Коалиция между християндемократи и социалдемократи е най-вероятната управленска формула в Берлин.
84% избирателна активност! Това е първият резултат, с който ни впечатлява предсрочният парламентарен вот в Германия. Явно на германците не им е безразлично кой ще управлява страната, а в последните месеци градусът на политическите страсти се вдигна рязко. Управлението на досегашната коалиция между социалдемократи, Зелените и свободни демократи изглежда като провал, крайната десница и крайната левица настъпват агресивно, доверието на по-традиционалистки настроените избиратели се пренасочва към християндемократите.
Главните теми в предизборните дебати бяха имиграцията, икономиката и свързаните с нея „зелени“ политики, както и сигурността на фона на руската агресия срещу Украйна. Повечето германци смятат, че е необходим завой в имиграционната политика на страната, като притокът на нелегални имигранти да бъде ограничен или спрян напълно. И този завой ще се случи, защото така мисли и бъдещият канцлер на страната Фридрих Мерц.
Икономическият застой е най-голямата болка
на германците в последните години. За 2023 и 2024 г. страната е в рецесия, макар че спадът на БВП е микроскопичен – под половин процент годишно. Глобалните тенденции в икономиката и международната търговия подкопават почвата под краката на германската индустрия. Износът не расте, светът купува все по-малко германски автомобили, китайският глад за германски машини и оборудване също се уталожва. Нужни са радикални промени, ако Германия не иска да изпадне от голямата икономическа игра. Все по-силни са гласовете за отказ от тоталното загърбване на изкопаемите горива и ядрената енергия, което бе наложено в последните години най-вече от социалдемократите и Зелените.
Както в редица други европейски държави, политическото деление ляво–дясно вече се е счупило и в Германия. Сега в страната има два политически лагера – на традиционните (мейнстрийм) партии и на левите и десните радикали, които досега не са влизали в управлението на централно ниво. Победител в групата на традиционните формации е коалицията между Християндемократическия съюз и баварския Християнсоциален съюз (ХДС–ХСС), която получи 28,5% и 208 от общо 630 депутатски места. Социалдемократите останаха с 16,4% от гласовете и 120 депутати. Зелените паднаха до 11,6% и 85 места в Бундестага, а Партията на свободните демократи изпадна от играта, след като не можа да преодолее 5%-овата бариера за влизане в парламента.
35% от избирателите обаче гласуваха за несистемни радикални формации.
Големият победител в лагера на радикалите
е партията „Алтернатива за Германия“. Тя удвои резултата си в сравнение с предишните избори и с 20,8% от гласовете и ще има 152 депутати. Около нея обаче има санитарен кордон – няма германски политик от лагера на традиционните партии, който да не се е зарекъл, че никога няма да работи заедно с „Алтернатива за Германия“. В няколко провинции тази формация официално е разглеждана като екстремистка и е под наблюдение на службите за сигурност. В навечерието на вота се стигна и до безпрецедентен в германската политическа история ход – редица големи концерни и работодатели излязоха с открити писма, в които призоваха работниците си да не гласуват за „Алтернатива за Германия“. В подкрепа на крайната десница обаче се обяви най-богатият човек в света – Илон Мъск, който дори записа дълго интервю с лидера на партията Алис Вайдел.
Голям успех на тези избори регистрира и Левицата, която е наследник на източногерманските комунисти. Тя акумулира голяма част от протеста и възмущението срещу „Алтернатива за Германия“ и получи 8,77% от гласовете, при положение че преди месец-два социолозите въобще не бяха сигурни, че тази формация ще преодолее 5%-овата бариера. На милиметър под чертата обаче остана Алиансът на Сара Вагенкнехт – 4,97%. Източногерманката Вагенкнехт е най-амбициозната фигура в лагера на крайно левите, тя се отцепи от Левицата през 2023 г.
На тези избори за пореден път се видя, че 35 години след административното обединение на Германия
политическото разделение между изтока и запада се запазва
Десните популисти от „Алтернатива за Германия“ победиха в почти всички провинции на бившата ГДР, а в столицата Берлин води Левицата. ХДС–ХСС побеждава в повечето райони на Западна Германия, а социалдемократите запазват лидерството си в големите градове Бремен и Хамбург.
Още по-любопитни са разликите в политическите предпочитания на различните възрастови групи. Една четвърт от най-младите – между 18 и 24 години, са дали гласа си за Левицата, а други 21% – за „Алтернатива за Германия“, която пък е победител в следващите две възрастови групи – между 25 и 34 години и между 35 и 44 години. Колкото по-възрастни са германските гласоподаватели, толкова по-умерени са техните политически предпочитания. В групата на над 70-годишните ХДС–ХСС взема 45% от гласовете.
При тези изборни резултати най-вероятната управленска коалиция е тази между ХДС–ХСС и социалдемократите. Фридрих Мерц вече обяви, че ще се стреми да я формира до Великден, 20 април. Може и да не спази този срок, защото в Германия коалиционните споразумения са много пунктуални, договарят се и най-малките детайли. Със сигурност новата власт ще търси начин да увеличи бюджетните разходи и да инвестира повече пари в отбраната на страната. За целта обаче трябва да бъде премахната т.нар. дългова спирачка – записан в конституцията текст, който не позволява дефицитът в държавния бюджет да бъде повече от 0,35% от БВП. Това вероятно ще стане още при сегашния състав на парламента, защото в следващия му състав ХДС–ХСС, социалдемократите и Зелените няма да имат конституционно мнозинство.
Големият въпрос е ще успее ли новият германски канцлер Фридрих Мерц да стане и европейски лидер в условията на отдръпването на САЩ от техните съюзници. „За мен абсолютният приоритет ще бъде укрепването на Европа възможно най-бързо, за да можем стъпка по стъпка наистина да постигнем независимост от САЩ в областта на отбраната“, каза Мерц в нощта след изборите. Ясно е, че с новия си лидер Германия ще продължи да подкрепя Украйна и да се противопоставя на евентуален руско-американски сговор за сметка на украинците и на европейците.
Кои са главните играчи?
Бъдещият канцлер Фридрих Мерц не е ново име в германската политика. Той е роден през 1955 г. в най-богатата провинция на страната Северен Рейн-Вестфалия. Израства в консервативно католическо семейство, но като тийнейджър е бил доста буен. След гимназията завършва право, в университета среща бъдещата си съпруга, с която имат 3 деца. От политика се интересува още от ученическата скамейка. На 33-годишна възраст става евродепутат от Християндемократическата партия. След това се прехвърля в германския парламент. През 2000 г. Мерц се кандидатира за лидер на християндемократите, но губи битката срещу Ангела Меркел. След няколко години в нейната сянка той напуска политиката и се впуска в бизнеса, работи като високоплатен юридически консултант на различни компании. През 2018 г. обаче се завръща с още по-големи амбиции. През 2022 г. успява да се пребори за поста лидер на партията, макар и от трети опит. Мерц е с имидж на консервативен и умен политик, жените и младите хора не го харесват особено. Макар че се опитва да се представи за човек от средната класа, той е мултимилионер и има два малки частни самолета.
След оттеглянето на Олаф Шолц най-ярката фигура в редиците на социалдемократите е министърът на отбраната Борис Писториус. В момента той е германският политик с най-висок рейтинг. Роден е през 1960 г., едва 16-годишен става член на Социалдемократическата партия. Заемал е постове в местната власт, бил е кмет на гр. Оснабрюк. От януари 2023 г. е министър на отбраната. На този пост се застъпва за увеличаване на военната помощ за Украйна. При успех на преговорите за коалиция между християндемократите и социалдемократите Писториус най-вероятно ще стане вицеканцлер, възможно е да запази и поста си министър на отбраната.
При новата конфигурация в Бундестага главен опозиционен лидер ще бъде Алис Вайдел, съпредседател на „Алтернатива за Германия“. Тя е много интересна фигура, личният ѝ живот е в дисонанс с партийните принципи, които изповядва. Вайдел е завършила икономика, защитила е дисертация за пенсионната система на Китай, където е живяла 6 години, владее китайски. Работила е в различни корпорации и банки. През 2013 г. става член на „Алтернатива за Германия“. Вайдел е противник на еврото, но не смята, че за Германия е добре да напуска ЕС. Като всички политици от крайната десница тя критикува остро имиграционната политика на Ангела Меркел. Алис Вайдел е противник на еднополовите бракове, но сама тя е в граждански съюз с кинопродуцентка с произход от Шри Ланка. Двете живеят основно в Швейцария, имат и две осиновени деца.
