Капитулацията на нацистка Германия на 9 май 1945 г. заварва българските войски в района на Клагенфурт в подножието на австрийските Алпи, където установяват контакт с частите на Осма британска армия. Българските войски продължават да се сражават до 15 май с все още оказващите съпротива части на Вермахта и хърватските войски в Австрия, Словения и Босна до пълния им разгром.
С действията си в двете фази на войната българите войски допринасят за освобождението на Сърбия, Унгария и Австрия, затова и навсякъде са приемани радушно. Успешното участие на Българската армия във войната за завършване на разгрома на хитлеристката коалиция дава възможност на държавното ръководство на страната да защити териториалната цялост на България. На Парижката мирна конференция делегациите на СССР, Чехословакия, Полша и други страни подкрепят справедливата ни кауза, опирайки се именно на реалния принос, който българският народ и неговата армия дават в тази война. Участието в заключителния етап на Втората световна война е платено от българската държава със скъпи жертви и големи материални разходи. Те възлизат на 8337 убити, 9155 безследно изчезнали, 22 958 ранени и над 150 млрд. лв.
