Биатлонистката „възкръсна“ след майчинство, за да стане новата легенда на зимните спортове
Биатлонът е странен спорт. Не се бориш с астрономическото време, за да си първи. Не се иска да си най-мускулест, за да изкатериш хълма, нито най-тежък – за да се спуснеш по склона. Не се иска дори и да си най-точен, защото и това е супер относително – един порив на вятъра може да провали всичко. Биатлонът иска всичко накуп – да бягаш бързо, да катериш пъргаво, да стреляш бързо и точно. Накрая може да си първи, но може и да не си, защото някой друг е направил по-добър баланс между издръжливост и прецизност.
Биатлонът е печелил войни
– през 1939 г. финландците на ски и с пушки бият руснаците, които ги превъзхождат десетократно. Този спорт и сега печели битката за тв зрители в Европа. Масовият старт за жени на световното първенство в Ленцерхайде закова 1,9 млн. зрители пред екрана във Франция. В Норвегия и Швеция световното донесе 80% пазарен дял средно, а мъжкият масов старт на 23 февруари имаше 87% дял.
Сред този зверски интерес в Европа към биатлона там някъде свети и една крехка, слаба и висока 1,62 см българка с изгарящо сини очи. Трето и седмо място в Световната купа, пето място на световното първенство в Ленцерхайде. Емоцията около нея е толкова голяма, че дори норвежката легенда и „крал на биатлона“ Оле Ейнар Бьорндален преди дни говори с възхищение специално за българската Милена. Тв операторите също не се свенят и все по-често оцветяват екрана в зелено, като задържат обектива върху националното трико на българката.
Биатлонистката се завърна след майчинство и е в най-добрата си форма точно на 27 години. „Вярвам, че съм била готова за топрезултати и преди това. След раждането може би не физически, а психологически съм по-готова за тези резултати. Освободена съм, фокусът ми е изместен, не е изцяло към биатлона. Сега е по-лесно, защото не е въпрос на живот и смърт. А и нямам толкова големи очаквания“, разкрива Милена Тодорова. Вярно, до нея е съпругът ѝ Владимир Илиев, но и той вече започва да ревнува от успехите ѝ, макар и под формата на шеги. Милена се смее звънко на подобни подмятания – „Владо има голяма заслуга, той винаги е на пистата по време на самото бягане“. „На масовия старт в Ленцерхайде ми каза –
„Стой отзад и пази сили за накрая“
Той стоеше в средата на трасето и знаеше релефа“. Тогава заема историческото 5-о място.
Но има случаи, когато Милена не слуша и почти винаги съжалява. „В Оберхоф на преследването (когато тръгва трета – б.а.) Владо ми каза нещо, за което не го послушах и още съжалявам. Подцених се, мислех, че няма да успея да издържа докрай и съжалявам. След стрелбата излязох трета, а изкачването е в началото. Викаше покрай пистата да бягам на изкачването, а накрая – каквото стане. Трябваше да не се пестя на хълма, но нещо ме достраша. А трябваше да го послушам“, казва Милена.
Тя не е хазартен тип и признава, че никога не е стреляла и бягала „ва банк“ – например да е 5-а и да стреля бързо и хазартно с идеята, че ще направи чисти 5 мишени и ще стане първа. „Никога не съм правила такива неща, единствено съм стреляла по-бързо на щафета, защото имам допълнителни патрони. Но иначе не стрелям бързо и не рискувам“, казва Милена. – Не съм суеверна. Знам, че в биатлона са важни техниката на пързаляне, функционалното състояние на организма и волята. Преди старта се прекръствам и си казвам: „Правя каквото трябва, да става каквото ще“.
Милена и Владо са от Троян, родени са на една улица „Димитър Гемеджийски“, която води и за стрелбището, и за стадиона. „Няма какъв да станеш освен спортист“, казва Милена. Но истината е, че малкото градче има цели два клуба по биатлон благодарение на три имена – Цветан Цочев, бившият масажист на националния отбор Момчил Кинов и младият треньор Тодор Генков. Затова и сега повече от 70% от юношеските и младежките формации са окупирани от деца от Троян.
Милена и Владо са част и от Българската армия. Владо е младши сержант от 4 години, след като през 2019 г. взима сребро на световното в Йостерсунд. Милена е още редник. „Армията ни дава много – като гордост, патриотизъм и отговорност.
За мен е чест, че представлявам воините ни пред света
И докато още се опитвам да осъзная искреността и променения глас на Милена, тя продължава с втора канонада – „Всъщност аз съм внучка на български генерал – генерал-майор Тодор Тодоров. Той е служил в Сливен. Оттам идват дисциплината и отговорността“, казва уж крехката Милена. Изведнъж разбираш, че кръвта вода не става. И че най-славните моменти за Милена Тодорова тепърва предстоят.
Защото пред екрана на телевизора е цял генерал, бивш заместник-командващ на славната Трета армия, първият командир на Трети армейски корпус, който завършва кариерата си като заместник-началник на Главния щаб на Сухопътните войски по операциите. Милена може да избира – ако дядо ѝ се скара, то може да бяга и стреля по шампионски за малката Ивайла, която е само на година и 3 месеца. А Владо отново ще стои край пистата и ще ѝ казва как да го направи.
