За мнозина звучи изненадващо, че на територията на националното ни летище може да влезе дрон, без никой да разбере откъде идва, кой го управлява и какви последствия може да има? Задавам този въпрос на полковник Борислав Генов, директор на Института по отбрана, разчитайки на експертизата на Института по отбрана в областта на безпилотните летателни средства (БЛС) и системите за противодействие. Според него подобен случай не е в реда на нещата, но не се случва неочаквано. Това е един от проблемите, който е приоритетен и по който работи Институтът по отбрана.
Отчитайки бързото развитие на тези системи, Институтът по отбрана е организирал форум през ноември миналата година, посветен на развитието на БЛС на тактическо ниво и на системите за противодействие на БЛС. Сред гостите са били около 200 представители на производители и на научни организации. Като за първо събитие по рода си мащабът е надхвърлил очакванията.
чертали се конкретни технически решения за системите за противодействие на БЛС, подчертана била необходимостта такава система да бъде с отворен тип, която непрекъснато да се надгражда.
Опитът от войната в Украйна и частично конфликтът в Израел показват, че при използване на нов тип БЛС или при нова концепция за използването им веднага от отсрещната страна се доразвива системата за противодействие. И обратно, при налично противодействие се търси ново БЛС или нова концепция за използването му, за да не може противодействието да е ефективно. Това е непрекъснат процес. Според полк. Генов Институтът вече е направил предложение да бъде изградена базова система за противодействие на БЛС, която непрекъснато се развива, надгражда с нови сензори и с нови възможности. „Технологиите съществуват, няма икономическа логика да преоткриваме топлата вода“, пояснява той.
Доколко в този процес у нас биха могли да се включат българските производители? Институтът е наясно с техните възможности. Българските фирми, в т.ч. и ТЕРЕМ Холдинг имат потенциал за разработване и производство на БЛС – технологиите са достъпни, повечето са комерсиални. Но има зависимости на национално ниво, които трябва да се преодолеят. Средствата за задвижване, навигационните системи, част от сензорите разчитат на чужд производител или доставчик.
Българските фирми с опит в разработването на БЛС са достатъчно, но е необходимо да се координират усилията им. В Института се подготвя проектно предложение по работната програма на Европейския фонд за отбрана на национално ниво и в него ще бъдат включени една или повече национални компании.
Аналогично е състоянието и със системите за противодействие на БЛС. „Наясно сме с разработваните системи от наши фирми и с усилията им да осъществят масово производство, но въпреки множеството разработки засега са произведени ограничен брой опитни образци. Ако успеем да създадем система за взаимодействие, паралелно с научноизследователски проект, процесът ще се ускори и ще консолидира достатъчно научен потенциал.“ За съществен напредък според полк. Генов са необходими хора с експертиза в областта за противодействие на БЛС, а координираните действия трябва да осигурят базово ниво на сензори, базово ниво на системи за противодействие и технологичен трансфер за технологии, с които засега не разполагаме. Това ще позволи да придобием адекватни национални способности в тази област.
Архитектурата на системите за противодействие със сензори и системи за въздействие е необходимо да има основна конфигурация за „мирно“ време, съобразена с потенциалните заплахи. Тя трябва да е отворен тип, която позволява при необходимост интегрирането на нови сензори, нови системи за въздействие и т.н. За тактическите БЛС особеностите са други – свързани с масовостта на производството. Статистиката показва, че за някои от месеците в края на миналата и началото на тази година за един ден в Украйна се използват между 500 и 1000 FPV дрона. Ако предположим, че за една година даден национален производител има капацитет да произвежда, да речем 10 000 FPV дрона, (което към момента е оптимистичен, даже нереалистичен вариант), това е разходът им за 10–20 дни. Това поставя много въпроси и за капацитета за производство, и за логистична поддръжка, и за това какви технологии трябва да използваме за това.
Що се отнася до БЛС с оптично влакно, полковник Генов поясни, че те, както имат предимства, но имат и недостатъци. Това не е нова технология и се е използвала досега при в ПТУРС. За някои ситуации тези системи работят успешно. Аналогията с приложение при БЛС – предимството им е, че са защитени от въздействието на средствата за РЕБ, но влакното предполага ограничен радиус на действие, по-малък полезен товар и проблеми с надеждността (ако влакното се прекъсне). При производство на такива БЛС, в България се добавя още една зависимост – от доставчиците на такова влакно. Така системата добива и по-висока себестойност. Институтът по отбрана е получил покана за участие в консорциум за разработване на баражиращи боеприпаси (т.нар. камикадзе боеприпаси), в чиято концепция технологията с оптично влакно не е водеща, но има поставено условие от наша страна пред потенциалните партньори от ЕС – за участие на български производители. Опитът и партньорствата, които сме изградили, трябва да имат мултиплициращ ефект върху българската индустрия.
Бъдещото развитие на Института по отношение на научноизследователската и развойната дейност (НИРД) е свързано не само в областта на безекипажните системи (БЛС) и тези за противодействие на БЛС, но и с развитие на всички перспективни технологии, които са с двойно предназначение и имат отношение към отбраната. Посредством споменатата национална научна програма и в нейното продължение ще се търсят и инструментите за съфинансиране от ЕС.
Полковник Генов се надява и програмата на Министерството на отбраната за изследвания и технологии да има и по-добри финансови показатели, да позволи развойна дейност до по-високи нива на технологична зрялост.
Лабораторната база за научни изследвания и изпитвания на Института ще разширява възможностите си в областта на електромагнитните въздействия и оптичните технологии. На фаза предпроектно ниво е идеята да се изгради лаборатория за електромагнитно въздействие и оценка на електромагнитната съвместимост. Размерите ѝ ще позволяват да се изпитват електронни системи на бронирани машини и въздухоплавателни средства. Направлението е перспективно – такъв тип въздействия ще бъдат все по-срещани на бойното поле. Изследва се как по електромагнитен способ противникът въздейства и какво е поведението на тези системи, доколко те издържат или не? Въпрос, който преди войната в Украйна беше позагърбен от производителите на бойни бронирани машини, особено на тези, които са на колесна база.
В Института се изграждат предпоставки за научни изследвания в областта на електронната война (ЕВ) и електромагнитните (ЕМ) въздействия. През миналата година след двегодишно търсене е привлечено хабилитирано лице с подходяща експертиза и около него ще се изгради мрежа от изследователи от други академични и научноизследователски организации и български експерти от индустрията. В международен аспект са предприети стъпки да се сключат меморандуми за разбирателство с Националния университет за отбрана в Киев и с технологичния клъстер BRAVE1. Според директора на Института няма по-добър учител и мотиватор за новости от реалните бойни действия и опитът трябва да бъде използван, а не да остава като само теория. За съжаление, нашето общество и тези на държавите – членки на ЕС, не са настроени да реагират бързо на такъв тип заплахи. Един проект за разработване на даден тип изделие може да продължи 8–12 години, което не е нормално на фона на това, което се случва в Украйна. А нерядко след придобиването на този продукт или система не е гарантирано неговото производство, а всичко се крепи единствено на писма за намерения. Ако погледнем само за три години как са еволюирали автономните системи и системите за противодействие на БЛС, абсурдно е да си представим цикъл за разработване и производство за 8–12 години, подчертава полк. Генов.
