Министерският съвет прие Националната отбранителна стратегия
Отбраната на България се осъществява в контекста на колективната отбрана на НАТО и в рамките на Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз. Това е записано в Националната отбранителна стратегия, приета от Министерския съвет през миналата седмица. Вносител на документа е Министерството на отбраната. В Закона за отбраната и въоръжените сили именно на правителството са вменени правото и задължението да приема национална отбранителна стратегия. Предишната бе от 2016 г., а оттогава средата за сигурност в Европа се промени драматично.
Националната отбранителна стратегия на България е хармонизирана със Стратегическата концепция на НАТО, Глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност и Стратегическия компас на ЕС. Документът започва с
анализ на дългосрочните тенденции в средата за сигурност
Тя се характеризира с висока динамика, ускоряване и усложняване на дестабилизиращите процеси, все по-трудно идентифициране на произхода и обхвата на рисковете и заплахите, засилено противопоставяне и използване на въоръжени сили.
Доминиращото предизвикателство в средата за сигурност в нашия регион, естествено, е продължаващата вече четвърта година война на Руската федерация срещу Украйна. В документа се констатира следното: „Непровокираната агресия на Русия срещу Украйна наруши принципите и нормите на международното право, сериозно подкопа европейската архитектура на сигурност и промени факторите, които допринасяха за стабилна и предвидима среда на сигурност в Европа“. Очертан е и един непосредствен риск: „Повишените глобални и взаимосвързани рискове и заплахи не изключват възможност за посегателства и нарушаване на суверенитета и териториалната цялост на страна – член на НАТО и ЕС“.
Не е изненадващ и следващият извод в стратегията: „Руската военна агресия в Украйна ще продължи да оказва силно дестабилизиращо влияние не само в региона, но и в света. Тенденцията за повишаване на противопоставянето между водещите сили ще повишава опасността от използване на въоръжени сили за реализиране на стратегическите цели в международните отношения. Независимо от изхода на войната в Украйна Русия ще запази своите амбициозни цели за поддържане на военен паритет със западните държави и утвърждаването ѝ като велика сила, което ще се материализира в геополитическото противоборство между Русия и НАТО“.
Повишава се опасността от глобална военна и ядрена ескалация с възможност за политико-икономическо и конвенционално противоборство със Запада и ускоряване на надпреварата във въоръжаването, констатират авторите на документа. Тенденцията
Русия и НАТО да останат основни геополитически противници
ще наложи дългосрочното прилагане на мерките за повишаване на съюзния възпиращ и отбранителен потенциал.
Прогнозира се и запазване на тенденцията към влошаване на отношенията на Русия с ЕС. „Руската федерация ще продължи да губи позиции на европейските пазари. Вследствие на значителното икономическо превъзходство на ЕС, налаганите санкции и диверсификацията на енергоизточниците ще засилят натиска върху Русия, в резултат политико-икономическото напрежение ще нараства с повишена вероятност от изграждане на нова „желязна завеса“.
Авторите на стратегията, приета от правителството, не са оптимисти за евентуални стъпки в посока към демократизация в Москва. „Значителни промени в съществуващата властова система на Руската Федерация са малко вероятни. Ще се запази агресивният външнополитически подход и ще се ускори преориентирането на търговските и дипломатическите връзки с подобни държави в Азия, Африка, Централна и Южна Америка. Стремежът за запазване на режима и за отстояване на предприетия силов външнополитически подход, допълнително ще ограничи възможностите за диалог с ЕС и САЩ и ще провокира дългосрочно използване на значителна част от руския държавен ресурс за въоръжаване и повишаване на рисковете за дългосрочна многоаспектна конфронтация със Запада“.
Руската агресивност е основно предизвикателство за НАТО и за България, но не единствено, трябва да сме нащрек съща така и за тероризма; негативните промени в стратегическата среда на сигурност в Близкия изток и Северна Африка; повишените рискове за енергийната сигурност и критичната инфраструктура; възникването на противоречия между съюзниците в НАТО, засягащи единството на евроатлантическото пространство; влиянието на климатичните промени; миграционният натиск.
Какво да правим ние, за да гарантираме сигурността си в тази среда? Първата констатация в тази насока е, че Въоръжените сили на Република България трябва да отговорят на качествено нови изисквания по отношение на готовност за използване, модернизация и технологичен напредък, оперативна съвместимост, всестранна осигуреност и не на последно място – ниво на подготовка с основен акцент върху мисия „Възпиране и отбрана.
Приоритетни области за планиране на отбраната
и развитие на въоръжените сили са: Изграждане и развитие на отбранителни способности, адекватни на средата на сигурност; грижа за хората в отбраната; интеграция и участие на страната като съюзник и активен член на НАТО и ЕС; Изграждане на национална устойчивост.
Националната отбрана ще се осъществява в условията на колективната отбрана на НАТО и ЕС. Нашата страна активно ще подкрепя сътрудничеството и взаимното допълване между НАТО и ЕС в сферата на сигурността и отбраната без конкуренция и дублиране на усилия и разходи.
В заключителната част на документа е уточнено, че министерствата и органите на държавната и местната администрация подпомагат изпълнението на Националната отбранителна стратегия, а Народното събрание със законите за бюджета ще гарантира осигуряване на необходимите финанси за постигане на целите на отбранителната политика. Хоризонтът на Националната отбранителна стратегия е 10 години. Тя е отворен документ, като нейните преглед и актуализация ще се инициират при необходимост, продиктувана от съществена промяна в средата на сигурност, както и от актуализация на Стратегията за национална сигурност на Република България. (БА)
Приоритетите за въоръжените сили,
Приоритетните области за изграждане и развитие на въоръжените сили, очертани в стратегията, са:
- Развитие на системата за ранно предупреждение и способностите за командване и управление, гарантиращи бърз и адекватен отговор на заплахи за сигурността.
- Модернизация, превъоръжаване и придобиване на съвременно въоръжение, техника и материално осигуряване по стандартите на НАТО.
- Повишаване готовността и способностите на силите за незабавно действие.
- Усъвършенстване на системата за бойна готовност, мобилизация и подготовка на резерва.
- Трайно преодоляване на некомплекта от личен състав.
- Провеждане на високоефективна и реалистична съвместна подготовка и учения, включително със страни членки на НАТО и партньори, с акцент върху отбраната на страната в колективен контекст.
Борбата с дезинформацията запазва важността си
А ето защо информационният фронт и борбата с дезинформацията ще останат важни: „Русия ще продължи с опитите за информационно-психологическо, политическо и икономическо въздействие върху отделни държави членки, с цел провокиране на несъгласие, разделение и недоволство срещу действащия санкционен режим“, се констатира в стратегията. Освен това в документа е отбелязано, че ще се запази разширяващото се влияние на информационните кампании и операции, на използването на медии за пропаганда и дезинформация, насочено към негативно въздействие върху единството в Алианса и затрудняване на процеса на вземане на решения. Ще продължат опитите за вътрешна дестабилизация на страните членки, понижаване на доверието на гражданите в институциите и волята им за защита на родината, поляризация на обществото, развитие на екстремизъм и национализъм и поставяне под съмнение на значимостта на членството в НАТО и ЕС.
Въоръжените сили ще подпомагат, участват и осигуряват комуникационните дейности, се казва в документа. Целта е повишаване на гражданската устойчивост срещу дезинформационни и пропагандни действия на държавни и недържавни субекти, насочени към уронване на престижа и понижаване на доверието в държавните институции, промяна на социалните нагласи и манипулация на общественото мнение, особено когато са в ущърб на боеспособността, боеготовността и мотивацията на Въоръжените сили на Република България, се казва в документа. Това са дейности, за осъществяването на които имат своя принос и в. „Българска армия“ и Военния телевизионен канал.
