И това го има в политиката и дипломацията. Един съдебен акт да предизвика серия от политически действия, които да поставят под съмнение целостта на държавата и да стимулират сепаратистки настроения и актове. Това се случва, след като съд в Сараево осъди президента на Република Сръбска от Босна и Херцеговина Милорад Додик на една година затвор и на шест години забрана за политическа дейност. Което означава, че той, лидерът на босненските сърби, няма да има право да участва в каквато и да било законодателна, изпълнителна, съдебна или всякаква друга форма на власт, финансирана от публични средства.
Разбира се, Додик ще обжалва присъдата си, както самият той се закани. Но за една такава активна и действена политическа фигура като него, която има подкрепата на мнозинството граждани на Република Сръбска, забраната от присъдата е тежък удар. Личностен, но и политически. А до голяма степен и репутационен. Додик бе човекът, който на политическия терен в Босна и Херцеговина олицетворяваше външната подкрепа от държави като Русия и Унгария на Владимир Путин и на Виктор Орбан, донякъде и на Китай. Той бе и представител на дълбоката обвързаност
с идеята за формирането на „Сръбски свят” и защитата на идеята за сръбската изключителност, която познаваме още от времената на Слободан Милошевич, а и далеч от по-рано. И опитите за реализация на която доведоха до толкова злини и човешки жертви тъкмо на територията на Босна и Херцеговина.
Близките отношения на Милорад Додик с президента на Сърбия Александър Вучич не са тайна – напротив, Додик винаги се е ползвал с покровителството на своя колега от Белград. Няма как да бъде и другояче. От Белград винаги са окуражавали Додик и компания, особено когато е ставало дума за разширяване на влиянието на Сърбия в района на Балканите. Додик упорито следва своя белградски ментор във връзките си в чужбина: приятел е с Орбан, който е чест гост при него, посещава Москва, когато си иска, както се казва, среща се с Путин и т.н. Затова беше толкова любопитно каква ще е реакцията на Вучич след обявяването на присъдата на Милорад Додик.
Вучич дори прекъсна тежките си ангажименти във връзка със студентските протести и замина за Баня Лука за среща с Додик. Може би някой да е очаквал високият (буквално и преносно) гост от Белград да окуражи домакина си за по-остра политическа реакция срещу решението на съда. Но Вучич тактично предложи да се намери начин да бъде продължен диалогът с централните власти в Сараево с оглед на запазване на териториалната цялост на Босна и Херцеговина.
Реално погледнато, Вучич нямаше какво друго да предложи. Всяка друга по-остра идея носи сериозен риск за дестабилизация не само в БиХ, но и в целия район на Западните Балкани. В момент, когато под краката му гори заради масовите студентски протести в страната, които дори излязоха извън терена на Войводина и Нови сад и се пренесоха успешно на юг, в Ниш, друго не може и не бива да се стимулира.
На Вучич не му трябва втори фронт без да е победил на първия. Сигурно го сърбят ръцете да подкрепи някоя от заканите на Додик отпреди време, според които Република Сръбска напуска едностранно Босна и Херцеговина и се влива в Сърбия. Но той си дава сметка за вътрешната и геополитическата ситуация наоколо, в Европа и в света, които в този момент не предполагат остри и непремерени действия с промяна на границите на държавите на Балканите. Договорът от Дейтън определи БиХ каква да бъде тя и затова всеки акт срещу Дейтън е знак за опасност.
И понеже човек много лесно може да се обърка в сложната структура на Босна и Херцеговина и в изключително тромавата й администрация, да кажем и следното: съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна (1992–1995), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете полуавтономии са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.
На всичко отгоре Вучич като добър ученик на Милошевич сигурно си спомня, че по време на войната при разпада на СФРЮ сръбският диктатор от Белград не изпрати войски и не предизвика конфликт само на юг, в Република Македония. Не му се отваряше втори фронт, предпочиташе тилът му да е относително спокоен, за да може да действа на север. Но пък и беше сигурен, че каквото и да се случи, Република Македония на Киро Глигоров винаги ще му е „в кърпа вързана”. Глигоров отдавна не е между живите, но политиците от следващото поколение в Скопие бяха тези, които приеха Додик и компания от Белград, в т.ч. и високопоставени духовници, да отбележат празника на сърбите „Свети Сава”.
Всъщност заради какво бе осъден Милорад Додик? Ще го кажа така: Заради това, че не приема правото на върховния представител на международната общност в БиХ Кристиян Шмит да изпълнява задълженията си, в т.ч. и да препятства желанието на Додик да прехвърли част от институциите от Сараево в Баня Лука. Шмит не бил избран от никого, а бил назначен отвън. Най-общо казано, Додик, който бе санкциониран от САЩ заради заплахите му срещу Дейтънското споразумение от 1995 г., иска сръбският етнически елемент да приеме закон, който да забрани на съда и прокуратурата на Босна и Херцеговина да действат на територията на Република Сръбска. Това бе прието от Шмит като удар срещу целостта и суверенитета на БиХ. Той издаде разпореждане, което трябваше да бъде публикувано в тамошния Държавен вестник, но по нареждане на Додик и със съгласието на главния редактор Милош Лукич, също сърбин, то не бе публикувано.
В цялата политическа битка между Додик и Шмит, продължила няколко години, прокуратурата видя „системно подкопаване на държавната власт чрез приемане на закони, които отделят Република Сръбска от юрисдикцията на Конституционния съд на БиХ и отказ да се признае решението на върховния представител на международната общност Кристиян Шмит”. Според прокуратурата това директно заплашва суверенитета на държавата и открива пътя за де факто отцепване на Република Сръбска.
За формирането на обвинението „спомогна” и непрекъсната риторика на Додич за отделяне на сръбския елемент от държавата Босна и Херцеговина. И още – през 2023 г. Додик е подписал указ, с който влиза в сила закон за неприемане и неприлагане на решенията на Конституцинонния съд на БиХ и на Кристиян Шмит, приети от парламента на БиХ в Сараево. Шмит отменил този закон, но той вече бил публикуван в Държавния вестник на Република Сръбска. Затова и редакторът Лукич бе обвиняем, но му се размина без присъда.
Но понеже шило в торба не стои, веднага след произнасянето на присъдата на Додик от 1 година затвор и 6 години забрана за участие в политиката инициативата пое парламентът в Баня Лука, който е под негов контрол. Веднага бяха гласувани закони, с които наистина се забрани действието на съда и прокуратурата от Сараево на територията на Република Сръбска. Даже самият Додик предупреди всички сърби, които работят в тези институции, да ги напуснат незабавно и да се върнат. Ако не направят това, те ще бъдат провъзгласени за предатели, портретите им ще бъдат разлепени навсякъде, а те лично и семействата им ще бъдат подложени на медиен и политически линч.
Додик наистина е решил да започне процес на отделяне на Република Сръбска от БиХ. Поне така изглежда ситуацията на пръв прочит. И присъдата му, която според него е напълно несправедлива, може да се окаже удобен мотив правното решение да бъде последвано от конкретни политически действия. Самият той призна, че „това е крайно удобна ситуация за Република Сръбска, защото тя връща своя субектност”. Годината затвор може да си я откупи за около 18 500 евро, има такова право. Как обаче ще легитимира своето участие в политическите процеси от тук нататък, ще бъде доста интересно.
