Режисьорът и сценарист Надя Тодорова е младо момиче, което не познава инвазията на Варшавския договор от 1968 г. в Прага. Но разговаряйки с чичо си, изведнъж разбира, че той е участник в това знаменателно за европейската история събитие. Разбира как като млад наборен войник и усмихнато момче е присъствал за кратко с военното си формирование край пражкото летище. И си е задавал въпроса: Дали ще оцелее. При завръщането си нашите войници са посрещнати в Харманли като герои с цветя и овации. Но години по-късно те в очите на обществото се превръщат в окупатори и нашественици. Така се ражда идеята за филма „Не съм лош човек”, част от програмата на кинофестивала „София Филм Фест”. Много са границите, през които е подчертан контрастът между времената – черно-белите снимки на младеж, пълен с енергия, клиповете на БНТ с оптимистично радостни изражения на завръщащите се „спасители”, от една страна, и окървавените кадри от барикадите на пражките улици – от друга, чехите, които се хвърлят пред веригите на съветските танкове или ги посрещат със знамена, цветя, демонстрации.
Филмът показва как при пълно неведение (уж за учение в страната) обикновеният български войник е запратен на линията на потенциалното сражение и самата ситуация превръща мъжете във врагове.
Срещата с чеха фотограф разказва другата гледна точка, която е травматична, но след толкова години е стигнала до прозрението, че историята винаги се пренаписва отново и отново и така превръща тяхното общуване в хуманно разбирателство. А то е послание и до днешните агресори в Украйна. Минавайки по отдавнашните маршрути на сблъсъците от Прага`68, филмът е адресиран към днешното поколение – да се вгледа в изстраданите събития и да не ги повтаря. Той е и призив да се устояват човешките права и свободи в каквато и мрачна обстановка да сме попаднали. Защото рано или късно разсъмването настъпва и ще потърси равносметката на изминалото време. Лентата е коопродукция на България, Чехия, Словакия с участници Кольо Николов, Мартин Пилни, Алексндър Димитров.
