Сега България е зависима от политиката на Европейската централна банка, но без право на глас в нея
Приемането на еврото от България е една от най-благодатните теми за популисткото разпалване на страхове и разпространяването на дезинформация. Опровергаването на лъжите не е лесно, защото финансите не са елементарна тема и трябва да се използват по-сложни и дълги обяснения, с които голяма част от широката публика не иска да се затормозява.
„Аз какво печеля?“
Да започнем с най-често срещания скептичен въпрос – аз лично какво ще спечеля от въвеждането на еврото? Най-очевидната полза от влизането в еврозоната е рязкото намаляване на сегашните разходи при обмен на валута и по банковите преводи. Повече от половината от българския износ отива в страни от еврозоната. Според изчисления на Института за пазарна икономика икономиите само от разходи по обмяна на валута при външнотърговските сделки може да достигнат 450 млн. евро на година. Други експерти смятат, че сумата може да е по-малка, но при всички случаи се измерва в стотици милиони евро. Спестените пари ще останат у българските фирми и могат да се реинвестират. Отделно от това всички български граждани, които пътуват в страните от еврозоната, ще се отърват от досадната смяна на валута, свързана с неизбежното плащане на комисиони. Е, ако сте собственик на чейнджбюро със сигурност няма да спечелите нищо от въвеждането на еврото, напротив – приходите ви ще намалеят.
Най-общо – ако доходите и разходите ви са в различни валути, вие губите, защото трябва да минавате през валутен обмен. Вижте пазара на недвижими имоти в България – там цените се обявяват и се плащат предимно в евро (замислете се защо е така!). А заплатата ви и покупките в кварталния супермаркет са в левове.
Но има и българи, които нямат фирма, изнасяща стоката си в чужбина, не възнамеряват да купуват и продават апартамент, липсва им и ищах да пътуват по широкия свят. Те какво ще спечелят от еврото? Отговорът на този въпрос е по-сложен. Влизането в еврозоната намалява бизнес риска в България, което при равни други условия привлича повече чужди инвеститори. Единният пазар на Евросъюза работи непълноценно в страните членки, които имат валути, различни от еврото. А самият факт, че България изпълнява строгите критерии за въвеждането на единната европейска валута, е знак за външния свят, че в страната ни има макроикономическа стабилност, малка задлъжнялост и ниска инфлация. Но тук става въпрос за дългосрочни тенденции, не очаквайте на другия ден след въвеждането на еврото в България, в София, да се струпа тълпа от чужди инвеститори. Освен това еврото е втората най-силна валута в света – тя отстъпва само на долара като предпочитан инструмент за трупане на валутни резерви от централните банки по света.
Ами инфлацията?
Най-често срещаният страх е, че влизането в еврозоната ще генерира висока инфлация без съответното повишаване на заплатите в България. „Това, което е струвало 2 лева, ще стане 2 евро“ – казват черногледците и хич и не щат да чуят за статистическите данни за инфлацията в източноевропейските държави, които приеха еврото в последните няколко години. А те са – Словения от 2007 г., Словакия – от 2009 г., Естония – от 2011 г., Латвия – от 2014 г., Литва – от 2015 г. и Хърватия от 2023 г. Данните на Евростат показват, че с изключение на Хърватия инфлацията, предизвикана от приемането на еврото в тези страни, е между 0,2 и 0,3 процентни пункта, т.е. – ако без еврото тя би била 3%, единната валута ще я направи 3,2–3,3%. При това става дума за еднократен ефект.
Но няма ли търговците да се възползват от въвеждането на еврото и да вдигнат цените в магазините под предлог закръгляване? Сигурно ще има и такива случаи, но пазарът бързо ще възстанови равновесието. А ако някой търговец иска да вдига цените, то няма никакъв проблем да го направи и сега, когато все още пазаруваме в левове. Относно закръгляването – имайте предвид, че първоначално ще има задължение цените да бъдат обявявани едновременно в евро и в левове. Ако не сте много зле с математиката, лесно можете да сметнете дали търговецът се е изкушил да ви излъже.
Губим ли суверенитет?
Загубата на суверенитет е любимата дъвка на популистите. На тях ще кажем, че самият избор в полза на членството в Евросъюза означава, че България доброволно е решила да сподели част от суверенитета си. А независимостта в сферата на валутната политика загубихме още на 1 юли 1997 г., когато бе въведен валутният борд. Левът бе обвързан първо с германската марка, а след това автоматично бе закачен за еврото. Обменният курс лев–евро е определен със закон и не се е променял никога, БНБ не може да стимулира нито поскъпването, нито поевтиняването на лева. Сега сме в нелепата ситуация страната ни да е напълно зависима от паричната политика на Европейската централна банка, но без да имаме представител в нейното ръководство, защото не сме член на еврозоната.
Някои по-носталгично настроени българи пък жалят за предстоящата загуба на нашите банкноти и монети, с които са свикнали. Но изземване на парите, налични в обращение, имахме сравнително скоро в най-новата ни история – през 1999 г., когато бе извършена деноминация и 1000 стари лева бяха заменени с 1 нов. Освен това на евровите банкноти има надпис и на кирилица, ще имаме и прекрасни монети евро с изображения на Мадарския конник, свети Иван Рилски и Паисий Хилендарски.
Ще поемем ли чужди дългове?
Ако влезем в еврозоната, някой ден ще трябва да плащаме дълговете на някоя финансово закъсала страна от ЕС. Чували сте това заклинание, нали? Съчетано със сочене с пръст към нашата силно задлъжняла съседка Гърция. Поясняваме – с влизането в еврозоната България става и член на т.нар. Европейски механизъм за стабилност (ЕМС). В него се акумулират средства, които в случай на нужда наистина са предвидени за оказване на помощ на някоя закъсала държава. Първоначалният размер на вноската, който България трябва да внесе в ЕСМ, когато евентуално стане член на еврозоната, е 833 млн. евро. Внасянето на тази сума обаче е разсрочено за дълъг период, средно по 69,4 млн. евро на година за първите 12 години на членството в ЕМС. След като България изпълни своя първоначален ангажимент, тя няма да прави нови вноски, освен ако не възникне проблем с някои от страните – членки на еврозоната, пояснява макроикономистът Георги Ганев. Ако такъв проблем все пак възникне, тогава България ще има задължение да направи допълнителна вноска в ЕМС в размер, нужен за финансирането на съответната програма за фискално оздравяване на съответната страна членка. Абсолютният максимум на тази допълнителна, над първоначалните 833 млн. евро, вноска, който изцяло изчерпва задължението на България към ЕМС, е още 6,457 млрд. евро.
Тук обаче трябва да посочим три важни факта. Първо, парите от ЕМС не са предвидени, за да се правят дарения на държави в лошо финансово състояние, в случай на нужда те получават заем, който се връща, и то с добра лихва. ЕМС е създаден след гръцката финансова драма отпреди 15-ина години, но страните от ЕС, които тогава помогнаха на Гърция, сега си връщат средствата с доста прилична доходност. Второ, вероятността гръцкият сценарий да се повтори в някоя друга държава от еврозоната е много малка. И трето, вноската на България в ЕСМ е заем, нашата страна си остава собственик на парите, които е дала, а и печели доход от тяхното активно управление. Ако някой има проблем с факта, че страната ни ще дава заеми на чужди държави, то трябва да знае, че това се случва и в момента, пояснява Ганев. Огромната част от резерва на управление „Емисионно“ на БНБ е дадена на заем под формата на дългови ценни книжа, на други държави, предимно от еврозоната.
А какво ще стане с лихвите?
Лихвите по кредити и депозити няма да се променят след въвеждането на еврото в България. Това съобщиха от Министерството на финансите през тази седмица на официалната страница за приемане на еврото в България – www.evroto.bg. „Когато договореният лихвен процент по кредита е фиксиран, банката трябва да продължи да прилага същия фиксиран лихвен процент, т.е., не по-висок от този преди датата на въвеждане на еврото. Това няма да доведе до по-неблагоприятни условия или резултати за клиента и за банката. Ако договореният лихвен процент по кредита е променлив, новият лихвен процент не може да е по-висок от размера на лихвения процент преди датата на въвеждане на еврото”, пише на сайта evroto.bg.
От Асоциацията на банките в България също внесоха разяснения за това какво ще се случи с лихвите при присъединяването на страната ни към еврозоната. Оттам поясниха, че промяната на валутата сама по себе си няма да доведе до промени по лихвите на кредити и депозити след въвеждане на еврото, като се позоваха на Закона за въвеждане на еврото в Република България.
