Новите Цели за способности са почти двойно повече от досегашните, казва директорът на Дирекция „Стратегическо планиране”
– Г-н бригаден генерал, какви основни задачи решава Дирекция „Стратегическо планиране” в момента?
– Дирекцията работи по редица ключови задачи, така да се каже – търкаля няколко големи „камъка” едновременно, като това не е ангажимент само на дирекцията, но ние координираме, организираме и участваме най-активно в процесите, свързани с планирането на отбраната. В резултат от промените в средата на сигурност и трансформационните процеси в НАТО разработихме нова Национална отбранителна стратегия, която в момента е в процес на приемане от Министерския съвет. Тя ще определи рамката за постигане на стратегическите отбранителни цели на страната чрез интегрирано прилагане на военния инструмент с останалите инструменти на мощта в национален и колективен контекст. Ще даде и насоки за преглед на цялата доктринална рамка, за която дирекцията също отговаря.
В тази връзка в процес на преглед е Доктрината на въоръжените сили (ВС), който ще приключи много скоро. Тя ще инициира преглед на националната доктринална архитектура, което е огромен труд, изискващ време и с оглед на хармонизацията с НАТО и ЕС.
Друго направление в работата ни в момента е новият пакет от Цели за способности за България, който ще бъде приет на Срещата на върха на НАТО в Хага тази година заедно с целите на всички нации от Алианса. В количествено отношение целите са почти два пъти повече от досегашните. Това се очакваше с оглед на доста завишените критерии към силите и способностите, които НАТО изисква от нациите в контекста на предизвикателствата в средата на сигурност.
Известно е, че Алиансът разработи и прие нови отбранителни планове. Разбираемо, това доведе до наши действия за разработване на нов Стратегически план за действие на ВС, който също е в процес на утвърждаване. Той е напълно хармонизиран със съюзните планове и позволява решаването на колективните отбранителни задачи за страната в случай на необходимост.
Не на последно място – работим върху прегледа на последния етап от Плана за развитие на ВС до 2026 г. с поглед към нов план с хоризонт до 2032 г. Тази дейност ще бъде значително предизвикателство. Нашата амбиция е в този план да заложим за изграждане новия облик на ВС в контекста на проектите за модернизация и новите способности, които ще придобием с тях. Поставили сме си амбициозна задача и вярвам, че ще успеем да я изпълним по най-добрия начин.
Дирекция „Стратегическо планиране” навършва четвърт век на 1 март. Тези 25 години са и много, и малко. Опитът, който дирекцията притежава, и експертизата на екипа, с който работя, ми дават увереност да гледаме по-оптимистично към предизвикателствата, пред които сме изправени, и че ще се справим с тях.
– Споменахте, че ситуацията в света е тотално променена. Какъв е накратко анализът ви за това, което се случва в Европа и света? Каква е печелившата стратегия за България?
– България отдавна направи своя осъзнат стратегически избор да бъде член на НАТО и Европейския съюз, което предопределя формирането на националните отбрана и сигурност в съюзен формат. Това е изключително прагматичен отбранителен и икономически подход, който ни позволява да споделяме изграждането на способности и да разчитаме на колективния отбранителен потенциал.
Нашият фокус е върху военностратегическите анализи и тяхното влияние върху развитието на военния инструмент за успешната отбрана на страната. Естествено, на военностратегическо ниво сме длъжни да отчитаме и политическия фактор, защото той има фундаментално влияние върху развитието и прилагането на военния инструмент. Ситуацията в сферата на сигурността е изключително комплексна. Свидетели сме на глобално противопоставяне и надпревара в глобален мащаб, катализирана основно от политически и икономически интереси, които се материализират в борба за надмощие и влияние. В регионален аспект в последните три години Европа живее под знака на войната в Украйна. Отдавна на стария континент не се е водил мащабен военен конфликт и това налага да преосмислим много от събитията, които се случват около нас, включително и конфликта в Близкия изток, който на този етап намери решение, визирам Газа.
Конференцията по сигурността, която се проведе в Мюнхен преди две седмици, предизвика много поводи за размисъл. Едно от силните послания от този форум е, че сигурността на Европа е нейна отговорност. Ако искаме сигурност, трябва да инвестираме в нея и това означава увеличаване на разходите за отбрана.
Американският президент говори за 5% (от брутния вътрешен продукт, БВП – б. р.) военни разходи. Но трябва да бъдем реалисти. Дори САЩ не отделят 5% от БВП за отбрана. Ние достигнахме 2% от БВП през 2024 г., но се вижда, че са недостатъчни за реализиране на проектите за модернизация, които сме започнали и сме приоритизирали като крайно необходими за реализация до 2032 г. съгласно Програмата за инвестиции в отбраната, приета от Парламента. Затова и разчетите в програмата са направени и за 2,5% от БВП.
И в Алианса вече се поставя въпросът за увеличаване на разходите за отбрана, като генералният секретар Марк Рюте говори за евентуално 3%. Всички сме наясно, че реализирането на такова решение би било значително усилие за икономиката на нашата страна. Затова усилията са насочени към намирането на трудния баланс между това, какво може страната ни да осигури и това, какво ни е необходимо в най-голяма степен за изграждането на ВС, които са способни да изпълняват конституционните си задължения заедно с нашите съюзници.
– Как промените в международната среда за сигурност влияят върху стратегическите виждания на МО, които формулирате?
– Промените са много и това, което правим ежедневно, е да анализираме огромен обем от постъпваща информация, формирайки предвиждане за определени тенденции. Този процес подпомага генерирането на подходи за най-адекватната трансформация на въоръжените ни сили за успешното изпълнение на конституционните им задължения. Резултатите от тази сложна дейност се материализират в предложения и съвети към военното и политическото ръководство на Министерството на отбраната (МО) за вземането на информирани решения от тяхна страна.
Голяма част от тези анализи и трансформационни процеси намериха отражение в новата отбранителна стратегия, като оценка на средата на сигурност, адаптиране на мисиите и задачите на ВС, прецизиране на нивото ни на амбиция. Националната отбранителна стратегия е изградена върху логическата свързаност между стратегически цели, начини и средства за постигането им, обвързани със съответната ресурсна рамка. Стратегическите цели и ниво на амбиция се трансформират в стратегически задачи, които са обект на плановете за използване и подготовка на ВС.
В тази връзка, както вече казах, дирекцията извършва значителна аналитична дейност. Така, освен че подпомагат военното и политическото ръководство на МО, тези анализи предоставят аналитична поддръжка и за процесите на отбранително планиране, за които дирекцията има основен ангажимент.
– Какви стратегически ефекти очаквате от конкретните мерки, които България предприема през последните години за укрепване на отбранителните си способности като модернизацията и превъоръжаването, активното участие в учения и подготовки на национално и съюзно ниво, дори и увеличаването на възнагражденията на военнослужещите?
– Стратегическите ефекти очакваме да са видими и осезаеми. Модернизацията, придобиването, изучаването и използването на новите бойни платформи, чиито доставки очакваме да започнат тази година, със сигурност ще дадат по-голяма увереност на военнослужещите от нашите формирования. Става дума за съвременни бойни платформи, които имат широки способности за работа в многокомпонентна среда и дигитална свързаност. Разполагат с възможности да работят с база от данни и да създават опозната оперативна картина на обстановката. Това е ново поколение бойна техника и неминуемо ще даде самочувствие на нашите офицери и войници. Освен това ще се повиши и оперативната съвместимост с нашите съюзници. Участието ни в редица учения през последните години непрекъснато нараства, увереността, която българските военнослужещи придобиват, тренирайки рамо до рамо с нашите съюзници от НАТО и ЕС, им дава по-голяма увереност в собствените способности. Опитът, който натрупват, също е изключително ценен.
Не на последно място е ефектът, който вече виждаме, че се постигна с увеличението на възнагражденията на военнослужещите от началото на тази година. Интересът към военната служба се повишава. Това се вижда от информацията, която постъпва от обявените конкурси, а също и от предварителния прием във военноучебните заведения. Това ни дава оптимизъм, че проблемът с некомплекта в армията може да бъде решен комплексно с увеличение на възнагражденията, с новите бойни платформи, с придобиване на съвременни способности, които да направят военната служба атрактивна и привлекателна за българските граждани. Остава да се надяваме, че тенденцията към повишаване на интереса към военната служба ще продължи и занапред.
– Какви са вашите прогнози за развитието на средата за сигурност? Кога ще приключи войната в Украйна и на каква цена? Можем ли да кажем, че в момента се оформя нов световен ред? Къде е България този глобален пъзел?
– Страната ни е на кръстопът между Изтока и Запада, между Европа и Азия и тази локация е от изключително геополитическо значение, включително и за Черноморския регион. България като страна – член на НАТО, трябва да продължи да бъде надежден и предвидим съюзник, който изпълнява поетите ангажименти.
В глобален контекст за нов световен ред е трудно да се говори. Това, което се случва в момента по отношение на преговорите за мир в Украйна, сме го виждали под една или друга форма в годините назад. Например през 1972 г., когато Хенри Кисинджър направи своята т. нар. „триъгълна дипломация”. Участниците са почти същите и целите, които се преследват, имат много общи неща. Очакваме да видим какъв ще е крайният резултат и той по никакъв начин не бива да подкопава архитектурата за сигурност, каквато я познаваме през последните десетилетия.
Въпреки това познатият ни след Втората световна война двуполюсен свят отдавна се промени. Вече има и други големи играчи в лицето на Китай, не само като икономическо развитие, но и като чисто военни способности. Нашият фокус, както споменах, е основно върху това, как да се развива военният инструмент на националната мощ в контекста на геополитическото противопоставяне.
Относно войната в Украйна – всички искаме тя да приключи възможно най-скоро, но не и на всяка цена. Трябва да се постигне траен мир с гаранции за това, да се прекрати проливането на кръв и да бъдат гарантирани мирът и сигурността в Европа. На пръв поглед – трудно постижими задачи, но предстои да видим изхода от преговорите, които протичат в момента. Категорично Европа също трябва да е на масата за преговори, не само защото тя участва активно в подпомагането на Украйна, а и защото Украйна е неделима част от Европа.
– Каква е печелившата стратегия за развитието на българската отбранителна система в бъдеще?
– Фокусът ни като професионални военни е към повишаване на отбранителния потенциал на страната в рамките на определените отбранителна политика и амбиция. Крачка към това е реализирането на инвестиционните проекти, които са изключително необходими за развитието на отбранителните способности на ВС. Всеизвестен факт е, че отбраната на страната е общодържавна дейност и жизненоважна стратегическа цел, която изисква формирането на последователна и прагматична дългосрочна отбранителна политика. Тази отговорност е в прерогативите на политическото ръководство на страната. Ето защо е изключително важно политическата динамика да не променя стратегическите решения в областта на отбраната и сигурността.
Липсата на информация отваря път за дезинформацията и пропагандата
Ако не информираме обществото за случващото се в системата на отбраната, тази липса ще бъде запълнена от дезинформация и пропаганда, заявява бригаден генерал Иванов. Неслучайно за всичко, което извършват ВС – учения, тренировки, преминаване на техника през територията на страната и други дейности, своевременно се информира обществото, посочва той.
„Дезинформацията, хибридните атаки, както и кибератаките са неща, с които се сблъскваме всеки ден, дори и несъзнателно. Ефективната стратегическа комуникация е една от мерките, които могат да се използват за противодействие на такъв тип заплахи. Стратегическите комуникации са инструмент, чрез който се обяснява какво се прави, защо се прави и какво ще постигнем. Така се създава информираност на обществото за нашите действия”, обяснява бригаден генерал Иванов. Той е категоричен, че стратегическите комуникации би трябвало да бъдат разглеждани в контекста на цялостния процес на т. нар. национална устойчивост, която да включва и други елементи като информираност, осведоменост, идентификация на потенциално зараждащите се заплахи. Според директора на дирекция „Стратегическо планиране” тази система, която е доста сложен организъм, трябва да се формира на национално ниво.
Не бива да приемаме мира за даденост
Не бива да приемаме мира за даденост, трябва да го отстояваме, да го отбраняваме и защитаваме, за да можем да го гарантираме, казва бригаден генерал Иванов. „Сещам се за една мисъл на Лев Троцки, може би не е най-добрият пример, но: „Може да не се интересувате от войната, но войната се интересува от вас”. Това е всъщност максимата: Ако искаш мир, готви се за война. И тя сега е по-актуална от всякога”, заявява той.
В този контекст нарастването на разходите за отбрана биха били добър начин за усъвършенстване на нашите отбранителни способности, допълва бригаден генерал Иванов в коментар на идеята да се позволи на правителствата военните разходи да не се отчитат в строго контролираните лимити за бюджетния дефицит. Това предложение направи председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по време на неотдавнашната Мюнхенска конференция по сигурността.
Повишаването на разходите за отбрана ще ни даде възможности за реализиране на повече проекти, които сме идентифицирали в програмата за развитие на отбранителните способности, и ще ни помогне да изпълняваме целите за способности, които са ни възложени по линия на НАТО, изтъква бригаден генерал Иванов. „Наскоро във в. „Българска армия” имаше една прекрасна статия за разходите за отбрана в периода от 1980 г. досега. Имаше сравнение с времената преди 1989 г., когато въпреки членството (на страните от Източна Европа, включително България – б. р.) във Варшавския договор, – пак един отбранителен пакт, разходите на тези страни са били от порядъка на 10, че и 12 % от БВП. Представете си в момента как би изглеждала българската икономика, ако трябва да се отделя такъв огромен ресурс за нуждите на армията”, заявява бригаден генерал Иванов. И допълва: „Членството в НАТО ни позволява да споделяме общи ценности, общи способности и по този начин да отделяме необходимия отбранителен ресурс за развитие на нашите ВС”.
По думите му многото пари не означават качество. „В сегашния свят на цифровизация, висока скорост на информацията, огромни бази данни въпросът не е на количество, а на качество. Трябва да имаш съвременни платформи, добре подготвени офицери, което е огромно предизвикателство и за военнообразователната система. Бъдещите офицери трябва да могат да работят в многокомпонентна среда, с информационни технологии, подпомагани от изкуствен интелект за вземане на решения в изключително кратки срокове, защото скоротечността, бързината на събитията са огромни. Виждате в конфликта в Украйна как се случват нещата. Използват се дронове, в реално време се предава информация къде се намират формированията. Атакуват се, поразяват се с различни системи. В същото време се прилагат чисто конвенционални тактически прийоми”, заявява бригаден генерал Иванов. Това е един голям микс от съвременни и традиционни похвати, които изискват и изключително добре подготвени командири, изтъква директорът на дирекция „Стратегическо планиране”.
По-добре грешки на растежа, отколкото растеж на грешките
По-добре е да правим грешки на растежа, отколкото растеж на грешките. В истинността на това правило бригаден генерал Иванов споделя, че се е убедил по време на военната си кариера. „Важно е и да се поучаваме от грешките, които правим. Защото невинаги това се получава. Понякога допускаме едни и същи грешки по няколко пъти, но си научаваме уроците по трудния начин. Стремял съм се винаги да си изпълнявам задълженията по най-добрия начин”, обяснява той.
Роден е в Разград, където завършва и средното си образование. През 1993 г. получава лейтенантски пагони, след като е учил в първия 5-годишен профил във Висшето общовойсково училище „Васил Левски” във Велико Търново. Специалността му е „Танкови войски”, команден профил.
През 2005 г. завършва Военна академия „Г. С. Раковски”, специалност „Организация и управление на тактическите формирования от Сухопътните войски”. А през 2019 г. завършва военния колеж на националния университет по отбрана във Вашингтон, САЩ.
В офицерския си път е заемал редица командни и щабни длъжности на всички нива във въоръжените сили. В дирекция „Стратегическо планиране” е от 2014 г., като преминава през всички длъжности от главен експерт до директор.
„Опитвам се малкото свободно време, което ангажиментите ми оставят, да прекарвам със семейството си. И най-вече с внуците си, които истински ме зареждат с енергия и емоции”, казва бригаден генерал Иванов. Споделя, че обича да пътува и да прави преходи из планините: „Но все по-малко време имам за това. Така че хобито го оставям за периода, когато ще се пенсионирам”.
