Руските войници се обаждат на своите майки, сестри и партньори от бойните полета в Украйна. Никога не споменават къде се намират, защото някой може да ги подслушва. Войниците разказват за селата и градовете, които плячкосват, за пленниците, за труповете, които виждат. От другата страна на линията се чуват: ридание, радостни възгласи… или просто тишина.
Украинската разузнавателна служба е прехванала хиляди телефонни разговора след масираното нахлуване на Русия в страната. Докато руските войници разказват историите си и търсят подкрепа от близките си у дома, кадрите, които виждаме, свидетелстват както за опустошенията, които са нанесли, така и за непреклонната решимост на обикновените украинци да продължат ежедневието си сред руините. Режисьор на филма, който представя кинофестивала „София филм фест”, открит вчера, е Оксана Карпович. Тя е и сценарист. Филмът е носител на Наградата на Екуменическото жури на „Кинофестивала Берлин ’24”.
„Случаят Лола” – парадокс с много герои, населени в моноспектакъл
Сатиричният театър ни представя моноспектакъл на Елена Атанасова, в който реалното усещане e, че присъства втори, а донякъде и трети актьор. Въплъщението на актрисата с нейната емоционална енергия, смяна на състоянията, обрати в сюжетния развой и разнообразния език на тялото, правят жанра богат, интересен до степен да задържиш дъха си: Kакво ще се случи в следващия момент. Или как ще се промени състоянието на единствения реален персонаж, който се превръща в множество паралелни светове наоколо. Между завръзката и развръзката темпото е ускорено, точките на кулминация са повече от една. За да завърши съспенсът с неочакван обрат, който придава особен смисъл на убийството, извършено с морален императив – да се възстановят самочувствието, достойнството и се прекрачат границите на страха и покорството.
Дали това е единствената възможност да се пренасочи животът към по-светло и оптимистично начало. Може ли мъжките доминация и насилие в семейството да се скрие зад патриархалната представа за устойчиво изглеждащ и благополучен брак, ако зад красивата картинка се крие емоционално цунами, сблъсък на характери, готови да стигнат до трагична крайност. Дали виртуално видимото може да компенсира нещастието през лутането във вътрешния лабиринт? Болката, унижението могат ли да се преборят за нов живот не чрез ново насилие, а чрез любов, доверие и съкровено присъствие.
Такива въпроси ни задава с пиесата „Случаят Лола” нейният автор, испанецът Хосе Варлета. Той лично присъства на първото представление в София, за да види как изглежда творбата му под режисурата на Николай Младенов и в превъплъщението на Елена Атанасова. Странно оръжие – сред кошмара на съвместното съжителство усмивката се превръща в броня срещу безразличието, бруталността и физическото насилие?! Очарователният съблазнител и идеалният съпруг в клетката на традиционния брак се превръща в метастаза, диктатор, сляп отвъд кодекса на правилата, завещани му от столетия. Авторът изобретява начин жената да опази човешкото у себе си чрез света на фантазията, на закодирания вътрешен свят. Спектакълът е и реплика на чисто нашенския консерватизъм, който режисьорът и актрисата са внесли в българския вариант на сцената на Сатирата. Пиеса, която ни провокира да се замислим за водораздела – какво от наследения манталитет е ценно и с какво трябва да се разделим, за да опазим хуманистичния порив на днешния ден. А и на бъдещето.
Драматург е Богдана Костуркова, а сценограф – Чавдар Гюзелев.
Между карикатурите на Милко Диков
По случай 95-годишнината на рождението на доайена на българската карикатура Милко Диков секция „Карикатура” на Съюза на българските художници откри изложба с негови произведения в сградата на Съюза на „Шипка” 6 в столицата. Богатата колекция показва колко е оригинален един от най-награждаваните ни карикатуристи и в същото време умее да достига до всички със своите образи. Той е завършил керамика в Художествената академия. Но известността му идва с многобройните публикации на негови карикатури и рисунки в периодичния печат. Милко Диков е автор и на шест анимационни филма. Секция „Карикатура” към СБХ организира настоящата изложба, за да отдаде почит към творчеството на своя бележит колега. „С целия си абсурд и илюзорност карикатурата е универсално средство за общуване между хората, казва творецът приживе. Не е нужно да знаеш езици, за да я разбираш. Самата карикатура е език. Не се налага да я разчиташ като уводна статия. Не търсиш текста под нея, когато го няма.”
„Живопис с вълна и коприна” – гоблени в „Квадрат 500”
Националната галерия представя изложба „Живопис с вълна и коприна” от фондовете си с образци от Фландрия и Франция (XVI–XVIII в.) в зала 19 на „Квадрат 500” (пл. „Св. Ал. Невски”). Галерията за първи път показва уникалната си колекция от западноевропейски текстилни пана (гоблени). Постъпили в колекцията през 60-те години на ХХ в. от БНБ като част от фондовете на неосъществената Национална галерия за декоративно и приложно изкуство, те принадлежат към златния период на двете най-значими школи – фламандската и френската. Експозицията е резултат от няколкогодишното проучване на произведенията заедно с реставрационни и консервационни процедури. Гобленът – изключително скъпото за производство ръчно тъкано на стан пано с цветни изображения, се използва за украса и стенна изолация в дворци и замъци. Със своето великолепие гоблените са собственост на елита и са знак на власт и престиж. Основен център за производство на гоблени – плод на фламандското изкуство, чийто пик е през XVI век, е Брюксел. Темите са вдъхновени от религията, историята, митологията. Към средата на века гобленът се превръща в истинска изтъкана картина. Като се използват модели на художници от мащаба на Рубенс. Към изложбата има лекции, специализирани турове и уъркшопи, посветени на технологията за създаване на гоблените, реставрацията и консервацията на старинен текстил. Ще има и мобилна дигитализирана версия на експозицията.
