Автор: Марк СТАСИНОВСКИ
Франция има горда военна история и не веднъж е поставяла противниците си на колене. Днес французите имат най-голямата армия в Европейския съюз, самолетоносач, подводници, авиация и собствено ядрено оръжие. Освен това френските въоръжени сили могат да изпълняват мисии на големи разстояния – способност, с която много малко държави могат да се похвалят. Зад всичко това стои френският военноиндустриален комплекс, който произвежда всичко – бронирани машини, изтребители, подводници и ядрено оръжие.
Какво се очаква от френските въоръжени сили?
Франция се възприема като велика сила, която още от времето на президента Дьо Гол води независима външна политика. Линията на Париж не всякога е в синхрон с партньорите от ЕС и САЩ. За Франция собственото ядрено оръжие е абсолютният гарант, че страната може да бъде стратегически независима и не може да бъде изнудвана – всеки ти дължи нужния респект, когато може да натиснеш ядреното копче.
В крак с тази си независимост, френската армия оперира отделно в НАТО и не приема да бъде под чуждо командване. Това по никакъв начин не означава, че Франция неглижира ангажимента си към Северноатлантическия пакт, напротив, французите ясно заявяват, че имат решаваща роля в обезпечаването на сигурността на Европа.
Франция е и бивша колониална империя, затова по света близо 320 милиона души говорят френски – най-вече в Африка. Париж възприема отношенията и държавите, с които има обща история, култура и икономически връзки, като критично важни за своята външна политика. Голяма част от тези държави разчитат на френска подкрепа, която често е не само икономическа, но и военна. Пример за това е Мали, която през 2012 г. беше почти превзета от ислямисти. Франция отговори на молбата за помощ и предприе операция „Сервал“, която за една година помете ислямските групировки и възстанови реда.
Съответно Франция иска от своите въоръжени сили да могат да оперират надалеч, но и да имат достатъчно сили у дома, за да може да реагират в случай на война в Европа. Заедно с това, Франция държи да притежава свой ядрен арсенал, който да й дава право сама да определя политиката си.
Френската армия в числа
Френските въоръжени сили имат близо 200 хиляди души персонал. От тях сухопътните сили са около 115 хиляди, с 400 танка, 3-4 хиляди бронирани машини от различен вид и близо 200 хеликоптери, 75 от тях щурмови. Френските ВВС имат около 250 самолета – 160 изтребителя „Рафал“ и „Мираж“, известен брой сателити, транспортни и разузнавателни самолети и танкери за зареждане във въздуха при операции на дълги разстояния. Изтребителите разполагат и с крилати ядрени ракети ASMP, което ги прави част от френския ядрен щит.
Френският флот има около стотина кораба – 10 разрушителя, 12 многоцелеви фрегати, 15 патрулни кораба, 3 десантни кораба клас „Мистрал“ и гордостта на флота – ядреният самолетоносач „Шарл дьо Гол“. Към тях се добавят 9 ядрени подводници, от които 4 са въоръжени с ядрени балистични ракети.
Ясно е, че френските сили не могат да се сравняват с Китай и САЩ, но това, което имат, им позволява да изпълняват задачите си самостоятелно.
Отбранителният бюджет
Френският бюджет за отбрана е около $56 милиарда. Тази сума изглежда много голяма, но за това, което имат като военен потенциал, французите са похарчили сравнително малко. За сравнение – германците дават малко повече за отбрана ($57 милиарда), но са далеч от военните способности на французите. Германия има сходна сухопътна армия и ВВС, но разполага само с 65 кораба, няма десантни кораби, самолетоносачи или ядрени подводници. Германската армия не разполага и със свое ядрено оръжие и не може да изпълнява мисии на големи разстояния без чужда помощ.
Британската армия, която пък има доста по-голям бюджет ($69 милиарда), може да се сравнява с французите по въздух и море, но тя също има проблеми. Като за начало – британците имат близо двойно по-малко личен състав (110 хиляди), страдат от хронична липса на кадри и нямат толкова големи сухопътни сили, колкото французите.
Франция изглежда, че е направила с невъзможното – изградила е една от най-способните армии в света със сравнително скромен бюджет и разчита до голяма степен на своята военна индустрия. Как го правят? Успехът им се дължи на два основни фактора – политически и икономически.
Политическото единство
Французите не са някакви гении, които разбират повече от германците и англичаните. Това, което се крие зад техния успех, е опит, политическо единодушие и работата с перспектива. За разлика от много други държави, за последните 8 десетилетия Франция не е променяла съществено своята международна и отбранителна стратегия. Докато държави като Германия след обединението, Русия след разпада на СССР и Великобритания след края на Студената война смениха множество стратегии и визии, Франция и нейните политици винаги са се придържали към описаните по-горе цели – независима външна политика и близка военна и политическа работа с ЕС и други държави по света. Съответно за 8 десетилетия французите вече имат натрупан опит и знаят как да създадат и поддържат армия, която може да изпълнява тези задачи.
Пример за това е бюджетното планиране, в което за разлика от много други държави, френските политици не могат да се бъркат особено много. Генералите решават от какво имат нужда и го предлагат за гласуване, политиците в законодателните органи до голяма степен го приемат или отхвърлят. Така разходите за отбрана не стават заложник на политически игри (в САЩ това е често срещано). На второ място, това планиране позволява на френския военно-индустриален комплекс да предвижда производството си без притеснения, че бюджета рязко ще намалее.
Друг много полезен инструмент, който французите имат, е Генералната дирекция по въоръжаване. Задачата на тази агенция е да управлява и контролира процесите по разработване и закупуване на нови оръжия, машини, кораби и всякакво друго оборудване. В нея работят само експерти и офицери, завършили инженерни и други приложни науки в елитни френски учебни заведения. Така Франция разполага с агенция, която единно управлява нови проекти, без да допуска разпокъсване на усилията.
Френският военно-индустриален комплекс
Другата част от пъзела на френския успех е военната индустрия на страната. Французите сравнително рано разбират, че за да имат независима външна политика, на първо място трябва да са независими от чужди доставки и да си произвеждат оръжията сами. Защото е проблем, ако имаш ядрени ракети, но двигателите им са американски и от Белия дом решат да ти спрат частите за тях.
Резултатът е, че десетилетия наред френската държава инвестира изключително много в своя държавен и частен военно-индустриален комплекс. Днес Франция има един от най-развитите военни сектори, способен да произвежда всичко – леко оръжие, ракети, машини, танкове, кораби, подводници, изтребители, ядрени реактори и, както загатнахме по-горе – дори свои ядрени оръжия и ракети за тях.
Френските отбранителни фирми широко се кооперират с други международни партньори и резултатът от това е продукция с най-високо качество. Те изнасят оръжие глобално като едни от най-големите купувачи са Индия, Катар и Египет. От друга страна френските фирми винаги могат да разчитат и на нуждите на френските въоръжени сили, които не биха ги заменили за външен вносител. Резултатът от това е, че Франция задмина Русия и вече е втората държава във света по износ на оръжие.
В заключение – успехът на Франция е резултат от десетки години развитие, опит и следване на една визия, благодарение на ясна политическа воля и инвестиране на сериозен финансов ресурс.
