В следващия репортаж ще ви разкажем историята на редник Красимир Кръстев от състава на 55-и инженерен полк – Белене. Неговите две страсти в живота – тази към водата и тази към музиката, се преплитат именно в армията. Как? Вижте в срещата му с колегата Юлиян Лазаров.
Редник Красимир Кръстев е част от 55-и инженерен полк в Белене от 5 години. А от 5 месеца той е сред новоназначените щатни водолази в полка. Страстта му към водата го сближава с другите военнослужещи, назначени на водолазни длъжности в полка. Те го окуражават да премине първоначална подготовка в школата за подготовка на водолази и бордни спасители във Варна. Взима тежките изпити без проблем. И така до днес, когато за редник Кръстев приключи първият водолазен сбор на формированията от Сухопътните ни войски, който се проведе на Дунав.
редник Красимир Кръстев 55-и инженерен полк – Белене:
„За пръв път съм във реката и като цяло ми е първият сбор в новото начинание. Само този, който го е преживял може да го опише точно и да го усети“.
Първото участие в лагер на водолазите от Сухопътни войски за редник Кръстев завършва с повече самочувствие. И благодарност. За търпението на старшите инструктори и желанието им да предадат знанията си на по-младите.
„Човек се учи цял живот, тепърва ние сме в това начинание, има какво да учим, да продължаваме да учим и само може да слушаме командирите, началниците, ръководителите на спускания, но да уверен съм, че мога да вляза и да изпълня“
С вливането в редиците на водолазите, редникът признава, че е успял да сбъдне една своя голяма мечта. Друга е осъществил още с постъпването си в армията – постъпва като тромпетист в нещатният духов оркестър на 55-и полк.
„С постъпването ми на служба бях поканен от колеги, понеже аз не съм с музикално образование, любител съм, просто съм музикален, решихме да опитаме и смея да твърдя, че лека-полека, доколкото са ни възможностите успявам да помогна и в това начинание, за благото на полка“.
За благото на полка и воден от любовта към музиката и водата, редник Кръстев с лекота успява да преодолее трудностите, свързани със съчетаването на двете страсти.
„Никога не съм си представял, че с влизането ми като военнослужещ във формированието първо ще бъда привлечен в духов оркестър пък още повече, че ще стана щатен водолаз, което е може би най-голямата ми мечта. Осъзната малко по-късно, но като върна времето назад – това е моето призвание“.
Да стане инструктор-водолаз след време си пожелава редникът, който благодарение на армията е сбъднал две от най-големите си мечти.
