Лейтенант д-р Диана Попова обича предизвикателствата, които правят човек по-силен

Фото Красимир Тодоров
Спасяването на хора за нея е професия, дълг и офицерска съдба. В миговете извън службата си, когато търси релаксация, грабва четката и маслените бои и започва да рисува.
Така пак работи за спасението, но на изкуството, защото на платното създава
образите на любимите си музиканти
– гениите на рока, класиците на съвременната популярна музика.
Лейтенант доктор Диана Попова е лекар на Мобилната комуникационно-информационна система (КИС) в Горна Малина. Тя е от втория випуск военни лекари и пагоните ѝ продължават да са в цвета на ВМС, както по време на курсантските ѝ години във ВВМУ „Н. Вапцаров” във Варна. А и така не забравя връзката си с морето, тъй като е родом от черноморския град Обзор.

„Избрах да служа в Мобилната КИС, защото формированието ми харесва. Освен това е близо до София и имам по-добър достъп до Военномедицинската академия (ВМА). Самото поделение предлага много различни възможности за учения в страната и в чужбина”, изброява предимствата на местоработата си момичето в униформа.
Службата за нея е и кауза на първопроходец, защото е свързана с въвеждането на работата на бойните санитари и като цяло – с организацията на военномедицинската дейност във войските. „Това е много важно. Когато бяхме курсанти, сме имали военномедицински предмети към ВМА. Там са ни обучавали, имали сме изпити, които са били точно в тази насока. Подготвили са ни много добре за точно този тип дейност – както нас, така и бойните санитари, за да може всичко това ние да го знаем и когато се наложи да действаме бързо.
Във ВМА винаги държат да сме на ниво

с този вид военномедицински дейности”, казва лейтенант д-р Попова.
Неотдавна – по време на Ден на отворените врати, тя и подчинените ѝ бойни санитари демонстрираха учебно спасяване и евакуация на пострадали от бойното поле. Лейтенант Попова ръководеше действията на екипа, като едновременно с това обясняваше на висок глас кой какво прави пред стълпилите се наоколо десетки гимназисти.
Имаме добър екип, каза тя за военните медии. Освен нея в медицинския пункт на формированието работят санитарен инструктор, бойни санитари и военна сестра. Отделно неколцина военнослужещи са изкарали курсовете за боен санитар и за санитарен инструктор.
Екипът разполага с нов микробус – линейка. „Тя е оборудвана с абсолютно всичко, което ни трябва. Има дефибрилатор и ЕКГ, има абсолютно всичко. Не отстъпва по оборудване на линейките от „Спешна помощ”. Автомобилът е високопроходим – 4X4”, хвали придобивката за формированието лейтенант д-р Попова.
Радостта ѝ не е, защото всичко е ново-новеничко, а защото е най-доброто, от което пациентите имат нужда. С такова оборудване лекарите и другите медици са много по-спокойни, че гарантирано ще спасят живота на пострадалия, и успешно ще го транспортират до болница. „В линейката има възможности пациентът да бъде поставен на апаратно дишане. Животът му може да се поддържа напълно. Можем успешно да транспортираме човек, който не диша и е със спряло сърце,
можем да го обдишваме в линейката
а това са много големи възможности за спасяване”, обяснява лекарят на Мобилната КИС.
Медицината е извънредно трудна специалност и за военните лекари в строя като нея освен шестте курсантски години обучението във ВМА продължава. „Сега записваме военномедицинска специалност, която е неклинична, но имаме три години, в които да я изкараме. Допълнително курсовете ни дават възможност да записваме каквото ни интересува. Но военномедицинската специалност е задължителна и е допълнителна квалификация. След нея ще имаме възможност да започнем работа в болница с истинска клинична специалност”, заявява лейтенант д-р Попова.
В семейството ѝ няма военнослужещи, нито лекари. „Аз съм първата. Исках да уча медицина още от гимназията. Когато разбрах за специалността „военен лекар”, тя ми се стори доста атрактивна, едно предизвикателство. И реших – това ще бъде. Цял живот съм знаела, че един ден ще бъда лекар. Близките ми винаги са ме подкрепяли. Въпреки че и за тях не е било лесно, тъй като години наред не съм била вкъщи”, споделя момичето в униформа.
Като всеки човек, родом от крайбрежието,
усеща морето като част от себе си
нещо съкровено: „И когато не го виждаш известно време , то не просто ти липсва, а по-скоро все едно сърцето ти е малко по-празно…”.

В свободното си време обича да спортува. В Морското училище е тренирала ветроходство, гребане. Обожава и художествената литература.
Но най-голямо удоволствие ѝ носят рисуването, възможността да създаде на бялото платно образите на корифеите на класическия рок. Рони Джеймс Дио, Фреди Меркюри, Кирил Маричков и други велики музиканти са герои на нейните картини.
Самоука е. Ходила е на уроци по рисуване от малка, но и в езиковата гимназия, и в Морско училище не загубва влечението си към четката, боите и оживяващото от образи платно. Каквото мога, каквото намеря сама –
рисувам, рисувам, рисувам
казва момичето в униформа.
Споделя, че обича риска и сама търси предизвикателството, защото по този начин човек става по-силен, по-успял и знае повече: „Вярвам в науката, естествено, лекар съм. Там няма грешка”, категорична е лейтенант д-р Попова.