Спестяваме огромни средства на държавата с реконструкцията на легендарния комплекс.
В зората сме на превъоръжаването на Зенитно-ракетните ни войски (ЗРВ) с нови зенитно-ракетни комплекси (ЗРК). Договорът за придобиване на първия от тях беше подписан през миналата година и е с опции за реализиране на допълнителни поръчки. В този контекст ще ви запознаем с епизод от историята на С-125 „Нева“ – един от комплексите, които предстои да бъдат заменени от новата техника. Разказваме за неговото модернизиране, извършено скоро след приемането му на въоръжение в ЗРВ в средата на 70-те години на миналия век.
През 1982 г. по съветска инициатива у нас е осъществена модернизация на ЗРК „Нева“, използвани в Първа и Трета зенитно-ракетни бригади (1 зрбр и 3 зрбр). Целта е да се усъвършенстват бойните възможности на комплекса срещу актуалните въздушни заплахи (в т. ч. крилатите и противорадиолокационните ракети). Как протича това споделя зенитният ракетчик полковник о.з. Станчо Джумалиев, който по това време е майор, старши инженер в службата на главния инженер на 1 зрбр:
„Доработката на „Нева“-та беше възложена на полковник Никола Дунчев – главният инженер на бригадата. Заедно бяхме изучавали комплекса на курс в Минск през 1975 г. През 1982 г. ме информираха, че има предложение да се направи модернизация на комплекса. Попитаха дали ще се съглася да ръководя група от офицери и сержанти, с които да я изпълня“.
„Подбрах 12 офицери (старши техници), 2 сержанти (старши оператори) и 2 наборни войници от шест дивизиона на бригадата. Командирът на бригадата полковник Неделчо Василев попита дали те са съгласни. Бях говорил с всеки от тях и потвърдих. Определено беше да работим в 18-а подвижна зенитно-ракетна база в Божурище.
Преди обучението
заедно с полковник Дунчев посетихме ремонтната база. Представи ме на началника ѝ полковник Станчо Станчев, огледахме наоколо и ги информирах от какво ще се нуждае моят екип.
През юли същата година в страната идва руска група от специалисти, която се заема да обучи инженерните групи от 1 зрбр и 3 зрбр, определени за извършването на модернизацията. Подполковник Жельо Тонев, тогава началник-щаб на дивизион в района на Черноморец, си спомня, че руснаците идват на посещение. Правят визита и във формированието край Поморие. В крайна сметка решават да организират учебния процес в поморийския дивизион, който е по-близо до „цивилизацията“.
„В продължение на повече от месец (юли–август 1982 г.) показваха как се прави доработката, като дейността се извършваше на позицията на открито. В литературата подробно беше разписано с кои блокове се работи и какво се прави по тях. Под тяхното ръководство заедно доработихме един ЗРК „Нева“ от състава на 3 зрбр.“ – разказва полковник о.з. Джумалиев.
Обучението приключва в средата на първата десетдневка на август. Участниците получават по 5 дни,
преди да се върнат към службата
и реализират наученото. Ето какво си спомня за усъвършенстването на ЗРК С-125 от състава на 1 зрбр ръководителят на екипа:
„В работилницата в Божурище срещнахме изключително съдействие. Полковник Станчев осигури нужните канцеларии и освободи голямо хале (дотогава пълно с камиони) за дейностите по невската техника. Предостави ни и всички електро- и металообработващи инструменти, с които не разполагахме. Освен това изпрати да ни помагат няколко старшини, които бяха добри електромеханици и шлосери.
Направих график, според който доработката на един комплекс „Нева“ да се извършва за месец. На 30-ия ден трябваше да направим контрол на функционирането и да сдадем техниката на дивизиона, от който постъпваше. След това идваше ред на следващия „невски“ ЗРК. Командващият ЗРВ генерал-майор Кирил Божилов го утвърди и работата стартира.
Въпросът с получаването на отделен автобус за нуждите на нашата група се разреши с писмо от командира на 1 зрбр до Министерството на отбраната. Беше ни предоставен заедно с шофьор (сержант) на мое разположение. Това ни улесняваше, защото членовете на групата имаха квартири из цяла София. Отделно редовно оставахме да работим до 20,00–21,00 ч вечерта, включително през съботите (когато работното време принципно е до 13, 00 ч), а понякога и в неделите.
В хода на доработката
основно модифицирахме различни блокове на апаратурата на комплекса. Слагахме нови кондензатори, лампи, транзистори, сменяхме захранващи елементи, монтирахме платки. Имаше компоненти, чиито елементите за замяна бяха толкова нагъсто разположени, че се наложи да закупим зъболекарски инструменти, за да ги достигаме. Освен това подобрихме телевизионно-оптичната система за откриване и съпровождане на цели и оборудвахме с кондиционер командната кабина.
Модификациите рязко повишиха бойната ефективност на комплекса. Подобриха се управлението на ракетите, възможностите за работа в пасивен режим (без радиолокационно излъчване) и за селекция на подвижни цели на фона на изкуствени смущения (като диполните отражатели – метализираните ленти, пускани от авиацията). Долната граница, на която комплексът може да обстрелва въздушни цели, беше намалена до 20 м. Доработките допринесоха също за усъвършенстване на ефективността на стрелбата с него по земни цели.“
Всеки ден екипът играе волейбол, преди да се заеме със задачите си. Тази „волност“ шокира един полковник от службата на главния инженер на ЗРВ, който идва на проверка. Той заплашва да доложи на генерал Божилов за видяното. Ръководителят на групата заявява, че може да го направи. Изтъква обаче, че така хората му разпускат след системното
натоварване и работата до късно
И че графикът за доработките се спазва.
„Предавахме доработената техника обикновено в последната неделя от месеца, а в понеделник постъпваше следващата. Командирите на дивизиони подписваха протоколи, че я получават изправна и след проверка на основните бойни параметри при проведен контрол на функционирането.
Така модернизирахме всички ЗРК „Нева“ от 1 зрбр. Същото се извърши в 3 зрбр под ръководството на моя съвипускник майор (по-късно подполковник) Ангел Гарчев. Доработените комплекси получиха означение С-125М1. Идентично усъвършенствани, но в Съветския съюз, бяха доставени през същата година и на 2 зрбр.
Оказа се, че спестихме на държавата милиони преводни рубли, като сами направихме модернизацията. В министерството на отбраната бяха изчислили, че ако я поверят на руски специалисти, разходите за заплатите (с пъти по-големи от нашите), командировъчните и настаняването им ще са доста солени“ – спомня си запасният офицер.
След влизането на България в НАТО комплексите „Нева“ са снабдени с нова система за опознаване на въздушните цели. Те ще продължат да пазят родното небе до замяната им с нови.
