Американски и руски представители започнаха днес преговори в Саудитска Арабия, насочени към постигането на напредък към по-широко споразумение за прекратяването на огъня в Украйна, като Вашингтон иска да постигне договореност за спирането на атаките срещу плавателни съдове в Черно море.
Разговорите днес следват вчерашните дискусии между САЩ и Украйна, след като американският президент Доналд Тръмп засили стремежа си да сложи край на тригодишния конфликт. Миналата седмица Тръмп разговаря както с украинския президент Володимир Зеленски, така и с руския президент Владимир Путин.
Ройтерс публикува някои от основните въпроси, по които Русия, САЩ и Украйна водят преговори:
Край на атаките по енергийната инфраструктура
Миналата седмица Путин и Тръмп се договориха, че „движението към мир ще започне“ с 30-дневна пауза в атаките срещу руски и украински енергийни съоръжения, съобщи Белият дом.
Това тясно дефинирано примирие обаче бързо бе поставено под съмнение, тъй като Москва заяви, че Украйна е поразила петролно депо в Южна Русия, докато Киев заяви, че Русия е поразила болници и домове, както и че е прекъснала електрозахранването на някои железопътни линии.
Зеленски заяви, че Киев ще изготви списък на съоръженията, които могат да бъдат предмет на частичното прекратяване на огъня. Този списък може да включва не само енергийната инфрасктруктура, но и железопътната и пристанищната инфраструктура, каза той.
Спирането на ударите по енергийната инфраструктура може да бъде по-благоприятно за Москва, отколкото за Киев, като се има предвид, че то ще попречи на Украйна да нанася удари с голям обсег по руските петролни съоръжения – ключов начин, по който украинците нанасят щети на своя враг.
Атомните електроцентрали
В изявление на САЩ се казва, че Тръмп е намекнал в разговора си със Зеленски, че САЩ могат да помогнат за управлението и евентуално да придобият украинските атомни електроцентрали и енергийна инфраструктура.
Зеленски заяви, че двамата с Тръмп са говорили за окупираната от Русия Запорожка атомна електроцентрала в Украйна, която е най-голямата в Европа. Русия и Украйна се обвиняват взаимно, че с действията си могат да предизвикат авария в централата.
Зеленски заяви, че Киев е готов да обсъди участието на САЩ в модернизацията на централата, ако тя бъде върната на Украйна.
В дългосрочен план Украйна би спечелила от възвръщането на контрола над съоръжението, което произвеждаше 20% от цялата украинска електроенергия преди войната.
Зеленски обаче предупреди, че ще са необходими две години и половина, за да бъде пусната в експлоатация електроцентралата заради многото технически предизвикателства, пред които е изправена. Източници от индустрията твърдят, че това ще изисква и огромни инвестиции, отбелязва Ройтерс.
Корабоплаването в Черно море
Според Кремъл Путин е реагирал конструктивно на инициативата на Тръмп за защита на корабоплаването в Черно море и те са се съгласили да започнат преговори по този въпрос.
Турция и ООН помогнаха за посредничеството на т.нар. Черноморска зърнена инициатива – сделка, сключена през юли 2022 г., която позволи безопасен износ на близо 30 милиона тона украинско зърно през Черно море въпреки войната.
Русия се оттегли от споразумението след една година, като се оплака, че износът й на храни и торове е изправен пред сериозни пречки.
По данни на Световната банка от април 2024 г., въпреки рисковете при корабоплаването в Черно море както Русия, така и Украйна са транспортирали зърно до световните пазари без големи проблеми.
Размяната на военнопленници
Миналата седмица Русия и Украйна си размениха по 175 военнопленници, а Русия предаде още 22 тежко ранени украински военнопленници в жест на добра воля.
Зеленски описа размяната като една от най-големите по рода си и каза, че 22-мата украинци са „тежко ранени воини и хора, които Русия преследва за измислени престъпления“.
Членството в НАТО
Путин заяви, че иска Украйна официално да се откаже от амбициите си за членство в НАТО.
Украйна определя присъединяването към НАТО като цел в своята конституция и казва, че членството в блока ще бъде най-добрата форма на гаранция за сигурност, която може да получи като част от мирно споразумение.
Миналия месец Джон Коул, заместник-пратеник на Тръмп за Украйна, заяви, че САЩ не са изключили нито потенциалното членство в НАТО за Украйна, нито връщането към нейните граници отпреди 2014 г.
Изказването на Коул бе в противоречие с коментарите, направени ден по-рано от министъра на отбраната на САЩ Пийт Хегсет.
Тръмп заяви, че не вярва, че Русия ще позволи на Украйна да стане член на НАТО. Тръмп обвини предшественика си Джо Байдън, че е прокарвал идеята, въпреки че тя беше подкрепена за първи път от президента републиканец Джордж Буш през 2008 г.
Следвоенната сигурност на Украйна
Тъй като членството в НАТО не е непосредствена перспектива, Украйна търси мирно споразумение, в което са записани гаранции за нейната дългосрочна сигурност. Искането на Киев е в противовес с това, което Кремъл настоява да бъде включено в споразумението.
Киев и поддръжниците му в Европа са единодушни, че ключът към сигурността на страната е силната украинска армия. Москва заяви, че едно от условията на мирното споразумение е намаляването на въоръжените сили на Украйна.
Великобритания и Франция разработват план за създаване на възпираща сила от чуждестранни войски, кораби и самолети, базирани в или около Украйна, след като бъде подписано мирно споразумение. Подробностите за това как ще действа тази сила и кой ще участва, не са ясни.
Някои руски официални лица заявиха, че не могат да приемат такива мироопазващи сили.
Западните санкции, изборите
Путин заяви, че иска да бъдат облекчени западните санкции срещу Русия и да бъдат проведени президентски избори в Украйна.
Киев не е провеждал избори от 2019 г. насам поради военно положение, а украинските власти твърдят, че провеждането на избори по време на война би било практически невъзможно.
Украинските власти твърдят също, че са суверенна държава и не е работа на Москва да диктува кога да се провеждат изборите.
САЩ обявиха широкообхватни санкции срещу Русия по времето на Байдън. Мерките бяха насочени към ограничаване на приходите от петрол и газ, включително таван от 60 долара на барел за руския износ на петрол.
Източници твърдят, че администрацията на Тръмп проучва начини за облекчаване на санкциите, ако Москва се съгласи да сложи край на войната. Този месец обаче Тръмп също така очерта перспектива за налагане на санкции и мита срещу Русия, които ще засегнат банковия сектор и износа, докато не бъде постигнат мир.
Териториите под контрола на Русия
Русия иска да контролира всички четири региона в Източна Украйна, които определя като свои, плюс Кримския полуостров, който завзе и анексира през 2014 г.
Руският всекидневник „Комерсант“ цитира неназовани източници, присъствали на частно събитие с Путин миналата седмица, в което той казва, че иска САЩ официално да признаят четирите области – Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска – като част от Русия заедно с Крим.
Украйна казва, че вече признава, че не може да си върне окупираната украинска територия със сила и че след време ще трябва да я върне по дипломатически път. Киев казва, че никога няма да признае руския суверенитет над украинска територия.
Украинските подземни богатства
Киев и Вашингтон обсъждат споразумение, според което САЩ ще си върнат част от средствата, които са отпуснали като военна помощ на Украйна, чрез развитието на украинските природни ресурси, по-специално подземните богатства, използвани за производство на електроника.
Усилията за подписване на сделката се провалиха след катастрофалната среща в Белия дом между Тръмп и Зеленски в края на миналия месец. На 21 март Тръмп заяви, че сделката за редкоземните ресурси ще бъде подписана много скоро.
Освен тази сделка, газовата инфраструктура на Украйна може да представлява интерес за Белия дом. Украйна разполага с третия по големина в света подземен капацитет за съхранение на газ. Тя може да внася втечнен природен газ от САЩ, да го съхранява и след това да го транспортира до европейските страни, които търсят алтернативи на руския природен газ.
Източник: bta.bg
