Емил Стойчев (р. 1935 г.) е една от най-значимите фигури в българското изобразително изкуство от втората половина на ХХ век. На неговата 90-годишнина са посветени две изложби – в Софийска градска художествена галерия (СГХГ) и в галерия „Академия” (ул. „Шипка” №1) на Националната художествена академия.
В СГХГ изложбата е ретроспективна: „Въображението е моята кръвна система” с куратор Иво Милев. Тя продължава до 6 май. Любопитно е, че в същата сграда на „Гурко” през 1961 г. Емил Стойчев се представя за пръв път в голяма изложба – Първата обща младежка изложба. В съпътстващата изложба „От ателието” (от 13 март) в галерия „Академия” ще бъдат представени творби на художника от последните години.
Емил Стойчев – този типичен градски човек и художник започва като пейзажист. Към средата на 70-те години на ХХ век фигуралните персонажи, населявали досега спорадично неговите пейзажи и интериори, ще станат доминиращи като основен организиращ център в картините му. Емил Стойчев се превръща в разказен, притчов художник и това качество запазва и досега. Последните повече от 30 години художникът дели времето си между Париж и София и продължава да твори. Образният му език е все по-загадъчен, това е език на посланията – повече като остроумна и завоалирана игра, ребус, игрословица, гатанка, отколкото теза.
Емил Стойчев не е морализатор, той е скептик, отнасящ се повече с насмешка и иронична усмивка към активностите на живота, нашите борби, възходи и падения. В една картина трябва да има тайнственост, казва Стойчев. Тайната е изкушаваща и привлекателна, докато остава тайна. Когато тя се разкрие, става просто баналност.
Изложбата е придружена от двуезично албумно издание. А авторска анимация на Александър Сокеров, посветена на изложбата, може да бъде видяна в галерията „Уникредит” на пл. „Св. Неделя” в София.
