Бил съм свидетел на много трагедии с човешки жертви, случили се в Република Северна Македония. Но това, което се случи на 16 март 2025 г., когато при пожар в дискотека в град Кочани смъртта си намериха 59 младежи, е нещо страшно и жестоко. Засега, казвам, че са 59, защото още почти толкова са изпратени на лечение извън страната, в това число и в болници в България. Така че, искрени и дълбоки съболезнования.
Но какво се случи дотук и какво се очертава? Първо, отново бе потвърдено, че в Република Северна Македония няма култура за поемане на отговорност при подобни трагедии. Убеден съм, че такъв тежък инцидент, пример за безхаберие и пълно незачитане на правилата, в друга европейска държава би бил повод за оставка не на министър или чиновник, а на цялото правителство. Още първите сондажи за причините на жертвения пожар извадиха на бял свят комплекс от пропуски,
които биха могли да бъдат отстранени, ако съответните институции си бяха гледали работата. Случаят в Кочани се оказа само част от една обща и безнадеждна картина на нарушаване на законите, на пълно и престъпно безгрижие както от собственика на дискотеката, така и от всички, които на местно и централно равнище са отговаряли за безопасната й работа. Кочани само потвърди публичната тайна, която се шири из цяла Северна Македония, че щом си платиш колкото и на когото трябва, можеш да превърнеш бившия склад за килими, от приличаща на обор съборетина в „елитна“ дискотека. С малки инвестиции и с цел голяма печалба.
Няма да има оставки на министри. Още повече от квотата на ВМРО-ДПМНЕ в правителството. Там нямат такова намерение. Подобна практика им е непозната, а и за обществената култура тя е непозната. Ако им трябва високопоставена жертва, ще я намерят на съответното ниво, само че в предишния кабинет. Министърът на икономиката в правителството на Зоран Заев, а после и на Димитър Ковачевски – Крешник Бектеши, който вече бе задържан, разпитан и му бе определена мярка задържане под стража от 48 часа. Той е и албанец, което позволява да се придаде и етнически образ на вината. Така е – крад-ците трябва да са предимно албанци, този им образ е най-удобен от политическа гледна точка. Защото е уязвим.
Един детайл: двигател на разследването на обвинението е главният прокурор Люпчо Коцевски. Той се появи на мястото на инцидента преди вътрешния министър и веднага започна да дава заповеди и да отговаря на журналистически въпроси. Парадоксът е в това, че главният прокурор е нарочен от кабинета на премиера Мицкоски да бъде свален, защото не си вършел работата. Засега той не се поддава на натиска, а трагедията в Кочани очевидно е шанс да покаже активност и да се задържи на поста си. Целият случай около Коцевски е интересен, защото по странен начин прилича на една сага у нас…
Така че отговорността за трагедията веднага беше прехвърлена на предишното правителство. Освен стара балканска традиция това е ход за удар не само по политическите противници на ВМРО-ДПМНЕ от Социалдемократическия съюз, но и срещу най-активната опозиционна сила в страната през последните месеци. Става дума за Демократичния съюз за интеграция с лидер Али Ахмети, от чиито редици произлиза и споменатият вече Крешник Бектеши.
Най-малко по две причини Бектеши не би могъл да бъде обвинен за подпис под лиценза за дискотеката в Кочани срещу подкуп, защото това е работа не на министъра, а на чиновниците под него. От друга страна, повярвайте, ако един министър на икономиката в Северна Македония реши да присвоява, да не ползвам другата по-позната дума – краде, той няма да си играе с някакви си пет или десет хиляди евро, колкото би дал собственикът на заведението, за да получи хартийката с ценния подпис. На всичко отгоре от централата на неговата партия ДСИ официално обявиха, че обектът в Кочани изобщо, ама изобщо няма лиценз, който да е бил даван срещу рушвет. Значи, дискотеката си е работила незаконно с години наред, не е изключено това да е било и по време на предишното управление на ВМРО-ДПМНЕ начело с премиера Никола Груевски и собственикът да не е получавал санкции.
Тогава кой ще поеме отговорност? Логиката сочи, че това трябва да бъде кметът, апаратен съратник на премиера. Макар и със закъснение от няколко часа, Люпчо Папазов подаде оставка, въпреки че партийният му лидер Мицкоски заяви, че не е виновен. Не му било работа да прави инспекции, защото си имало други институции за това. Е, да, но пък те дремели, или пък гледали през пръсти на всичко, което се случвало наоколо. И така – до трагедията.
Сега в Кочани и в цялата държава се трупа гняв. От безпомощност, от чувството на непрежалима загуба, от липсата на „утре“ за преживелите. На фона на яростната реторика на Мицкоски и компания личи страхът от протести, които да поставят на масата въпроса и за тяхната отговорност. Всички видяхме кадрите с разбиването на заведението на собственика на дискотеката в града, извършено под благосклонния и безучастен поглед на полицията. По-късно и домът на кмета бе обстрелван с камъни и яйца, без униформените да си мръднат пръста. Посланието е ясно – ако има енергия за протест и за търсене на вина, нека позволим на младите да я използват по този начин, пък нека ни обвинят, че разрешаваме улично правосъдие. Че току-виж им хрумнало да последват своите връстници от Сърбия и тръгнат на протести срещу управляващите.
Северна Македония и нейните политици по традиция живеят от подражанието на другите бивши югорепублики, сега вече суверенни държави. И най-вече на Сърбия, разбира се. Мицкоски ще направи всичко, което е по силите му, за да спре всяка идея за масовизиране на протеста, ако тя се появи. Все още му е пресен споменът от последните подобни прояви в страната, след които неговият патрон Никола Груевски се раздели с властта. По време на „Шарената революция“ от 2016 г. той бе в тясното му обкръжение в апарата на партията ВМРО-ДПМНЕ. А ако все пак младите тръгнат по улиците, един лозунг „На борба против корупцията!“, под който те да застанат, би могъл да свърши работа. Тя, корупцията, е универсално понятие, не е пряко свързана с конкретни политически искания, нека да протестират. И дори да мълчат на сбирките си в продължение на 59 минути, толкова, колкото са жертвите до момента.
Вече 18 човека са с мярка задържане под стража. Още толкова щели да ги последват. Може и повече да станат, макар че това арестуване „на кило“ вече поражда съмнение за прескачане на правната рамка. Край Вардар винаги става така – всички действия са закъснели и впоследствие, а не превантивно, когато трябва. В тази емоционална ситуация на гняв и на разплата
смее ли някой да надигне глас за престъпване на пълномощията на репресивния апарат.
Аз все още помня часовете и дните след атентата срещу президента Киро Глигоров в началото на октомври 1995 г., когато полицията ловеше и задържаше всеки гражданин с брада, защото им бе внушено, че атентаторите непременно приличат на Тодор Александров. Толкова грубост, насилие и беззаконие останаха скрити тогава. Сега Мицкоски открито се заканва, че всички, които носят вина за трагедията, ще бъдат пратени в затвора. Той лично щял да ги хваща за ушите, да ги извежда от домовете им и ще ги вкарва зад решетките. Откога премиерите, пък дори и министрите на вътрешните работи, пращат в затвора, не е ли това работа на съда?
И накрая – извън политиците, тяхното говорене и тайните им сметки, драмата в Кочани показа една невиждана и безпрецедентна досега гражданска акция на съпричастие и солидарност за подкрепа на пострадалите и от двете страни на границата: да се помага на хората, чийто живот е в опасност. Тази енергия трябва да се помни и да се пази.
