Офицерът доскоро е изпълнявал 4 длъжности, включително и командир на батальон
Бързо изучаване на техниката още от получаването ѝ прилагат в Мобилната комуникационно-информационна система (КИС). Така военнослужещите печелят време, защото във високотехнологичната им сфера на дейност
новостите остаряват бързо
и трябва да се използват максимално ефективно, преди да бъдат сменени с още по-нови.
„Започваме да се обучаваме за новата техника още при получаването ѝ, буквално от отварянето на кашона. Дори сме и самоуки, ако няма кой да ни покаже. Започват примерно трима-четирима колеги, които са повече в час да разучават техниката, търсят данни и в интернет, превеждат от английски, правят презентации. След това обучаваме всички наши подразделения в едномесечен или двумесечен курс и така започваме да внедряваме и прилагаме поредната техническа новост”, казва лейтенант Иван Стефанов. Той е заместник-командир на рота в Мобилната КИС в Горна Малина.
Службата не е много тежка, но не е и много лека, заявява офицерът. „Трябва да си много здрав психически, защото няма достатъчна окомплектованост и когато стане време големите командири да напуснат редиците на армията, всичко се струпва на нас, на младите командири. Примерно доскоро аз изпълнявах 4 длъжности, включително и командир на батальон, а съм още лейтенант. Сега съм заместник-командир на рота. Наскоро нашият ротен командир се върна от мисия и пое щафетата като командир на батальона”, разказва лейтенантът. Той е едва от около година и половина във формированието, след като 5 години е бил курсант в Националния военен университет (НВУ) „Васил Левски” във Велико Търново. „От малък
исках да стана офицер
Баща ми беше военнослужещ, дядо ми – полицай. По наследство върви това да съм в униформа в служба на обществото и родината. Баща ми винаги ми е давал насока да бъда дисциплиниран, да не правя проблеми в училище, никога да не влизам в пререкания с другите, винаги да помагам на хората в беда. Дал ми е началното възпитание за военнослужещ. Веднага след училище пробвах една година като студент. Не беше моето. Първия път като кандидатствах в НВУ, не успях, но втория път стана”, споделя младият офицер.
Той е от поколението, отраснало с джиесемите и компютрите. „От малък съм си играл с телефоните. Опитвал съм да направя комуникация с един, с друг”, казва лейтенант Стефанов. След като завършва военния университет, идва в Мобилната КИС, защото го привлича възможността за реализация в елитното свързочно формирование.
„Когато дойдохме тук като млади лейтенанти, си давахме сметка, че не сме напълно научени. Продължаваме да се учим на занаят от „старите”, опитни сержанти и войници. В това няма нищо срамно, щом подхождаме с тях като с хора. Винаги е било добре да се разбираме, да си помагаме. Когато аз имам добро отношение към тях, те имат и към мен”, изтъква лейтенантът.
Наясно е с перспективите, които му дава военната служба: „От тук нататък се надявам с всяка година да се надгражда и надгражда. Това е.
Няма да се дърпа ръчна спирачка
Продължаваме напред. Иска се четене. Трябва да се борим за това, за което сме учили”.
Лейтенант Стефанов е от Ахтопол. От града на любовта, пояснява шеговито. Но признава сериозно: „Морето ми липсва много. Там ми е хвърлен пъпът”.
В свободното си време е във фитнеса или по планините и горите, защото е и ловец. Обикаля с ловната дружинка край селата около Горна Малина. И докато в родния му Бургаски край дивечът е намалял заради чумата по свинете, в Софийско проблемът е, че има много бракониери. Тази година беше слаба, но преди година все пак имахме много слука, казва офицерът.
И в службата, и в хобитата девизът му е един: „От думи към действия”. Когато изречеш думите, трябва да действаш, изтъква лейтенант Иван Стефанов.
