Марк СТАСИНОВСКИ
Близкоизточната държава си поема дъх за първи път след 14 години война.
Има десетилетия, през които нищо не се случва, и има седмици, през които се случват десетилетия. Тези думи на Владимир Ленин сигурно звучат много познато на гражданите на Сирия. Близкоизточната държава беше затънала повече от десетилетие в гражданска война без окончателен победител. В края на 2020 г. Асад с помощта на Русия и Иран беше успял до голяма степен да озапти множеството групировки и да подсигури позициите си, но всичко приключи през декември 2024 г. Той остана без помощ от Иран и Русия и за по-малко от две седмици целият му режим се срути, а той избяга в Москва.
Сега Сирия поне на хартия има нов лидер (отскоро даже президент) – Ахмед Aл-Шараа, „бивш“ радикален ислямист, за чиято глава доскоро САЩ предлагаха награда от $10 млн. Доскорошният лидер на джихадистите от „Хаят Тахрир аш Шам“ е човек с бурно минало, което е свързано с Ал Багдади, бившият лидер на вече бившата „Ислямска държава“ в Сирия и Ирак.
Изненадващо – въпреки това новият лидер на Сирия предприе радикална на пръв поглед промяна във възгледите и визията си.
Ислямистът с костюм и часовник за $80 хил.
Доскорошният главатар на въоръжена терористична групировка вече не е в камуфлаж, а носи сако и вратовръзка, обръщат се към него не с ислямисткото му прозвище Абу Мухамад ал Джолани, а с първородното му име Ахмед Хюсеин Ал-Шараа. Друг на пръв поглед малък, но доста интересен детайл са часовниците, които носи – доскоро на ръката му се виждаха само тактически или мюсюлмански часовници, показващи часовете за молитва, но сега носи „Сейко“, „Омега“, а от скоро и „Патек Филип“ (луксозна швейцарска марка), оценяван на повече от $80 хил. В разузнавателните изреди има разбиране, че часовникът на един политически лидер дава важни насоки относно възгледите и намеренията на носещия го. В този случай замяната на молитвения часовник с луксозни швейцарски марки със сигурност цели да предаде послание.
Освен с дрехите си, Ал-Шараа се опитва да покаже промяна и със актовете си като де факто новия лидер на Сирия. Той обяви, че страната трябва да бъде възстановена като светска държава, гарантираща правата на всички свои граждани, и покани напусналите родината си близо 14 млн. души да се приберат. Дори проведе среща с представители на Сирийската православна църква, което определено е нестандартен ход за един поне на хартия „бивш“ джихадист. Паралелно беше отворен и диалог с държавите от региона на Близкия изток и със западните сили. Ал-Шараа покани чуждестранни представители в Дамаск и окуражи държавите, затворили посолствата си в Дамаск преди години, да ги отворят отново.
Реакцията на останалия свят
За момента този остър уклон дава резултати, които са доста впечатляващи. Представители на Франция, Германия, Турция, Саудитска Арабия, Кувейт и други държави посетиха новия лидер в Дамаск. Много от държавите в Близкия изток са в процес да отворят отново посолствата си като даже френски специални сили бяха видяни в Дамаск на територията на бившето им посолство. САЩ свалиха наградата от 10 млн. за главата на Ал-Шараа и макар доста колебливо размразиха достъпа до определени средства и хуманитарна помощ. През миналия месец току-що обявеният за президент Ал-Шараа дори направи първите си официални посещения в Саудиска Арабия и Турция.
Въпреки цялото си говорене за реформи и толерантност Ал-Шараа не е радикален реформатор, напълно откъснал се от тъмното минало на радикален ислямизъм. Сравнителното краткото му властване е белязано от множество инциденти, дело на ислямистките милиции, най-големият от които беше в гр. Хама където джихадисти изгориха Коледната елха. Това провокира масови протести на християните, които в момента са под реална заплаха. Ал-Шараа заяви, че извършителите ще бъдат наказани, но дали това ще се случи е отворен въпрос.
Германският външен министър Аналена Бербок пък беше публично унижена при посещението си в Дамаск като първо Ал-Шараа отказа да и стисне ръката, а по-късно беше цензурирана на снимките, публикувани от медийния екип на новите сирийски власти.
По острието на ятагана
Още преди да застане на върха на политическата пирамида в Сирия и да престане да се нарична Ал-Джолани, лидерът на „Джебхат ан-Нусра“ имаше репутацията на един от най-хитрите джихадисти в Близкия изток. Вместо постоянно да хвърля групировката си в месомелачката на сирийските бойни полета, той консолидираше силите си около Идлиб и култивираше близки отношения с Турция, с която групировката споделяше граница и изграждаше икономически връзки.
Това, което виждаме в момента, не е нищо повече от нов акт в играта на Ал-Шараа. Той много добре осъзнава, че Сирия е практически провалена държава и без някаква форма на външни отношения със Запада и другите страни от региона е възможно да загуби властта точно толкова бързо, колкото я спечели. В момента Сирия си поема дъх за първи път след 14 години война и всички все още се радват на падането на Асад. Но с течение на времето този меден месец ще отмине и цяла Сирия и всички групировки ще отрезвеят и ще си спомнят за дългия списък от противоположни интереси, които имат. Парите са едно от нещата, които може да тушират напрежението и Ал-Шараа не може да си ги набави без приятели отвъд граница. Ако няма финансиране и подобрения в икономическото състояние на държавата все още врящия котел може лесно да прекипи пак и Сирия за пореден път да изпадне в хаоса на кръвопролитията. Ал-Шараа би платил цената за това с главата си.
В същия момент, ако Ал-Шараа реши да действа като радикален реформатор, той би провокирал множество от ислямистките групировки, част от „новата“ сирийска армия. Не трябва да забравяме, че Идлиб беше станал люлка и убежище на джихадисти от цял свят, включително Русия, Германия, Чечня и др. Тези групировки едва ли са се отказали от идеята да налагат шериата и да тероризират християните, но за момента явно са прехапали езиците си заради победата и настаналия еквилибриум между групировките. Ако Ал-Шараа отиде твърде далеч, той може да ги провокира към насилие, което да разпали Сирия наново.
Aл-Шараа и икономическият подем на Идлиб
Ал-Шараа не е без опит в балансирането и развиването на икономически връзки. Под негов контрол провинция Идлиб се беше првърнала в една от сравнително най-добре управляваните територии в цяла Сирия. Да, бедността и безработицата бяха и са ендемични там, но на фона на тях сирийският режим се беше провалил още по-грандиозно.
За сравнение, докато на териториите под контрола на Асад средната месечна заплата беше около $20, в Идлиб тя е около $80–90. Да, това също е много дребна сума, но за провинция, управлявана от джихадисти, това не е лош резултат. Идлиб има и гордостта да притежава своя верига ресторанти за бързо хранене, немска пекарна, създадена от джихадист, емигрирал от Германия, и суши ресторант, основан от руски джихадист.
Друг пример за това е индексът на осветление – чрез наблюдение на осветлението в населените места се изчислява какъв достъп до електроенергия имат живеещите в даден регион. През 2024 г. средният индекс на осветление на териториите, контролирани от режима, е около 1–1.5 % от стандарта. В същото време в териториите, контролирани от опозицията, и Идлиб индексът е около 9–10%.
Според множество свидетелства този икономически растеж се дължи до голяма степен на лидера на Ал-Шараа. Разбира се, 3-милионният Идлиб не е 20-милионната Сирия, но новият президент е наясно с проблемите, с които ще се сблъска. Тепърва ще видим дали ще успее да балансира между джихадистите си, населението на Сирия и цялата мозайка от външни играчи с различни интереси. Наистина, живеем в интересни времена.
