Автор: Светломира ДИМИТРОВА
За сетен път Сатиричният театър доказа, че е във върхова форма. Нещо повече, че държи високо летвата на най-добър и стойностен театър в България. Възроди старата постановка от репертоара си от 1961 г. „Когато розите танцуват” на Валери Петров с режисьор Гриша Островски с невероятната си енергия, която навремето е пълнела залата сезон след сезон.
Не съм гледала тогавашната постановка, но съм убедена, че сигурно любимите на публиката Ицко Финци, Невена Коканова, Вели Чаушев, Иван Андонов, Татяна Лолова са били великолепни в своите роли и зрителите дълго са ги аплодирали в тази толкова романтична пиеса на Валери Петров.
Но постановката на Николай Урумов направо ме смая с невероятно модерния си мизансцен. Никога в български театър не съм виждала сцената толкова пълна и обживяна от духа на пиесата. За нейната ефирност допринася както режисурата, така и сценографията и хореографията на спектакъла. Специални поздравления за Марина Райчинова и Татяна Янева! Боян Арсов като Младият, Старецът в изпълнение на Константин Икономов, Съседът и Учителят по музика, в чийто образи влезе Ивайло Калоянчев, Ана Вълчанова като Съпругата и още: Димитър Баненкин, Стефания Кочева, Любомир Ковачев, Лана Гекова, Мартин Желанков. Всички те играха така, сякаш пиесата е написана днес, и то специално за тях.
Все повече превръщащият се в любимец на публиката Боян Арсов в ролята на добрия магьосник с невероятна пластичност и лекота превзе сцената не просто надлъж и нашир, от долу нагоре и обратно, но едновременно пресъздаде и поетичния дух на младостта и иронията на пиесата. Той успя да даде криле и на най-скептичните зрители. Мисля, че такъв актьор сцената ни не е имала.
На този фон със страхотно чувство за хумор и изобретателност се откроиха Ивайло Калоянчев и Ана Вълчанова. Те и останалите актьори пресъздадоха с вещина романтичните и комичните житейски ситуации, в които любовта често ни вкарва особено през май. „Май ли е, започва всичко с май”, както Валери Петров описва недоразуменията в любовта: едно случайно запознанство, изневярата в семейна двойка, влюбеният в ученичката си професор по музика, който твърди, че „старите музикални инструменти свирят най-хубаво”. И заключението на автора: „Младост, възраст човешка, но туй е грешка. Следвай своята въртележка!”. А режисьорът Николай Урумов ни дарява спектакъл, по шекспировски жизнен и пищен.
