Примирие в Украйна – до края на годината

Ще има споразумение за прекратяване на бойните действия, но гаранции за траен мир – не, смята бившият министър на отбраната Ангел Найденов.

• Г-н Найденов, какви са военните позиции на Русия и Украйна, когато примирието между тях е в международния дневен ред?

• Първо, след встъпването в длъжност на президента Тръмп нарастват и очакванията през тази година да се сложи край на войната по пътя на преговорите. Затова можем да очакваме споразумение за прекратяване на бойните действия. Но да се постигне траен мир с гаранции, че бойните действия няма да бъдат възобновени и че ще има сигурност за Украйна – не. И въпросът не опира до това, дали Киев приема реалностите на фронта, които сега се изразяват в контрол на руската армия върху част от територията на Украйна вече в рамките на около 20%. Дори не е в това, Киев да признае, че с военни средства не може да бъде възстановен украинският контрол върху тази територия. Въпросите продължават да опират до гаранциите за сигурност на Украйна. И тя има право да е скептична към уверенията за сигурност, неподкрепени с категорични недвусмислени решения. И тук трябва да се върнем към Будапещенския меморандум от 1994 г., когато също имаше уверения за сигурност, които обаче не донесоха сигурност за Украйна. А реалностите на фронта са, че все пак има настъпление, макар и с темпове – много далеч от очакваното от страна на Русия, но с напредък по отношение на териториите, които тя непрекъснато овладява. Въпросът за Украйна опира до това да не допусне стратегически значими пробиви в отделните направления на фронтовата линия. Това донякъде се случва, но въпросът опира до подкрепата, която може да бъде оказана в този момент на Киев с въоръжение и боеприпаси. Но още по-голямо значение има фактът, че на Украйна не ѝ достига личен състав. Тя не предприема промяна в закона за мобилизация с по-ниска възраст на мобилизираните. В Киев имат своите аргументи. Както се изрази бившият високопоставен командир в американската армия ген. Марк Мили, въпросът не е толкова в липсата на оръжие, колкото в липсата на украинци – това е същността на проблема.

• ЕС даде знак, че продължава подкрепата си.

• Да, при посещението си в Киев за годишнината от войната европейските лидери обявиха нови пакети от финансова и военна помощ. Но по-значимите разсъждения в този момент са по отношение на два основни въпроса, отстрани погледнати – без отговор. Първият е – каква е стратегията на президента на САЩ Доналд Тръмп за преговорите с Руската федерация и с руския президент. И вторият – какъв е планът на Тръмп за траен мир и има ли такъв. Това, което знаем досега, говори за големи, дори за пълни отстъпки на Тръмп пред Путин. Срещата в Рияд е ключов момент в отношенията между двете страни и тя преобърна американската политика досега, разчитаща на координирани действия с европейските партньори и трайната изолация на Русия. Защото такава среща за намиране на решение за край на войната не е единствената. Тя поставя началото на процеса за намиране на такова решение. Но и по този въпрос Украйна и Европа се оказаха нежелани. А от последващите срещи и от планираните за в бъдеще е ясно, че Тръмп предпочита разговорите с отделни лидери, а не с ЕС като организация и субект. Често ни се налага да използваме определението „безпрецедентна” за започналите по темата срещи. Такова е и неопределянето на Русия като агресор от страна на САЩ в Съвета за сигурност на ООН в момент на словесна агресия към украинския президент. А руският план е по-скоро за капитулацията на Украйна. До момента няма сигнал, че Москва е готова да отстъпи от исканията в началото на войната, залегнали и в т.нар. Истанбулски документ от преговорите през март–април 2022 г. И който цели превръщането на Киев в своеобразен сателит на Москва, който ще се ползва с някаква степен на свобода, но винаги ще е в орбитата на Русия.

• Какво означава това за Украйна и армията ѝ в прехода към мир?

• Смисълът на този документ беше за това. Става дума за неучастието на Украйна в блокови и военни съюзи като членството в НАТО. За демилитаризацията, т.е. за силното редуциране на украинската армия като последното число беше около 50 000. Както и изтеглянето на тежките оръжия, предоставени от западни страни, и неразполагането на чуждестранни военни на територията на Украйна. Което повдига въпросите по отношението на контрола при евентуално подписване на споразумение сега за прекратяване на бойните действия. Защото няма сигнал за отстъпки от Русия по отношение на тези първоначални искания. А от изявления на руски официални лица в ООН и от изявление на руското външно министерство става ясно, че за Москва на дневен ред продължават да стоят първоначално заложените цели от началото на войната. Като не просто овладените територии да останат под руски контрол, но и тази анексия да получи международно признаване. Важно е и поставеното условие за изтегляне на войските на съюзните държави в НАТО от територията на страните, приети в Алианса след май 1997 г. Тоест – своеобразно прекрояване на архитектурата за сигурност от руска гледна точка. Знаем и украинския план за мир и победа. Той получи подкрепата на западните съюзници от европейските лидери преди дни. Тъй като в съвместното изявление на председателите на Еврокомисията, Европарламента и на Европейския съвет в Киев като основа на мира е планът на Украйна. А основната част в него е свързана с гаранциите за суверенитет, независимост и териториална цялост. Но все пак не знаем какъв е планът на президента Тръмп. Остава впечатлението, че екипът му се стреми към непосредственото прекратяване на сраженията и достъпа на американски компании до природните суровини. Което е повече сделка, отколкото грижа за мира. И прехвърлянето на отговорността за гаранциите върху Европа.

• Как тогава ще се гарантира мирът?

• До този момент има три сценария за гарантиране на сигурността. Първият, на който непрекъснато се връща президентът Зеленски, е за членството на Украйна в НАТО. И възможността страната да се ползва от защита по член 5 на Вашингтонския договор. Това засега очевидно отпада при ясната позиция на Тръмп и съобразяването му с условията на Русия. Вторият сценарий е възможен по линия на многогодишните двустранни споразумения за сигурност, вече сключените и такива, които Украйна продължава да сключва. Те предвиждат засилена финансова и военна подкрепа, включително за развитие на украинската отбранителна индустрия. И за помощ при евентуално възобновяване на руската агресия. В какво би се изразила тази помощ не е предмет на публично оповестяване. Тези споразумения са модел на подкрепата, която се оказва на Израел – мощна финансова помощ, в това число с въоръжение и технологии за около $3 млрд. годишно от САЩ. А третият вариант е да се гарантира помощ и защита по модела, включително с намеса, по който го правят САЩ спрямо Южна Корея, Япония, Тайван със съответните решения и резолюции на Сената и Камарата на представителите във Вашингтон. И стигаме до въпроса за мироопазващите сили в Украйна или за военните контингенти, които биха участвали в операции по поддържането на мира, в рамките на които се изпълняват различни задачи и дейности. И една от тях е мироопазването. Не съм сигурен доколко е потвърдена информацията, че руският президент допуска вече участието на европейски сили, които да не са под флага на НАТО. Но които няма да са разположени по фронтовата линия, т.нар. поддържащи сили. По принцип освен мироопазващи те могат да са поддържащи или възпиращи. Беше лансирана съвместна идея на Лондон и Париж за разполагане на контингент от около 30 000 военнослужещи по-далеч от фронтовата линия (или границата на съприкосновение), в големите градове и обекти на критичната инфраструктура. Как точно ще изглежда това е въпрос на допълнителни преговори и резолюции на международните организации като ООН или ОССЕ. И с ясно дефиниране на мандат, задача и численост. Но сме все още далеч от тази фаза.

• А кой все пак е реалистичният сценарий?

– Примирие за прекратяване на огъня е възможно до края на годината. Въпреки съответните рискове и опасения. Не очаквам траен мирен договор, а да се достигне до замразен конфликт, но не до окончателното му разрешаване. Очертава се моделът да е като този между Северна Корея и Южна Корея.