Проблемите ни са свързани с нас тук, в България, не толкова с Европа, казва Петър Георгиев, съпредседател на Сдружението „Българска отбранителна индустрия”
Петър Георгиев е съпредседател на Сдружението „Българска отбранителна индустрия” и изпълнителен директор на Съвета на директорите и изпълнителен директор на „Самел-90” АД в Самоков. Фирмата е създадена преди 61 години за нуждите на Българската армия от специална електроника. В момента в нея работят около 500 души и се произвеждат най-вече радиосмутители от всякакъв вид, антидрон системи, няколко вида дронове – с вертикално излитане, дронове камикадзе, последни изделия в областта на отбранителната индустрия, еднократна поръчка от около сто бронирани машини за Силите за специални операции. Във фирмата Петър Георгиев работи от 49 години.
– Г-н Георгиев, какво очаква отбранителната ни промишленост от страна на държавните институции?
– Аз мога да дефинирам един такъв отговор в няколко точки. Първо, очакваме Министерството на отбраната да направи спешно нов преглед и да актуализира програмите си за превъоръжаване и модернизация в светлината на новите геополитически условия. Задължително в актуализираните документи да влезе изискване за пълна мобилизация на техническия и научния потенциал на отбранителната индустрия и научните институти. Да се създаде междуведомствена група с участието на представители на министерствата на отбраната, на икономиката, на иновациите, на МВР, на ДАНС, на специалисти от отбранителната индустрия, в която детайлно да се обсъждат възможностите на отбранителната ни индустрия максимално да участва в модернизацията на въоръжените ни сили. И работната група да предложи на МС механизъм за оценка и финансиране на иновативни проекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. Да се преразгледат ангажиментите на всички външни изпълнители по договори за МО и да се предоговарят условията за пряко участие на отбранителната ни индустрия в изпълнение на доставките, организиране на гарантирано обслужване на целия жизнен цикъл. Според нас е необходимо да се защитят интересите на страната ни, като се изиска от външните доставчици да инвестират в развитието на индустриално сътрудничество, както това се случва дори в страните от Африка. В същото време и да се преосмислят обществените поръчки специално от Министерството на отбраната, което да може да ги възлага директно на български фирми при необходимост. А не да ни поставят на равна нога с фирми от цял свят, което никъде не се прави. Поляците например, дори да е с 40% по-скъпо нещо, го купуват от местната фирма. Защото българският бюджет се пълни от българските фирми, а не от чужди. Затова министерствата на отбраната и на икономиката да обсъдят кои проекти по линия на европейски фондове представляват интерес за страната и да насърчават родните фирми да участват. А Министерският съвет да се ангажира с разговори с представители на банковите институции у нас за по-лесно финансиране от тяхна страна на иновативни проекти и съдействие на отбранителната ни индустрия в нейната експортна дейност. Защото работата с банките е огромен проблем, те не са заинтересовани да финансират българската оръжейна индустрия.
– Как ще обобщите казаното от ваши колеги на срещата в парламентарната Комисия по отбрана с представители на българските отбранителни фирми?
– Ако Министерството на отбраната не се обърне с лице към българската отбранителна индустрия, нищо няма да се промени. Глупости са приказките, че българската отбранителна индустрия е останала 30–40 години назад. Тази индустрия произвежда и продава в петдесетина държави по света. Как мислите, защо купуват от нас?…
– Беше ли полезен за Вас с колегите Ви форумът „Бъдещето на българската отбрана и сигурност”, организиран от евродепутата Андрей Новаков от Комисията по отбрана на Европарламента?
– Ще кажа само, че откакто от 35 години съм директор на оръжейна фирма, такава среща между представители на Европейската агенция по отбрана и нашите производители от оръжейния бизнес се организира за пръв път. Надявам се наистина да се свърши работа и да се срещнат общи интереси. Така че срещата беше полезна.
– Все пак какви въпроси възникват сред Вас с колегите Ви?
– Например, че не бива да се създават излишни структури. Говори се да се създаде нов институт, а администрацията в тази държава е достатъчна. Има ги министерствата на отбраната и това на икономиката, има ни и нас, 15-те фирми от СБОИ. И всяка от нас е достатъчно иновативна. За да съществуваме, ние правим достатъчно иновации. И достатъчно сме гъвкави, не е нужно да се раздува държавната администрация и да ни казва какво да правим. Може да ни се каже само какво иска Министерството на отбраната. Но заедно да седнем на една маса и да определим кое е полезно, дали ние можем да го правим, а каквото не можем – да се вкара отвън през наши фирми. Така ще се вдигне и технологичното ниво, а продуктът може да продаваме и на трети държави.
– Ще можем ли според Вас реално да се възползваме от предвидените от ЕК средства за развитие на европейската отбрана?
– Като човек от оръжейната индустрия ще кажа, че съм скептичен доколко реално българската отбранителна индустрия ще се възползва. Ако е въпрос да вземаме заеми, ще си намерим такива. Има достатъчно банки, които се чудят какво да си правят парите и ги изнасят навън. Но държавата може да ни съдейства, защото всички въпроси, свързани с българската отбранителна индустрия, са свързани с нас тук, в България, не толкова с Европа, свързани са с нашите министерства и ведомства. И ако седнем заедно на една маса, за 24 ч можем да изчистим всички въпроса и да е ясно от утре как процедираме при външна или вътрешна поръчка за армията ни. Ние сме наясно, че не можем да си обезпечим продажбата на цялата ни продукция и заплащането на екипите си само от поръчки за Българската армия. Но е задължително и необходимо част от това, което произвеждаме, да мине през нашата армия. Защото който и клиент да дойде отвън, пита: това има ли го на въоръжение в Българската армия… Това, ако се реши, да не казваме голяма дума, но всичко в държавата като икономика и заетост ще се оправи.
– Как 3 години война в Украйна вдигна летвата на отбранителната ни индустрия?
– Научихме много неща от тази война, в която, за съжаление, загиват толкова хора. Но имам усещането, че единствените хора, които не разбраха ясно, че има война на 500 км оттук, бяха някои хора в Министерството на отбраната. През тези години те не ни събраха на една маса и не ни поръчаха нищо, казвам го като съпредседател на Сдружението. И сега ни събра човек като евродепутата Андрей Новаков… От всички изделия, които произвеждаме от отбранителните фирми, нищо не е тръгнало от Министерството на отбраната.
– А какво да се направи, за да се оползотвори научният потенциал на институтите от БАН и на университетите?
– Това е свързано и с Министерството на образованието, което заедно с научните институти и с отбранителните фирми задължително трябва да актуализира програмите за средно и висше образование. За да имаме ефективно професионално насочено образование на кадри за отбранителната индустрия. А бизнесът ни е такъв, че трябва „да се води” от държавата. Националната ни сигурност зависи от това. И ако не се ръководи „отгоре”, от държавните институции, и националната ни сигурност ще се гарантира „на парче”. Заедно трябва да мислим какво да се прави. Не може да се говори за превъоръжаване на Българската армия, без да е ангажирана българската отбранителна индустрия. Защото само нашето производство може да гарантира и спешната и достъпната поддръжка. С големи шепи да хвърляш парите навън и да казваш „правя превъоръжаване” си има своята цена за бюджета, нали. Всичко, което може да се прави от българска фирма за превъоръжаването на армията ни, да се прави от наша фирма, това е инвестиция: Имаме потенциал и капацитет все още. Който скоро ще загубим, ако не ангажираме и развиваме кадрите си в образование и натовареност.
