Реалността на полигона – тичаш не с маратонки, а със снаряжение далеч повече от норматива за приемния изпит.
Когато попитах старши лейтенант Венелин Венелинов как мотивира своите редници в ротата и дали във военната професия често среща разочаровани, той имаше готов отговор. Ако човек още в началото не иска да се развива, насила хубост не става. Мотивацията трябва да идва отвътре. Курсантите влизат във Военния университет с една нагласа, но сблъсъкът с реалността ги променя. Като го завършат – нагласата е друга. Същото е и с войниците. „Когато като офицери влезем в Сухопътните войски (СВ), мотивираме се и се нагаждаме според ситуацията и нещата, които вършим ежедневно. Някои ги мотивира заплащането, други пък трудно променят настройката си. Но сме професионални военнослужещи, заедно сме и в края на деня знаем: задачите трябва да са изпълнени…” – убеден е той.
Има и такива, които се отказват. Не ги осъжда, условията са тежки – зиме, лете… За да влезеш в армията, значи си взел по норматив изпита за физическа подготовка. Но в ежедневната войнишка практика при настъпление не се тича един километър по маратонки. Тича се много повече и то по пресечен терен, натоварен с бронежилетка, каска, автомат. Снаряжението тежи, пречи да се движиш. Едновременно се вглеждаш в хората отляво, вдясно.
Физическата подготовка винаги има нужда да се надгражда
Старши лейтенант Венелин Венелинов е на 27 години, родом е от Видин, но служи във военно формирование в Благоевград. Професията му е призвание. Не е попаднал в нея случайно. „Запали ме мой много добър приятел, който все още служи в Карлово. Бях още в средното училище, той е пет години по-голям. Учеше във Военния университет и ни разясняваше какъв е животът там, как се провеждат подготовките – тактическа, огнева и какво се случва по всички видове дисциплини…” Разказвал им за участията си в международни учения и занятия – така ги запалил. „Групичка приятели от Видин кандидатствахме във Военния университет и ето ме вече с над 3 години и половина служба в Българската армия…”, усмихва се офицерът
Според него Военният университет дава много, стига да знаеш какво искаш. Неговата специализация била Mотопехота и стрелкови войски. Обучението му през петте години учебно време му е дало умения по стрелба с всички видове оръжие в БА, участвал е в международни учения в чужбина, учения у нас с батальони от СВ, получил е добра езикова и други видове подготовки. Университетът е мястото да се натрупа ерудиция за кадър, който има амбицията да преподава и да обучава личен състав.
Старши лейтенант Венелин Венелинов е минал различни длъжности – командир на взвод, ВРИД командир на рота, а сега е заместник-командир на Първа механизирана рота. В момента нямат ротен командир, затова изпълнява и неговата длъжност. Опитът му като офицер, преминал през две батальонни учения: „Пирински страж” – 2022 г. на Сливница, и 2023 г. – на полигон „Корен”. Следват и две участия в оперативния резерв на мироопазващи сили на НАТО в Косово KFOR. Бил е командир на взвод и офицер по операциите във Втори многонационален батальон през 2023–2024 г. В Косово мисията е мироопазваща и не толкова рискова като в Афганистан и Ирак.
„При първата мисия охранявахме две сръбски общини – община Лепосавич в Северно Косово и община Звечан. Това бяха най-горещите точки в Европа. Имаше сблъсъци между косовски албанци и косовски сърби. През юли 2023 г. станаха протести, при които бяха ранени военнослужещи от НАТО KFOR.
Дежурихме, ала не се е налагало „да потушаваме огъня”
Но напрежение имаше, както е спокойно, ситуацията изведнъж ескалира и може да стане голяма беля. Винаги трябваше да сме нащрек…”, припомня си старши лейтенант Венелинов.
Войната между Русия и Украйна е друг източник на реален опит за военната професия. Той като офицер наблюдава внимателно този конфликт и осъзнава, че всеки, който е с униформа, е наясно – възможно е да се озове в опасна за живота му ситуация. Дали съжалява, че е избрал рискова професия? „Имал съм много трудни моменти, но нито веднъж не ми е минавало през ум да се откажа. Клели сме се да пазим нас, бойните си другари, род и родина”. Клетвата е свещена – да опазят семейството си и всички близки. „Затова в нашите формирования се стремим да обучим личния състав на правилни действия и процедури – да сме подготвени за реален военен сценарий.
Като ротен командир на механизирана рота се налага да взема самостоятелни решения и да е лидер, а основните знания за това е усвоил още при обучението във Военния университет. Решенията трябва да са бързи, точни и с минимален риск. „При критична ситуация няма кой да ти даде навреме отговор за правилни действия. Затова сме командири – трябва да реагираш на момента, да опазим себе си или нашия съюзник така, че бойната задача да се изпълни”.
Надеждите му в близко бъдеще са да бъде официално назначен за ротен командир със звание „капитан”. След това си представя обичайния път – да следва във Военната академия и да придобие звание „майор”. Перспективата да надгражда професионалните си умения предполага израстване в йерархията: началник-щаб, заместник-командир, командир на батальон и т.н. Убеден е, че
израстването е невъзможно, ако човек не се учи цял живот
Добре владее английски и общува пълноценно с чуждестранните ни партньори. При втората си мисия бил офицер по текущите операции в щаба на Втори многонационален батальон, който е под американско командване „Изток”, а това налагало постоянни разговори, планировки и ежедневни занимания.
Според старши лейтенант Венелинов, въпреки че българският военнослужещ не отстъпва по качества на съюзническите си колеги, има какво да научи от големите армии. Те са по-добре материално осигурени, с повече ресурси, структурите им са по-развити и с по-различни тактики. По време на мисията всяка нация има свои тактики и процедури, но крайната цел е една. Например при американците всеки войник е сериозно обучен да оказва първа помощ и да реагира незабавно при раняване, това обучение им е задължително. Има го и в нашата армия, но не е на същото ниво. При тях всеки си има аптечка с необходимите средства за предотвратяване на кръвоизлив, на рани и т. н. Тренировки правят ежемесечно и уменията им са добре усъвършенствани. Прави впечатление – в армията им служат доста по-млади момчета и момичета с много добра физическа подготовка. При нас нещата не са зле, но все още не можем да се сравняваме по много показатели. При тях стимулите са по-големи – безплатно следване след напускане на армията, получават възможност да постъпят в безплатни колежи, достъп до работа в държавните структури и това привлича много млади американци. Възможността след службата си да се уволнят и да продължат живота си извън армията е привлекателна. Стажът за военнослужещия е много по-малък от 15 години. И неслучайно. Американската армия участва в най-горещите конфликти по света. При нас тези неща липсват.
Оценява подготовката на своята рота като много добра – няма фрапантни негативни случаи, но няма и супернатренирани. Основното ротно учение е международното „Златното руно” в Гърция. Там участват взвод от ротата и техника от личния състав. „Със заместник-командирите на взводове обсъдихме кои хора трябваше да пратим. Имаше млади момчета, на които такова учение им беше първо, а имаше и доста опитни техни колеги. Всеки разбра работата си и задачите си изпълнихме както трябва, припомня си той. – В ежедневната работа не ги делим на млади и стари. Опитът се обменя по естествен начин на занятията – разговарят, споделят, с течение на времето се създават приятелства. Така беше и във Военния университет – влязохме 20 души, след пет години обучение завършихме целия взвод. Имаме хубави спомени и си помагахме не само през тези 5 години, а и до днес. Търсим се за помощ и съвети…”, споделя офицерът.
