Спектакълът на Театър „Българска армия“ не е буквален разказ на Шекспировата пиеса, а повод да се разкаже приказка – на въпроса „Кога?“ отговорът е „Някога.“. Това приказно „някога“ означава винаги и е само повод. Не се обвързва с времето на автора, не търси конкретни исторически събития, но и не експериментира с действия в съвремието ни. Режисурата на Стоян Радев търси възможност да преживеем истина, която надхвърля ограниченията на определени контексти и познатите интерпретации.
„Хамлет“ е сред най-известните пиеси и повечето зрители са чували кървавата история за младия принц, срещнал призрак, „полудял“, задал вселенския въпрос „Да бъдеш или да не бъдеш?“, чийто отговор не е намерен и до днес. Убил и бил убит заедно с всички участници въпреки неговото нежелание да разбере защо съдбата го е избрала да бъде двигател на това цунами. И днес изправени пред гениалния текст, отново зрителят ще се опита да намери отговор на Хамлетовия въпрос.
Сред актьорите, пресъздали спектакъла, са Ясен Атанасов, Иван Радоев, Гергана Плетньова, Веселин Ранков, Ели Колева, Владимир Матеев, Тигран Торосян, Симеон Дамянов, Гергана Данданова, Анастасия Ингилизова, Александър Дойнов, Стойко Пеев, Калин Иванов, Марио Василев. Партнират им Васил Дуев-Тайг, Атанас Атанасов, Веселин Анчев, Владислав Виолинов. Нина Пашова е автор на сценографията и костюмите. Музиката е дело на Михаил Шишков, а хореограф е Теодора Попова.
Красимира Буцева и паметта ни за политическото насилие
Една интересна изложба в Института за съвременно изкуство (ИСИ) в София изследва доколко е жива паметта ни за политическото насилие от близкото минало. Темата „Картография на отсъствието“ е пречупена през перспективата на липсите и пропуските, а неин автор е Красимира Буцева. Откриването е днес, а експозицията е част от наградата за съвременно изкуство „База“, която авторката получава през 2022 г. Изложени са фотографии, видео- и фотокниги, създадени на базата на архивни проучванията, събирани в продължение на последните 10 години. Две фотографии са от о-в Персин – бившият лагер за принудителен труд „Белене“. „Тези изображения са замъглени, неясни и непълни – насочват ни към концепциите за „лошите изображения“ от Хито Щерил, Тина Кампт и Ейал Уейзман. Но те са единственият възможен начин да се представят пространства на политическото насилие с ограничен достъп“, посочват от ИСИ–София. Показани са визуални фрагменти, страници от лични дневници и тетрадки, както и още „провалени“ пейзажи. Има кадри на предмети, събрани от о-в Персин и свидетелства, предадени през поколенията, за преживяванията на близки, оцелели от лагера. Куратор на експозицията е Дани Радичков.
Красимира Буцева е визуална артистка, живее между София и Лондон. Преподава в бакалавърската програма за фотография в Лондонския колеж по комуникации – Университетът за изкуства в Лондон. През 2024 г. тя заедно с Джулиан Шехирян и Лилия Топузова представят България на 60-ото издание на Венецианското биенале. През 2021 г. е стипендиант в творческата резиденция Akademie Schloss Solitude в Щутгарт – Германия. Съосновател е на Revolv Collective, редактор и сътрудник на EEP Berlin.
Кинодокумент за устойчивостта на човешкия дух срещу агресията и войната
„Нашествието“ (2024) е един особено необходим цветен документален филм, чрез който да разберем сложната причинно-следствена плетеница в мотивите за руското нашествие в Украйна. Представен на „София филм фест“ тази година, продукцията на Нидерландия, Франция и САЩ идва 10 години след излизането на документалния епос „Майдан“ на режисьора и сценарист Сергей Лозница. Документалната поредица продължава украинските си хроники за героизма на обикновените хора в борбата на страната им за оцеляване. Филмът е сниман две години сред цивилното население и е уникално доказателство за устойчивостта на украинците като народ. В тази втора част на своя диптих Лозница рисува монументално платно на нация, решена не само да оцелее, но и да стане преграда към подстъпите на обединена Европа, която според автора олицетворява най-важните ценности на съвременната цивилизация..
„Безмълвното наблюдение на цивилните граждани от страна на Лозница е оглушително изявление за реалността на войната и почит към героизма на ежедневието.“ Оценката е на Наталия Козакова на Международния филмов фестивал в Карлови Вари. Оператори са Евгени Адаменко и Пьотър Павлуш, а продуценти – Мария Шустова и Сергей Лозница.
Самият Сергей е роден през 1964 г., а през 1987 г. завършва инженерни науки и математика в Киевския политехнически университет. Работи като учен в Киевския институт по кибернетика, като се занимава с изучаване на изкуствения интелект. Преводач е от японски. През 1997 г. завършва режисура във ВГИК в Москва. Автор е на 21 документални и 5 игрални филма. От 2001 г. живее в Германия.
Нова биографична книга за Георги Парцалев
В ново допълнено издание за първи път се публикува дневникът на Георги Парцалев, който си е водил между 1956–1966 г., а сред илюстрациите има неизвестни снимки от личния архив на актьора. Книгата е със заглавие „Георги Парцалев. Хамлет от град Левски” и е дело на журналиста Георги Тошев. Това е възможно най-пълното откъм детайли издание, което е излизало някога в памет на обичания от всички артист. Комикът е едновременно близък, но и с напълно непознат образ, съумял е да опази в дълбока тайна личния си свят.
„Държите в ръце първия безпристрастен разказ за Парцалев, за единствената му голяма любов, за сбъднатите и попарените му мечти, за неговата широко обсъждана хомосексуалност в условията на развит социализъм и за неповторимото му чувство за хумор, с което преминава живота си“, коментира в отзива си Диляна Гогова. Книгата включва над 300 фотографии, като някои се публикуват за първи път. В тази биография са проследени без субективизъм животът и професионалното израстване на емблематичния български актьор. Тази година на 16 юни се навършват 100 години от рождението на Парцалев. Честванията започват от Смолян и ще бъдат отбелязани с два документални филма и изложба. Георги Тошев и компанията му „АРТ пръдъкшънс“ заедно с издателство „Книгомания“ са създали национална програма за отбелязване на този знаменателен юбилей.
Предстои връчване на награди за българска драматургия на националния конкурс „Иван Радоев“
На 4 април предстои да се връчат наградите на отличените пиеси от 13-ия Национален конкурс за българска драматургия „Иван Радоев“ – Плевен. Сред номинираните пиеси 10 са за драматичен и 2 за куклен театър. Плевенският театър организира дискусия с номинираните и журито на тема „Съвременна българска драматургия“. Конкурсът се провежда без прекъсване от 2001 г. на всеки две години и има национален обхват. Голямата награда е 2000 лв. и бронзова статуетка, изработена от известния творец Убавка Тончев. Председател на журито е драматургът и поет Стефан Иванов, членове на журито са Деница Езекиева (театровед) и Гергана Пирозова (драматург). Кандидатите тази година са рекорден брой – 71 произведения от 65 автори от цялата страна, а пиесите за куклен театър са 9. Сред най-младите автори е десетокласникът Методи Михайлов от Радомир и 18-годишната Ралица Стоянова от Велико Търново.
Ето номинациите:
Александър Петров „Стълбъ към небету“, Иван Димитров „Книгата на моя живот“, Ирина Гигова „Джани Моранди беше тук“, Майя Остоич „Любов край боклукчийските кофи“, Недялко Делчев „На малкия градец“, Павла Котова „Жените на Дон Жуан“, Севар Иванов „Между стрелките“, Таня Шахова „Октава“, Олга Кочанова „За един хляб“, Милена Върбанова „Песове“.
За куклен театър: „Приказни миниатюри за куклен театър“ от Соня Момчилова и „Дядо Пиперко на лов за диви паяци“ от Станислава Кирилова.
На 4 април след церемонията гостите са поканени на представлението „Опасна комедия“ по Алексей Арбузов, сценична версия – Димитър Кабаков, с участието на Аня Пенчева и Георги Ангелов.
