Обидно е, но е факт: за първата преподавателка по английски език в Морското училище досега е публикувано… половин изречение, от което научаваме, че тя се казва Енчева, дъщеря е на опълченеца Петър Енчев и сестра на Л. Енчева, преподавател по английски в Икономичес-кия университет тогава. Автор на тази информация е доц. д-р Вяра Петкова – дългогодишен преподавател по английски език във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ и началник на катедра „Езиково обучение“.
Илюстрациите са от фамилния архив на Енчеви
Всъщност тази Енчева е Мария Ангелова, а Енчева е моминската й (бащината й) фамилия. В архива на фамилията на Петър Енчев, съхраняван от неговия внук Димитър Енчев (отбил военната си служба на стражеви кораб „Смели“) е запазено удостоверение от началника на Морското училище капитан-лейтенант (дн. капитан III ранг) Стефан Николов. То потвърждава, че Мария Анастасова Ангелова (съпругът й е Анастас Ангелов) е „лекторка в същото училище от 1946 г. и е такава и през настоящата учебна 1947/48 г.“.
Защо в основаното през 1881 г. Морско училище английски език започва да се изучава едва след края на Втората световна война? Завършилият през 1937 г. о.з. капитан I ранг Анатоли Златаров си спомня: „Ние, мореход-ците, наблягахме на френския, а техниците – на немския. Липсата на знания по английски се усети много скоро, след като завършихме училището“. Въпреки това вероятно и по политически причини (България е на страната на Германия, а Великобритания е противник)
обучението по английски започвачак през 1946 г.
Мария Петрова Енчева е родена на 12 януари (стар стил) 1893 г. във Варна. Започва училище на 5 години и завършва гимназия през 1909 г. Още есента заминава за Цариград, където следва пълния курс на Американския девически колеж – дамската част на Робърт колеж. По същото време в курса е била и първата й братовчедка Василка Димитриева, дъщеря на генерал-майор Илия Димитриев, първият главен редактор на вестник „Военни известия“. (Сестрата на генерала – Елена, е съпруга на опълченеца Петър Енчев. А генералът и неговата съпруга Пенка Рачева – приятелка на сестра му Елена, са също възпитаници на „Робърт колеж“.) По време на курса в Константинопол се провежда Световният конгрес на християнската младеж. Това събитие дава голямо отражение в мирогледа на Мария.
Бъдещата преподавателка по английски език се дипломира като бакалавър по изкуст-вата на 11 юли 1912 г. През Балканската война, а после и през Първата световна война работи като медицинска сестра в импровизираната военна болница в Девическата гимназия – Варна. В тази болница работят също по-малкият й брат Александър (по-късно капитан далечно плаване) и сестра й Люба Енчева (по-късно преподавател по английски език). Всички те са наградени с грамота и железен кръст от БЧК. След време обаче при пенсионирането на Мария „народната“ власт не признава стажа й като медицинска сестра в тази болница.
На 9 август 1925 г. Мария сключва брак с Анастас П. Ангелов от Стара Загора (бизнесмен, роден на 25 юли 1881 г.). За него това е втори брак. От първия има три дъщери. Едната от тях е омъжена за Кирил Пайкурич, син на капитан Хигин Пайкурич, също следвал в Робърт колеж, известен морски деец във Варна. Мария и Анастас заминават по бизнес дела в Турция през 1936 г. Завръщат се в България на 2 юни 1939 г. Устройват се в Силистра, откъдето пише много интересни писма
с описание на военните действия в региона през 1944 г. В тях се споменава за нейния първи братовчед Жорж (Георги Купов, по това време директор на „Българско речно плаване“) и за по-малкия є брат Санко.
През есента на 1945 г. Мария е назначена за учителка в Американската девическа гимназия в Ловеч. Там е до 1946 г. След което със съпруга си се завръщат във Варна. Във Военноморско училище Мария работи до пенсионирането си през 1951 г. За отношението є към преподавателската работа там говори и една книга, запазена във фамилния архив на Енчеви: „Достъпна астрономия за всеки“ (Бургас, 1938 г.). Неин автор е Ангел Симеонов – преподавател по мореходна астрономия в Морското училище. Книгата е с негов автограф: „На г-жа Ангелова в знак на внимание. 10.Х.947“.
Мария неслучайно търси колегиален контакт с Ангел Симеонов. По това време той е може би единственият преподавател във Флотската алма матер, който свободно владее морски английски език. След завършването на Морското училище, а след това и на Корабоначалническия курс при Морската учебна част през 1927 г. той стажува в известна британска компания. Проф. д. н. о. з. капитан I ранг Асен Кожухаров допуска, че по време на стажа си той става първият български морски офицер, извършил около-светско плаване с моторен кораб. Симеонов неслучайно подарява на преподавателката по английски език именно „Достъпна астрономия за всеки“, а не издадения от него година по-късно учебник „Мореходна астрономия“ (Според програмата на Морското на Н. В. Училище)“ – за ползването му са необходими базови познания в тази област.
Няколко думи за бащата и майката на Мария Ангелова.
Бащата Петър Енчев е съученик на Панайот Волов, виден деец е на националноосвободителното движение, секретар е на БРЦК, участва в Сръбско-турската война (1876 г.) и в Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.). Съпругата му Елена е първата българка, завършила „Робърт колеж“. Братът на Петър Енчев – Перикъл, е генерал-майор, а друг негов брат – Гаврил е майор. Сестра му Теодора е съпруга на генерал-лейтенант Стефан Паприков. Бащата на Петър Енчев – иконом поп Енчо Д. Ковчазов, приема да отглежда останалия без баща тригодишен свой внук Георги Купов от възрожденския род Паница – бъдещ командир на „Дръзки“.
След Освобождението Петър Енчев се включва в строителството на нова България с активно участие в стопанския и в обществения живот. Той е сред учредителите и ръководителите на Българското търговско параходно дружество. И преди, и след 1944 г. една от улиците във Варна носи неговото име.
На 13 май 1961 г. тя остава вдовица, а на 28 февруари 1971 г. си отива от този свят. Погребана е в гроба на капитан Хигин Пайкурич. Днес в Алеята на преподавателя на ВВМУ има орелефи на капитан I ранг Георги Купов и на капитан далечно плаване Ангел Симеонов. Заслугите на Мария Ангелова не могат да се съизмерват с приносите на двамата към морското образователно дело у нас. Но не заслужава и да бъде забравена!
