Обичам професията си, казва военният полицай и водолаз старшина Цветелина Христова
Фото Красимир Тодоров
Щастлив човек съм, казва с усмивка старшина Цветелина Христова, докато излиза от поредното си учебно гмуркане
в студените води на Дунав
край Белене. Тя е първата и единствената жена – военен водолаз, в Регионална служба „Военна полиция” (ВП) във Варна. Под пагон е от 2007 г. Тогава постъпва като младши сержант във ВП в морската ни столица. От 2016 г. се включва в нещатната водолазна група към регионалната служба.
Преди дни заедно с колегите си от Варна, както и с военни водолази от Сухопътните войски и Военноморските сили (ВМС) старшина Христова участва в поредния съвместен лагер сбор на Дунав при домакинството на 55-и инженерен полк в Белене. Дни наред екипите тренираха спускане във водите на реката, издирване на потънали предмети и други специфични подводни задачи.
Действаха съвместно, понякога в смесени тимове от различните структури, като демонстрираха отлично взаимодействие. И това не е случайно. Военните водолази от Въоръжените сили се познават добре помежду си, помагат си и обменят опит. Всяка година в този състав екипите имат тренировъчни сборове на Дунав, в Черно море и на язовир „Искър”.
В момента условията на Дунав са добри – няма сняг,
температурата на водата е 8 градуса
скоростта на течението – 0,2 км/ч, казва старшина Христова. Екипите използваха и специален нов металотърсач, който помага да се откриват предмети при почти нулевата видимост под водата. За нас тези съвместни учения са много полезни и са една допълнителна квалификация, защото условията за гмуркане в Черно море са едни, в язовир „Искър” – други, а в Дунав – съвсем различни, споделя дамата във водолазен костюм.
Честно казано, от дете страшно много обичам морето, признава с усмивка. А е родом от Троян. Обичам да плувам и моите родители възпитаха у мен любов към морето, допълва тя.
Още когато започва службата си във ВП във Варна, разбира, че там има и водолазна група. Доста години чака, защото тогава в екипа още няма дами. „Но след няколко години имах късмет и началник, който беше много благоразположен да стана водолаз. Бях допусната до медицински прегледи и ги издържах всичките. Преминах курс в школата към ВМС за подготовка на водолази във Варна. Там придобих квалификация. И вече 8–9 години съм водолаз”, разказва старшина Христова.
„Ние сме мобилна група, която може да изпълнява задачи навсякъде.
Оборудването ни е много добро
с високо качество, от добър клас. Снабдени сме с компресор за въздух. Имаме лодка с колесар. Този сух костюм, с който съм екипирана е специално подбран за мен, по моя размер. Колегите също имат сухи костюми, всеки е по индивидуален размер”, изброява старшина Христова.
Но въпросът не е само до екипировката. „Водолазното дело е по-специфично занимание от повечето дейности в армията. На първо място трябва да се провеждат инструктажи и да се спазват мерките за безопасност. Всяко спускане под водата трябва да е осигурено с много добро оборудване. Медицинско лице ни премерва кръвното налягане. Самият водолаз преценява дали се чувства добре и съобщава на старшия инструктор дали му е добро самочувствието. Това е въпросът, който ни се задава преди спускания – как е самочувствието. Когато самочувствието на водолаза е добро, той се допуска до спускания във водата”, казва старшина Христова.
В службата си тя непрекъснато трупа опит, включително и от участие в мисия в Афганистан: „Военна полиция дава страшно много възможности за развитие и подготовка. Благодарим много на началството, че ни подкрепя във всички наши начинания и решения. Защото, ако няма
хора, които да вярват в нашите възможности
и в това, което правим, нещата няма как да се случват”.
На всеки 6 месеца тя и колегите ѝ преминават медицински прегледи. „Трябва да поддържаме форма не само като водолази, но и като военни полицаи. Спортуваме, храним се правилно”, казва старшина Христова.
Развеселява я въпросът дали има собствена тайна за поддържане на добра форма: „Щастлив човек съм! Имам прекрасно семейство. Работя с прекрасни хора. Обичам си професията. С удоволствие идвам на работа и си изпълнявам задълженията. Когато работиш това, което ти носи удоволствие и ти е хоби, а на мен водолазната дейност ми е като хоби, в живота всичко става с удоволствие. Това е”.
Имам семейство, две деца – син на 25 години, дъщеря на 12, както и прекрасен човек до себе си, споделя старшина Христова. Съпругът ѝ също е военнослужещ, но от ВМС: „Не е водолаз, но работи на спомагателен водолазен кораб. Боцман е. Благодаря на семейството си, че ме подкрепя и застава зад всяка моя мечта, която обичам да сбъдвам”.
Увлечени в ежедневието, в което той е на плавания, а тя е на подготовки, обучения и курсове, намират оскъдно време за извънслужебни занимания: „В малкото свободно време, което имаме, обичаме да прекарваме времето си заедно. Караме мотори със съпруга ми.
Обичаме екстремни спортове
ходим по мотосъбори, по почивки с децата. Забавляваме се”, казва старшина Христова. Животът е едно забавление, човек трябва да приема нещата по-спокойно и да си обръща внимание, категорична е тя.
