През 1975 г. част от дивизионите на Зенитно-ракетни войски (ЗРВ) са превъоръжени с новия зенитно-ракетен комплекс (ЗРК) С-125 „Нева“. Чрез него страната ни получава високоефективно средство за борба с широка гама ниско летящи въздушни цели на близки и средни дистанции. Това е продължение на модернизацията на войските, започнала в началото на десетилетието със замяната на комплекса СА-75 „Двина“ от по-далекобойния, с повече възможности и устойчив на смущения ЗРК С-75М „Волхов“. И ако последният е значително усъвършенстван родственик на отиващия в резерва негов предшественик, то „Нева“е по-сложен и иновационен. Чрез спомените на о.з. полковник Станчо Джумалиев отбелязваме 50-годишнината от застъпването му на бойно дежурство по охрана на българското небе.
За предстоящото въоръжаване със ЗРК С-125 тогавашният капитан Джумалиев разбира през 1974 г. Тогава той вече има 10 години офицерска служба в боен дивизион край Елин Пелин (под. 90070 – Вакарел) от състава на Първа зенитно-ракетна бригада (1 зрбр), който е въоръжен с „Двина“. В края на лятото идва заповед, с която от 1 септември ракетчикът е назначен за заместник-командир по техническата част на новосъздадения зенитно-ракетен дивизион (зрдн), дислоциран на вр.„Дупевица” в Люлин планина (под. 34090) край Горна Баня. Строителството на позицията му обаче се забавя и личният състав на формированието е временно дислоциран на територията на вакарелското поделение без техника. При едно от първите съвещания, свикани от командира на новия дивизион полковник Георги Георгиев, офицерите от щаба му са информирани, че предстои да получат комплекса „Нева“ и затова ще преминат курс за неговото изучаване в Съветския съюз.
„На 6 януари 1975 г. бях извикан при командира на 1-ва дивизия ПВО (1 дПВО) генерал-майор Любчо Благоев.
канцеларията му влязох с двама мои съвипускници от 9-а батарея от Военното училище
в Шумен – капитаните Симеон Ангелов (от под. 90020 – Тополница) и Александър Владимиров (под. 90250 – Мусачево), които също бяха призовани. Там командващият ни съобщи, че ни назначава за началник-щабове на дивизионите, в които служим, и на тази длъжност ще заминем на курса за овладяване на „Нева“-та.
Четири дни по-късно отпътуват за Минск в състава на група от около 200 души. Обучението се провежда в Минското висше зенитно-ракетно инженерно училище за ПВО, което по-късно става Военната академия на Беларус.
„Когато се прибирахме в България, техниката още не беше дошла. Пристигна към средата на май с влакови ешелони. Отидохме да я разтоварваме на гара Столник (Подбалканската линия), недалеч от София. Нашият дивизион беше първият, който получи комплекса „Нева“.
Позицията в Люлин планина още не беше готова и първоначално закарахме техниката си на територията на дивизиона край Вакарел. Там ни заповядаха да организираме обучение на офицери от командването на 2 зрбр и 3 збрр и военнослужещи от техните дивизиони, които предстоеше да се превъоръжат със ЗРК С-125. Аз бях натоварен със задачата да проведа опознавателен курс по ръководството за бойна работа и по правилата за стрелба, които съществено се различаваха от тези при комплексите СА-75 и С-75М. Други колеги отговаряха за техническите въпроси.
Впоследствие ние, преподаващите, трябваше да изпитваме и поставяме оценки на всички – в т.ч. на старши офицери като полковници и подполковници. Заместник-командващият ЗРВ в щаба на ПВО и ВВС полковник Лука Пъков нареди да няма никакви компромиси. Искаше курсистите да са добре подготвени, за да може, щом получат комплексите, веднага да ги включат в дежурствата“, спомня си ракетчикът.
Двайсетина дни след завършване на обучението личният състав и „невската“ техника на „люлинския“ дивизион са предислоцирани в под. 90080 (зрдн със СА-75) край с. Понор. Причината е предстоящото закриване на формированието край Вакарел. Развръщат „Нева“-та в новия район и около два месеца носят бойно дежурство. Там идва да ги инспектира съветският маршал Павел Батицки – командващ обединените въоръжени сили на Варшавския договор. Ето какво си спомня за нея полковник Джумалиев:
„По разпореждане на маршала в бригадата беше обявена пълна бойна готовност. Знаеше се, че ще мине на проверка, но не и в кой дивизион. В крайна сметка беше избрал нашия с оглед на това, че бяхме разположени на временна позиция и с нова техника. Искаше да види как разчетът ни се справя и доколко сме я овладяли.
Маршалът пристига ненадейно с една голяма лимузина „Чайка“. Часовите на портала доложиха и го пуснаха директно. Вместо да отиде към щаба, обаче той пое направо към техническата позиция
и спря пред командния пункт. Командирът полковник Георгиев беше тръгнал към портала да го посреща и се разминаха. Така, аз като началник-щаб му рапортувах и посрещнах. Поканих го да влезе в командния пункт. Там той заповяда да обявя пълна бойна готовност и указа дивизионът да получи пълния ракетен боекомплект от техническия дивизион.
Изпълних разпорежданията, разчетът се задейства, започнахме да зареждаме с ракети всички пускови. Ешелонът с допълнителния ракетен боекомплект пое към поделението. Въпреки напрежението действахме бързо, като добре смазан механизъм и всички нормативи бяха спазени. Колоната, транспортираща допълнителните ракети, дори успя да съкрати определения срок. Руският военачалник засичаше времето и остана много доволен от видяното и ни даде максималната оценка.
През август отидохме на стрелби в Съветския съюз. Използвахме руски комплекс „Нева“, развърнат на полигона Ашулук. Приехме техниката и направихме отлична стрелба. Още с първата изстреляна ракета свалихме „Ла“-шката (самолетна мишена Ла-17), което много изненада самите руснаци. Те бяха учудени, че разчет, който наскоро е завършил курс и приел техниката преди 4 месеца, успя да постигне такъв резултат. Главният инженер на полигона (полковник) лично дойде в дивизиона, поздрави ни и заяви, че е впечатлен.
Върнахме се у нас и в края на септември 1975 г. дивизионът най-сетне беше преместен от временната позиция край с. Понор на вече завършената в Люлин планина“.
Доставените в България комплекси „Нева“ постъпват в трите зенитно-ракетни бригади на ЗРВ. Те заменят „Двина“-та, останали след по-рано извършеното частично превъоръжаване със ЗРК „Волхов“. По-късно на основата на бойния опит от локалните конфликти от 70-те и 80-те години с тях се формират смесени групировки от комплекси с различни бойни възможности и разположение, осигуряващо взаимното им прикритие. От линейното изграждане на зенитното прикритие се преминава към по-ефективното зонално-обектово.
Междувременно, в края на десетилетието капитан Джумалиев е прехвърлен в службата на главния инженер на 1 зрбр. Назначен е за ръководител на екип от инженери, които извършват доработка на комплекса „Нева“. Чрез нея се подобряват ефективността и надеждността му.
