Роденият в България д-р Вал Петров от Колорадо създаде иновативна концепция, известна като Transwing за пилотираната и безпилотната авиация. Това е съвсем новаторски подход към дизайна и функционирането на летателни апарати, съчетаващи характеристиките на самолетите и хеликоптерите. Основната идея на концепцията е да се съчетаят предимствата на двата типа летателни средства. Целта е да се постигне по-висока ефективност, маневреност и безопасност на полетите. Този вид летателни апарати могат да бъдат с различно тегло, брой двигатели и обем на полезните товари. Излитат и кацат вертикално, а летят като самолети с фиксирано крило. Тази концепция разкрива нова перспектива в бъдещето на авиацията.
Дронът на д-р Вал Петров, наречен Transwing X-P4 UAS, използва патентованата от него технология Transwing. Това означава, че крилата на самолета се сгъват и разгъват по време на прехода между вертикален и хоризонтален полет.
Transwing технологията е плод на въображението на д-р Вал Петров, който експериментира с концепции за eVTOL още от 2000-aта година. eVTOL означава Electric Vertical Take-Off and Landing (електрическо вертикално излитане и кацане). Това е категория летателни апарати, включително дронове, които използват електрическа енергия. Те са с електрически двигатели вместо с традиционните двигатели с вътрешно горене и са по-екологични и тихи. Излитат и кацат вертикално, а това е особено полезно в градска среда, където пространствата са ограничени. Многофункционални са и интегрират нови технологии за навигация, управление и безопасност, което ги прави лесни за използване. Тези самолети заемат три пъти по-малко място на земята, отколкото други самолети със същия размах на крилата.
Дизайнът на Transwing технологията се фокусира върху оптимизирането на аеродинамиката, като позволява на безпилотните летателни апарати да летят по-ефективно на различни скорости и надморски височини. Прави самолетите гъвкави и маневрени. Системата позволява бърза смяна на различни режими на полет, като например вертикален и хоризонтален, което разширява обхвата на приложения на безпилотниците и намалява разходите. Чрез комбиниране на технологии Transwing може да предложи икономически изгодни решения за операторите на безпилотни летателни апарати, особено в области като логистика, наблюдение и военни операции.
През 2021 г. отделът за самолети на Военноморския център за въздушна война на САЩ подписва договор с компанията производител на д-р Вал Петров за доставка на дронове Transwing в изпълнение на своя програма за усъвършенстване на морската логистика.
Transwing е тактически дрон, задвижван от електричество, с вертикално излитане и кацане, и за усъвършенствана въздушна мобилност. Опциите на производителя са задвижване с батерии или с хибрид. Името на технологията означава крило, което се сгъва и разгъва, поддържайки както вертикален, така и хоризонтален ефективен полет на дълги разстояния. Намеренията на компанията е да предлага самолети с най-различни размери, излетно тегло и размах на крилата. И на този етап се предлага самолет с вертикално излитане и кацане, както и с голям обсег. Пилотираният вариант е с един пилот. Капацитетът на самолета варира. Самолетите без товар имат тегло от 1,4 до 34 000 кг. Витлата са от 4 до 6, също и двигателите. Възможно е и хибридно задвижване с газ. Фюзелажът е от композитни влакна. Кокпитът на пилотирания вариант е със сенник. Размахът на крилата на различните самолети е от 1,2 до 10 м. Колесникът се прибира. Самолетът е по-сигурен от другите, защото има много двигатели и витла, осигуряващи безопасно кацане, когато не всички функционират.
Нов ротационен, детонационен двигател за ракети
В САЩ тестват успешно съвсем нов тип реактивно задвижване с т. нар. ротационен детонационен двигател (RDE). Разработката на този двигател е важна, защото е в основата на проекта „Гамбит“, който трябва да осигури на армията задвижване за високоскоростно оръжие „въздух–земя“. Тази задвижваща система трябва да е за масово производство, да е евтина и да осигурява голям обсег на оръжието.
Детонационният ракетен двигател, известен също като двигател с детонационно горене, работи на принципа на детонацията вместо на традиционното дефлаграционно горене, което се използва в обикновените ракетни двигатели.
При дефлаграцията експлозивите и взривните смеси горят като най-обикновени горива, което в значителна степен се различава от детонация и взривно горене. При дефлаграцията скоростта на разпространение на горящата вълна е по-ниска от скоростта на звука. При този тип горене реакцията на горивото с кислорода е относително бавна, а налягането и температурата не се повишават драматично, както при експлозиите или детонационното горене. Начинът, по който работи ротационният детонационен двигател, е много различен от този на традиционните турбореактивни или турбовентилаторни двигатели и почти не изисква движещи се части.
При турбореактивните или турбовентилаторните двигатели въздухът се подава от входа и се компресира, след което се смесва с гориво и се изгаря чрез дефлаграция (където горенето става с дозвукова скорост) в горивна камера. Този процес създава непрекъснат поток от горещ въздух под високо налягане, необходим за работата на цялата система.
В RDE изгарянето (което се случва със свръхзвукова скорост) става в затворена, пръстеновидна камера. По време на полет бързо движещият се въздух се засмуква в камерата и в него се впръсква смес от гориво. При инжектирането се запалва детонационната вълна, която се движи около пръстена, докато горивото се впръсква в термодинамичен цикъл, осигурявайки задвижващата тяга. В крайна сметка се получава реактивна струя, която се върти и е поредица от огнени кълба в резултат на непрекъснатите детонации.
„Свободен орел“ летя за първи път
В САЩ за първи път полетя нова ракета „земя–въздух“, наречена „Свободен орел (Free eagle-1)“. Ракетата се създава като част от програмата на армията на САЩ за въздушна система от ново поколение за борба с дронове. Новата ракета трябва да е евтина, ефективна, да се произвежда лесно и в голям обем. Нейната основна задача е да подкрепи усилията на армията в борбата с все по-нарастващата заплаха от дронове. Освен това появата на ракетата от ново поколение „Свободен орел“ ще увеличи индустриалната база за боеприпаси. Тя е специално проектирана да се противопоставя на по-големи дронове в Група 3 и в по-високи групи. Дроновете от Група 3 тежат от 25 до 600 кг, летят на височина между 1000 и 5400 м с максимална скорост между 185 и 463 км/ч.
За да победи заплахи от тези дронове, ракетата е с подобрени маневреност, обхват и възможности за бързо изстрелване в сравнение със сегашните системи. Освен дронове „Свободен орел“ е проектирана да побеждава и различни други „по-големи въздушни заплахи“, както и да се интегрира със съществуващата инфраструктура и системите за командване и контрол.
