След 32 години във военната авиация и близо 1500 часа във въздуха досегашният старши инспектор в Щаба на ВМС и първокласен пилот не се сбогува с небето.
Вече не помни кога за първи път е полетял над морето. Помни обаче колко странен и висок му е изглеждал морският вертолет Ми-14, много по-различен от щурмовия Ми-24, на който започва офицерската си служба в авиополка в Стара Загора. Приятната изненада за него е, че за разлика от предната кабина на Ми-24 (предназначена не толкова за пилотиране, а за опериране с бордното оръжие) морският вертолет се управлява значително по-лесно. Но не след дълго се налага да усвоява нова летателна машина – френският „Пантер“. Само преди няколко дни на него прави и последния си полет като военен пилот, също над морето.
Сега, като върне лентата на спомените назад, като най-важен момент в своята кариера определя приемането на вертолетите „Пантер“ във Военноморската вертолетна авиобаза „Чайка“, на която той дълги години е командир. Защо? Ситуацията е много тежка, съкращенията в периода 2010–2011 г. са драстични: трябва да уволни 17% от личния състав на формированието. Всъщност това е период на изключителна несигурност – дали авиобазата няма да бъде закрита? Приемането на вертолетите „Пантер“ пък се превръща в цяла сага – трябвало е да стане през 2009 г., но с аргумента, че средства няма – е отказано. В крайна сметка след
две години отлагане
и водене на тежки преговори с производителя през 2011 г. са приети 3, вместо поръчаните 6 машини. В този период Военноморските сили нямат изправна авиационна техника, което води до две години „пауза“ в летателната дейност. А добрият летец е като добрия спортист – трябва непрекъснато да тренира, за да поддържа форма. Уменията не са просто функция от придобитата специалност (летец), те изискват непрекъснато поддържане и надграждане.
Следващото голямо изпитание е трудно измеримата крачка, която летателният и техническият състав трябва да направят от съветската машина Ми-14 към френската „Пантер“ – представители не само на различни времена, но и рожба на съвсем различни философии, на две школи. Налага се дълбокото навлизане в нова техническа терминология, в нови навигационни средства и в способности, които във Военноморските сили, а и не само, никой не е чувал и виждал и поради това – няма кой да покаже и да помогне на морските ни авиатори. Налага се те
практически да се самообразоват
Това не е най-добрият подход, но друга алтернатива няма.
Затова започват стъпка по стъпка. По същото време във ВВС решават окончателно да сменят старите съветски документи, регламентиращи провеждането на летателната подготовка. Започва буквално писане върху белия лист. Подполковник Хинтоларски и неговите подчинени едновременно трябва да се учат да летят на „Пантер“ и да подготвят ръководните документи, свързани с организирането и воденето на подготовката, експлоатацията и бойното използване на вертолетите. И практически да придобиват нови способности. Например търсенето и спасяването на море с този тип вертолети е нещо съвсем ново за страната ни. Макар и неголям, вертолетът е изключително подходящ за изпълнение на такъв род задачи. Като част от договора с производителя е проведено обучение на нашите летци за търсене и спасяване на море, както и на оператори на бордната спасителна лебедка. От нулата започва подготовката и на бордни плувци спасители. Пращат хора за обучение в САЩ и след завръщането им започва
упорита и продължителна работа
за формиране на специализирано звено, което вече е факт. Създадена е действаща структура, а към момента плувците са оборудвани с всичко – от А до Я. Равносметката показва, че от първите крачки за обучението по търсене и спасяване на море до окончателното усвояване на всички процедури е изминало цяло десетилетие.
Авиобаза „Чайка“ има и добре разработено сътрудничество с „Тихина“ (специалните сили на ВМС). Във ВМС въпросът за извършване на скокове с парашут на командоси от борда на вертолет е поставен още по времето на Ми-14, но така и не намира своето решение. И отново се започва от нулата съвместно с инструкторите от „Тихина“. Методически издържано –
отначало с чучело, след това – с инструктор, с разработване на необходимите документи, за да се стигне до желаните резултати и понастоящем скоковете с парашут от борда на вертолета да се превърнат в съвсем рутинни задачи.
Съвсем нова за Военноморските сили и изключително специфична е способността за полети с външен товар. Това позволява не само пренасяне на големи (до 900 кг) и обемисти товари, а и инфилтриране и
ексфилтриране на бойци
от силите ни за специални операции, до/от райони, както на сушата, така и в морските пространства. Способът се нарича SPIE (Special Patrol Insertion/Extraction), но е познат на жаргон, като „чепаре“. Успешно се изпълняват и задачи от областта на авиомедицинската евакуация. Започват през 2017 г., оборудват летателна машина, обучават персонал. Да, това не става част от някаква система, но необходимост от такава дейност може да се появи във всеки момент. И в „Чайка“ са готови.
Сега все повече се откроява належащата необходимост от една нова способност – вертолетите „Пантер“ да станат и част от въоръжението на двата многофункционални модулни патрулни кораба, които скоро ще влязат в строя. Подполковник Хинтоларски е добре запознат с румънския опит в тази насока. Нашата северна съседка произвежда вертолетите, които базира палубно, а пилотите изпитатели са в държавния завод. При нас ситуацията е много по-различна, но не е непосилна за колегите, които остават на служба след него. Дали пилотите, които ще излитат и кацат
върху палубите на корабите
ще бъдат обучени в страни партньори, или от сертифицирани частни фирми (такива има) е въпрос на управленско решение. Да не забравяме, че през специално обучение трябва да преминат и определени членове от екипажите на двата кораба. Подполковник Хинтоларски е категоричен, че тук не бива да откриваме „топлата вода“ и да се опитваме да правим чудеса. В авиацията е абсолютно забранено откриването на „топлата вода“! Това е недопустимо. Защото се плаща не само с човешки животи, но и се губят десетки милиони от разрушените летателни машини.
След преминаването в запаса летецът не се сбогува с небето. Той вече има планове, как отново да се издигне в синевата, но вече като пилот в структура на гражданско въздухоплаване. Всички, които са служили до сега с него, са убедени, че ще успее. Така смята и пишещият тези редове.
