Средната ни пенсия е 430 лв., казва председателят на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите.
– Г-н Велчев, какъв е членският състав на Съюза в момента?
– Организацията ни има 95 структури в страната. Това са дружества „Военноинвалид” и секции „Военноинвалид”. В тези 95 дружества членуват 2757 членове. Това е точният брой, тъй като от 10–15 години поддържаме регистър на военноинвалидите и военнопострадалите, какъвто има и в Министерството на отбраната (МО) по нашия закон. Съгласно нашия регистър на тримесечие опресняваме данните за целия състав. Това е важно, за да водим и създаваме политики в здравната, социалната и обществената област и да търсим начин за подобряване на законовите нормативи в полза на тези заслужили за Род и Родина български граждани. Всички членове заплащат членски внос и това е най-важният критерий за принадлежност към една организация, която е доброволна. Цялата тази информация е полезна и за поддържане на националните ни представителности, а те са две по Закона за хората с увреждания (ЗХУ) от 1996 г. с публикуването на първия инвалиден закон в страната и по Закона за военноинвалидите и военнопострадалите (ЗВИВП) – нашият специфичен закон, възстановен през 2005 г. Както виждате, през настоящата година ще отбележим 20 години от възстановяването на закона ни. Като национално представителни съгласно ЗХУ получаваме и държавна субсидия. В момента сме в процедура за продължаване на националната представителност по ЗХУ, като от първата представителност през 1996 г. досега това е също юбилейна стъпка – 10-а поред. Тези средства предоставяме на нашите членове и затова е необходимо да сме наясно какъв е численият ни състав, за да можем да подпомагаме нашите хора по дружества и секции.
– Каква материална подкрепа от държавата ползват членовете на Съюза?
– Общата субсидия е 282 900 лв. На хората от Съюза даваме на тримесечие по… 20 лв. на човек. Съвсем малък процент от средствата заделяме за отпечатване на материали като нашите календари, а също и за плащания във връзка с ползването на военните клубове. Ползваме безплатно клубовете, но трябва да си плащаме режийните разноски.
От нашите 2757 членове, една част – 1313 души, са военноинвалидите съгласно чл. 3 от ЗВИВП. Останалите 1442 са военнопострадалите съгласно чл. 4 от закона и са, както следва: съгласно т. 1 – 540 души, съгласно т. 2 – 418 души и съгласно т. 3 – 484 души. Важно е да отбележим, че сираците на тези, които са загинали при и по повод изпълнение на военна служба, и на починалите военноинвалиди са 13 (5 сираци са на загиналите от военна служба и 8 на починалите военноинвалиди). Децата на живите военноинвалиди са 713 души.
Тази статистика е много важна, защото според наредбата за материалното подпомагане в МО за Коледните и Новогодишните празници се подпомагат със заповед на министъра на отбраната военноинвалидите, които са с 90 и над 90 процента загубена работоспособност, както и родителите на загиналите в казармата.
Важното е като даваме статистически данни да покажем и тези, които представя Националният осигурителен институт (НОИ) чрез своя Статистически бюлетин „Пенсии”, който се публикува на всеки три месеца. И така, по данни на НОИ към 31 декември 2024 г. военноинвалидите и военнопострадалите са 3317 души, като 1800 души са военноинвалидите и 1517 души са военнопострадалите. Видно е, че не всички военноинвалиди и военнопострадали са наши членове, и това е нормално. При 3317 души по НОИ нашата членска маса е 2735 човека (членството в която и да било организация е лично желание). Поради нормалните добри отношения с НОИ и на база на договорни начала получаваме справки, които ни дават възможност да търсим нечленуващите в организацията ни и да им предлагаме членство. Правим го, за да можем да укрепим организацията ни организационно, да изучаваме нуждите на правоимащите и да търсим начин за подобряване на техния здравен, жизнен, социален и финансов статут, а и защото това нищожно подпомагане от 20 лв. или по 80–100 лв. в края на годината все пак са някаква подкрепа. И това на фона ниските пенсии, които получават – странно за хора, дали здравето и живота си за Род и Родина и служили в задължителна наборна военна служба.
– А какво е разпределението по степен на инвалидизация?
– Принципно те са разпределени по процент намалена работоспособност. По данни на НОИ към момента от тези 1800 души военноинвалиди разпределението е, както следва: 243 души са с над 90% намалена работоспособност (като от тях 226 души са с добавка за чужда помощ); 619 души са с от 71 до 90% и 938 души са с от 50 до 70,99%. Важно е да се подчертае, че има военноинвалиди, които притежават процент намалена работоспособност под 50%. Те не се водят в статистиката на НОИ, тъй като не получават военноинвалидна пенсия по чл. 86 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), но имат право да подадат молба и с наличните си проценти военноинвалидност в ТЕЛК – решенията да придобият качеството военноинвалид, и да се регистрират в Централния регистър на военноинвалидите и военнопострадалите към МО, като по този начин придобиват ползването на права по ЗВИВП.
– Какъв е размерът на пенсиите на военноинвалидите и военнопострадалите?
– Общите годишни разходи за военноинвалидни пенсии по данни на НОИ към 31 декември 2024 г. са 16 863 547 лв. Средният размер на пенсията е към 430 лв., като най-високата е 460 лв. – за лицата от първа група инвалидност с чужда помощ. През годините винаги сме искали да се увеличат военноинвалидните пенсии. Най-лесно и най-разбираемо би било да се смени основата на пенсията. Сега това е „социалната пенсия за старост”, която към момента е 307 лв. и е абсолютно незначителна. Тя не бива да се сравнява с пенсиите на военноинвалидите. За съжаление, пенсиите на хората с увреждания, на гражданските инвалиди в по-голямата си част са по-високи от тези на пострадалите в армията. Нещо, което е парадоксално.
Преди 15-ина години бяха дошли гости от полското министерство на труда и социалната политика. Питат ни какви са пенсиите на военноинвалидите у нас и аз започвам да обяснявам. Тогава тези пенсии бяха около 120–150 лв.
Гостите слушат и питат: Тези пенсии за седмица ли са? Отговарям: За месец са. Поляците казват: Как е възможно това, у нас такива хора получават между 800 и 1500 евро месечно в зависимост от процента загубена работоспособност… Ние не искаме да се противопоставяме, но нека да има уважение и признателност, защото нашите момчета са пострадали в армията, дали са младостта и здравето си в служба на държавата. Бихме искали и продължаваме да настояваме през годините да се смени основата на военноинвалидната пенсия. Тя да бъде свързана, ако не с „минималната работна заплата” или поне с „линията на бедност”, която в момента е 536 лв.
– Как работите с МО?
– Искам да подчертая, че двете институции – МО и СВИВП, са едно цяло – двете страни на една монета. Ези-то е МО – там, където чрез ЗОВС са дадени статутът на военнослужещия и неговото кадрово развитие, до пенсионирането му. Тура-то е нашата институция – СВИВП, и разбира се – Законът за военноинвалидите и военнопострадалите (ЗВИВП), което е ясно, когато, не дай си боже, се случат инциденти във Въоръжените сили. Благодарение на нашия съюз и по наше предложение да не кажа – натиск, в МО беше възстановена Дирекция „Социална политика” (сега „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание” – б. р.). Тя е продължение на дирекцията, създадена с Указ на цар Борис Трети от 12 май 1925 г. чрез закона за подпомагане на пострадалите от войните, където е уредено формирането на отделение за грижи към военноинвалидите и военнопострадалите в Министерството на войната. През 1950 г. дирекцията, както и всички военно-патриотични съюзи, включително нашият, са били закрити. В края на миналата година и в началото на тази изпратихме писма в МО, с което предлагаме на министъра на отбраната да стане патрон по повод на отбелязване на 100-годишнината от учредяването на социалната дирекция и това честване да проведем заедно на 12 май, когато преди век е създадена тази структура. Оттогава – преди век, е и представителството на Съюза в Министерството на войната. Това представителство беше възстановено от министър Валентин Александров, като първи представител бе Йордан Калейн, а след неговата кончина в края на 90-те години от 2000 г. представител в МО съм аз. През 2005 г. с възстановяването на ЗВИВП представителството се урежда законово през чл. 7.
