Само политическият календар е виновен за наслагването на важни събития около Косово. Сякаш да бъде създадено впечатлението, че елементите от „косовския възел”, всеки съществен сам по себе си, се заплитат по начин, който не дава перспектива за бързо решаване на спора между Белград и Прищина.
От една страна, имаме начало на мандата на новия представител на ЕС за диалога между тях, от друга страна – все още няма окончателна яснота за това Косово ще има ли ново правителство и кое ще бъде то, за да излъчи свой представител в преговорите. От трета, цялата тази ситуация се наложи върху фона, който създадоха тържествата по повод на датата 17 февруари, когато през 2008 г. парламентът на Косово го обяви за суверенна и независима държава. С удоволствие споменавам този трети „фактор” от картината, защото имах привилегията да бъда с екип на БНТ в Прищина и да отразявам няколкодневните събития и тържества там.
Да караме поред на датите в календара. От началото на февруари в длъжност встъпи новият представител на ЕС за диалога между Белград и Прищина датчанинът Петер Соренсен. Той е кандидатура на новия еврокомисар по външната политика Кая Калас с първоначален мандат само от 13 месеца. Изборът на датчанина не е случаен – той не е новак в неизвестностите и лабиринтите на политиката в района. Има зад гърба си мандат като пратеник на еврокомисаря по външната политика на ЕС в Сърбия, после съветник на мисията на ООН в Косово УНМИК, шеф на делегацията на ЕС в Босна и Херцеговина, както и посланик на ЕС в Скопие. Задачата пред кариерния дипломат от Копенхаген е да облекчи диалога между Белград и Прищина, който да допринесе за всеобхватното нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово.
В Прищина изборът на Соренсен бе приет с нескрито задоволство. Той идва от Дания, една от държавите от Европейския съюз, признали независимостта и суверенитета на Косово. Това според политици и наблюдатели дава повече шансове посредникът в преговорите да бъде неутрален и в изпълнението на мисията си да не заема страна. В това на моменти бе обвиняван завършилият мандата си словак Лайчак, който, както и неговият шеф – испанецът Борел, идват от страни членки, които и досега 19 години след обявяването на независимостта на Косово все още не са го признали. Става дума за Словакия и Испания, а в списъка още са Румъния, Гърция и Кипър.
Диалогът между Белград и Прищина с посредничеството на ЕС започна през 2011 г. Вече няколко месеца той е в очевиден застой. Двете страни постигнаха през 2023 г. Договор за пътя към нормализация, но значителен напредък все още няма.
Соренсен даде да се разбере, че приема мисията си на представител на ЕС в разговорите между Прищина и Белград със съзнанието на голямата отговорност, която му е поверена. Той вече проведе своите първи срещи в Париж и Берлин, за да получи по-голяма яснота за позициите на основните държави в ЕС как застоят да бъде преодолян. Предстои му визита в Сърбия и в Косово, но ако в Белград въпреки продължаващите масови студентски протести има партньори, в Прищина неяснотите около резултатите от проведените на 9 февруари редовни парламентарни избори продължават. Централната изборна комисия все още не може да официализира окончателните данни от гласуването, защото все още не са получени и преброени гласовете от чужбина, както и от 7, повтарям: седем секции, в които се прави повторно преброяване, при това – ръчно. В този смисъл Соренсен няма партньори, с които легитимно да разговаря за следващите стъпки с цел отпушването на процеса на диалог със Сърбия. Ще почака, вероятно докато политическите партии в Прищина все пак излъчат кабинет, с който да се работи.
Съставянето на ново правителство обаче няма да е никак лесна работа. Победител във вота, първият редовен от 2008 г. насам, е Движението „Самоопределение” на премиера Албин Курти. Това е негова трета последователна победа. Но ако преди четири години Курти успя да спечели над 50% от гласовете и да състави самостоятелно правителство, този път част от избирателите оттеглиха подкрепата си за него, давайки му предимство от 41%, но недостатъчно за формиране на мнозинство за кабинет.
Възможностите да потърси подкрепа не са чак толкова големи. Трите основни опозиционни политически партии, две от които произлязоха от някогашната Армия за освобождение на Косово, плюс създадения някога от легендарния Ибрахим Ругова Демократичен съюз на Косово събират общо малко над 47% от гласовете. Да, повече от партията на Курти, но недостатъчно и за тях да формират правителство. В такива случаи, които не са новост на политическата следелекторална сцена в Косово, подкрепа се търси от партиите на останалите етнически общности. Спецификата на косовската изборна система определя 20 места от всички 120 в парламента на неалбанските общности. От тях десет са за представители на партиите на сърбите, а останалите десет – за турци, роми, бошняци и др.
Ако се вярва на изявленията на лидерите на политическите партии, всеки от тях вече се вижда най-малкото премиер или нещо друго, но във всеки случай – във властта. Премиерът Албин Курти още в следизборната нощ обеща пред хиляди свои привърженици, че той ще бъде човекът, който отново ще състави правителство. Досега нито един от другите участници във вота не е дал знак, че е готов да го подкрепи и да влезе в коалиция със „Самоопределение”. Традиционно първият резерв за подкрепа са тъкмо онези десет депутатски гласа на неалбанските общности. В мълчаливото очакване за окончателните резултати се чуват гласове, че Курти вече води разговори с тях.
Вторият резервен вариант са десетте места на сърбите и техните партии. За разлика от 2021 г., когато най-силната им формация – „Сръбска листа”, бойкотира вота по заповед на Белград, сега препоръката бе обратна: Да се отиде до урните. Така „Сръбска листа” спечели всички определени за сърбите места. Но нейните лидери не спират да уверяват, че в никакъв случай не биха дали подкрепа заради водената според тях политика на Албин Курти да не изпълнява обещанието да се създаде т. нар. Общност на сръбските общини. Не е изключено десетимата депутати от „Сръбска листа” да останат в опозиция поради предположението, че не биха помогнали и на опозиционните партии, ако те заедно получат мандат да съставят правителство. Историята на войната между сръбските власти и АОК е твърде близка, за да се стигне до парламентарно сътрудничество между наследниците на бунтовниците с местните сърби. Демократическата партия на Косово, създадена някога от Хашим Тачи, продължава да пази неговото политическо наследство, въпреки че самият Тачи е обвиняем в Трибунала в Хага.
Това не може да бъде пренебрегнато. Не може да бъде пренебрегната и личната и политическата история на един от командирите на АОК Рамуш Харадинай, лидер на Алианса за бъдещето на Косово, която също напира за участие във властта.
Предстои труден, но вече виждан период в политическата действителност в най-новата балканска държава. На този фон премина и отбелязването на поредната годишнина на датата 17 февруари 2008 г., когато парламентът провъзгласи някогашната сръбска провинция за суверенна и независима държава. В списъка на всички прояви по повод на годишнината най-силно впечатление ми направи призивът на кмета на гр. Тетово в Северна Македония Билал Касами празникът на съседно Косово да бъде отбелязан на връх Попова шапка в Шар планина. Там се намира и ски курортът със същото име. Касами бе човекът, който покани Албин Курти преди две години да посети Тетово, където стана ясно, че близките връзки между тогавашните управляващи в Прищина в лицето на Курти имат намерение да създадат представителство на „Самоопределение” в Северна Македония. Днес партията на Касами е част от коалицията ВЛЕН, съставена от няколко партии на албанците, които са във властта заедно с ВМРО–ДПМНЕ.
Затова, когато ви казвам, че косовският възел отново се заплита, вярвайте ми.
