Европейската комисия (ЕК) предвижда 65% от оборудването, необходимо за превъоръжаването на ЕС, да бъде европейско производство и да бъде придобивано само от организации в ЕС и Европейската асоциация за свободна търговия, в която влизат и Норвегия, Швейцария, Исландия и Лихтенщайн. Това се посочва в Бяла книга за отбраната, представена през седмицата от Комисията в Брюксел. Според ЕК е възможно до 2030 г. страните от ЕС да се ползват с отстъпки от бюджетните правила в Съюза, когато инвестират в отбранителни способности. В тези случаи държавите ще трябва да представят конкретни планове за одобрение от Комисията и Съвета на ЕС на обща стойност до 1,5% от техния брутен вътрешен продукт (БВП). Предвижда се решенията да бъдат съгласувани с НАТО.
Какво ще се финансира
Фокусът на европейското превъоръжаване ще падне върху седем приоритетни области:
- Противовъздушна и противоракетна отбрана;
- Артилерийски системи;
- Ракети и боеприпаси;
- Дронове и антидронови системи;
- Защита на критичната инфраструктура, включително във връзка с Космоса;
- Военна мобилност;
- Кибер защита, изкуствен интелект и електронна война.
Държавите от ЕС ще могат да разчитат за тези цели на около 800 млрд. евро, от които 650 млрд. сумарно от националните бюджети и до 150 млрд. евро заеми, емитирани от ЕС. Комисията предвижда свързване на военнопромишлените комплекси на ЕС и на Украйна. Предлага се Украйна да получи право да участва в съвместни поръчки на държавите от ЕС за отбранително оборудване.
На пресконференция при представянето на плановете на Комисията еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс призова 450 млн. граждани на ЕС да не разчитат на 340 млн. граждани на САЩ да ги защитят от 140 млн. руснаци, които не могат да преборят 38 млн. украинци (реално населението на Украйна сега е под 30 млн. – бел. ред.). Време е да поемем отговорност за отбраната на Европа, добави той.
Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас заяви, че в последните десетилетия ЕС не е отдавал голямо значение на отбраната, но днес е време да действа. Установихме какво засега не е достатъчно и как да работим съвместно с НАТО за преодоляване на тези недостатъци, поясни тя. Трябва да инвестираме в отбраната в мирно време, за да не допуснем война, обобщи Калас.
Националните планове за инвестиции в отбраната ще се изготвят в рамките на механизма SAFE (Security Action for Europe) – „Действие за сигурност за Европа“, по който ще се представят преференциални заеми. Механизмът SAFE е на обща стойност €150 млрд. Заемите по него са подкрепени от европейския бюджет и ще бъдат предоставяни при поискване.
ЕК очаква всички 27 страни членки да активират изключение за лимита на бюджетния дефицит. До април те трябва да заявят дали ще активират клаузата за дерогация на Пакта за стабилност и растеж, въведена през 2024 г.
„Мисля, че проактивно ще се възползваме от всички възможни финансови инструменти“, отговори премиерът Росен Желязков на въпрос дали България ще се възползва от лансирания от ЕК нов инструмент SAFE. По думите му България трябва да развива своята отбранителна индустрия в посока да сме нетен износител, а не просто вносител на военна продукция.
