Проф. полковник о.з. Димитър НЕДЯЛКОВ
Британският пилот с 50 въздушни победи загива през 1941 г. в бой с немски изтребители, бранейки Атина.
На Балканите е дадено началото на въздушните войни и това сме го сторили ние, българите през 1912 г. Това е факт, защото от другата страна на фронта в Източна Тракия османската армия също е разполагала с авиация. За първи път във военната история на света воюващите държави развръщат в хода на активни бойни действия авиационни компоненти.
Това въздушно противоборство продължава в годините на Първата и Втората световна война, за да приключи с войните в бивша Югославия през 1999 г. То ражда своите асове и експерти в областта на бойното използване на авиацията. Имената са десетки, но днес въпросът е да откроим най-добрите. През Първата световна война това е лейтенант Рудолф фон Ешвеге, постигнал 20 въздушни победи и загинал на 21 ноември 1917 г. Убиват го британците по подъл начин, след като не могат да го победят в открита въздушна борба.
По време на Втората световна война на Балканите се провеждат последователно 9 въздушни операции от различно естество. Само един военен пилот обаче успява да свали над територията на полуострова повече самолети от споменатия германец. И това е британецът Мармедюк Томас Сейнт Джон Патъл, известен сред своите като Пат Патъл. Той е роден в Бътъруърт – провинция Кейп, на 3 юли 1914 г., син на родени в Южна Африка родители от английски произход – старши сержант Сесил Уилям Джон „Джак“ Патъл и Едит Брейлсфорд. През 1936 г. преминава успешно летателно обучение. След допълнителни полети на изтребител Gloster Gauntlet е оценен като „изключителен“ и назначен в 80-а ескадрила на RAF.
Талантлив летец и природно надарен стрелец
той полага усилия да подобри и двата си таланта.
На 29 април 1938 г. младият пилот заминава с ескадрилата си за Египет, за да защитава Суецкия канал. На 16 ноември 1940 г. ескадрилата се пребазира в Гърция. По онова време италианската армия е нападнала страната откъм албанската граница. Самолетите на британската ескадрила отначало кацат в Елевсина, а след това се пребазират край албанско-гръцкия граничен гр. Трикала. От този момент нататък започва блестящата кариера на лейтенант Патъл. Въпреки началното технологично превъзходство на италианската авиация британските пилоти печелят въздушното превъзходство. На 19 ноември 1940 г. Патъл с осем други пилоти от 80-а ескадрила атакуват изненадващо голяма група италиански изтребители близо до летището им в Корча. Свалени са 4 италиански самолета, като два от тях са поразени от Пат.
Следват интензивни бойни полети и жестоки въздушни боеве. Поредната 15-а и последна победа в кабината на своя „Гладиатор“ лейтенант Патъл обявява на 9 февруари 1941 г. Предвид на броя на свалените и проявените командирски качества той е награден с Пилотски кръст (DFC) на 11 февруари 1941 г. Седмица по-късно 80-а ескадрила е преоборудвана с новите изтребители моноплани Hawker Hurricane Mk I и така за първи път в своята история има шанса да срещне врага с технологично по-съвършени самолети. Въздушните боеве в защита на гръцкото небе придобиват все по-масов характер. До началото на март лейтенант Патъл записва 24-тия си свален италиански самолет. На 12 март 1941 г. е повишен в командир на 33-та ескадрила. Тя е нова и не е воювала в района. Пилотите от ескадрилата отначало са резервирани към новия командир. Много от ветераните в нея смятат, че един от тях трябва да бъде повишен вместо него. Командир Патъл събира пилотите и след кратка и укорителна реч относно вида и уменията им организира показен въздушен бой с най-добрия от тях – Пинг Нютон. На височина 3000 м двата изтребителя се раздалечават, така че никой от пилотите да няма предимство, и започват маневрирането. След минути Патъл се намества на опашката на Пинг, без да му позволява да се измъкне. Нагледната демонстрация
показва кой е лидерът
и отваря пътя за продължаване на подготовката за бъдещите мисии. Те започват на 23 март от Летище Лариса и отначало не носят добри резултати. Единствено командирът успява да постигне своята 25-а победа.
На 6 април 1941 г. Адолф Хитлер решава да прекрати италианските провали на Балканите и да не позволи още една британска опора на континента, твърде близо до петролните полета на Румъния, вече съюзник на Германия. Ескадрила № 33 незабавно е приведена в бойна готовност. На обяд на същия ден на Патъл е наредено да лети с боен патрул над прохода Рупел – България. Тук той има първата си среща с германски машини от „Луфтвафе“. Ескадрила 33 атакува изненадващо група от 20 самолета Bf 109Е и сваля пет от тях без загуби. Патъл постига две победи. На 8 април въпреки лошото време той води атака срещу летище до Петрич и сваля няколко вражески самолета. Въздушната война се засилва след период на лошо време и „Луфтвафе“ започва да упражнява сериозен натиск върху комуникациите на Съюзническите сухопътни сили. Това налага британските изтребители постоянно да висят над линиите на съприкосновение и да се бият с умел и техническо отлично оборудван противник. Британците понасят първите загуби, но в самолета на Пат няма и пробойна, а до 10 април се сдобива с 33-та и 34-та въздушна победа.
Въпреки достойната борба във въздуха съюзническите сили са разгромени при Веви и по линията „Метаксас“. Прикривайки гръцките сили от Летище Лариса, Патъл продължава да увеличава бойната си сметка, но
неговата ескадрила започва да оредява
Германските пилоти изтребители, действащи от предни летища, се промъкват незабелязани на 13 април, докато три Hurricane излитат и убиват двама от ветераните. Лично Патъл отвръща на удара, сваляйки ден по-късно три германски самолета в два въздушни боя, но това не влияе на общата обстановка.
Германските войски стремително настъпват на гръцка територия и 33-та ескадрила е принудена да се пребазира на юг. Това е полетът, в който Патъл вдига висока температура. Въпреки това на 19 април той се издигна в небето в няколко мисии. До тази дата треската на Патъл се е превърнала в грип и състоянието му се е влошило. Не иска хората от ескадрилата му да знаят, че е зле, защото се страхува от ефекта върху морала им, и продължава да лети. Командирът на 80-а ескадрила Тап Джоунс, посетил Патъл предишния ден, го намира много отслабнал и изтощен. Помага му да облече летателната си екипировка. Джоунс изпълнява по онова време длъжността командир на британското изтребително авиокрило в Гърция, но няма куража да забрани на Патъл да лети. Патъл печели шест победи този ден, а 33-та ескадрила сваля още четири Bf 109.
До утрото на 20 април 1941 г. германците са наясно, че британските и съюзническите сили са започнали предварителни операции за изтегляне от пристанищата в Южна Гърция. „Луфтвафе“ организира масирани атаки срещу тези изходни пунктове в опит да предотврати евакуация. В 05,00 ч. над столицата Атина се появява първата голяма германска въздушна армада. С едва 15 Hawker Hurricane съюзниците участват в серия отбранителни мисии над Атина.
В тези дни Патъл лети в няколко патрула въпреки високата температура. Сутринта негови жертви са Ju 88 и два Bf 109. В 17,00 ч. наближава нова формация от около 100 бомбардировача с ескорт от изтребители, опитвайки се да атакуват корабите на съюзниците в пристанището на Атина. Адютантът Джордж Рамзи се опита да попречи на Патъл да излети, но не успява. По пътя към своя изтребител
на косъм избягва смъртта
при атака на летището от нисколетящ Bf 110. Успява да излети и се насочва към пристанището на Пирея на височина 6000 м. Там вече се бият други Hurricane с двумоторни изтребители Bf 110. Патъл става свидетел на смъртта на двама британски пилоти и се старае да парира нови загуби. Той стреля в Bf 110 и избягва сблъсък с втори, но численото превъзходство на противника има своето значение. Два други Bf 110 стрелят в него фатално и самолетът му се забива във водната повърхност. Роалд Дал, един от пилотите на ескадрилата, участващи в битката, записва в дневника си, че пет Hurricane са били свалени в няколко въздушни битки този ден, като четирима пилоти са загинали. Един от тях е командирът Пат Патъл. На Мармедюк Томас Сейнт Джон Патъл се приписват 50 въздушни победи, 7 вероятни победи и 4 повредени неприятелски самолета. Той е почетен на Паметника „Аламейн“ в Ел Аламейн заедно с 3000 други летци от Британската общност, които са загубили живота си в Близкоизточния театър по време на Втората световна война и за които няма известен гроб.
