Наскоро се навърши годишнина от началото на операция „Иракска свобода“ (20 март 2003 г.), която доведе до свалянето на режима на Саддам Хюсеин. Това беше поредната война „в реално време“ след американското нахлуване в Панама (1989 г.), войната в Персийския залив (1991 г.) и операция „Съюзна сила“ срещу Югославия (1999 г.), където въоръжените сили на Съединените щати имаха пълно информационно превъзходство над противникова армия от „миналата епоха“. Именно технологичният дисбаланс на противоборстващите страни провокира немалко военни специалисти да се отнасят пренебрежително към бойния опит и изводите от конфликта. Те предпочетоха да ги омаловажават с обяснения като това, че „арабите не умеят да воюват“. А всъщност тази най-мащабна „съвременна“ война от последния четвърт век (до руско-украинската) демонстрира изключителното значение на разузнаването и високоточните оръжия за съкрушаването на неприятеля.
Най-често недооценкатата й се дължи на неосъзнаването какъв „въздушен валяк“ се стоварва върху иракските въоръжени сили тогава. Ключов за поражението на 375-хилядната армия на Ирак, която въпреки поостарялото си въоръжение изгражда добра многоешелонна отбрана, се оказва абсолютният информационен контрол на съюзната коалиция върху бойното поле. Той се осигурява най-вече благодарение на огромния разузнавателен въздушен флот на САЩ. Американските военноморски сили разполагат в региона 20 палубни самолета за далечно радиолокационно откриване и управление (ДРЛОУ, т.нар. AWACS) Е-2. Допълват ги още 19 по-големи летящи радара Е-3 от щатските ВВС. Тоест само класическите AWACS-и са 39. Към тях се добавят 8 самолета Е-8 за радиолокационно разузнаване на наземни цели, бойно управление и целеуказване. С това общият им брой достига 47 единици. Отделно са привлечени и 9 самолета за комплексно разузнаване (вкл. радиотехническо) RC-135.
За добрата ситуационна осведоменост спомагат и силите на съюзниците. Великобритания участва в операцията с 4 самолета за ДРЛОУ Е-3 и един борд за радио- и радиотехническо разузнаване Nimrod R.1.
В операцията участват още 15 модернизирани височинни разузнавателни самолета U-2. Те могат бързо да предават събраната информация към автоматизирани системи за обработка на разузнавателните данни и спомагаха да „осветляване“ на обстановката.
Това позволява на коалиционните сили масирано и ефективно да използват високоточно оръжие. От 20 март до 18 април 2023 г. (най-активната фаза на операцията) авиацията на САЩ
и Великобритания използва 18 956 управляеми ракети „въздух–земя“ и прецизни авиобомби (като JDAM). В тази бройка влизат и вертолетните противотанкови управляеми ракети AGM-114 Hellfire. Извън нея са далекобойните крилати ракети AGM-86 и крилатите ракети BGM-109 „Томахоук“, чиито пускове са осъществявани, съответно от бомбардировачите B-52 и от бойни кораби и подводници. Ако ги прибавим, общо употребените за периода високоточни оръжия достига 19 948 единици.
За сравнение Русия използва в пъти по-малко такива оръжия във войната в Украйна. От официално изявление на армейски генерал Сергей Суровикин (тогава командващ Обединената групировка войски в Украйна и руските ВВС), направено на 19 октомври 2022 г., се разбира, че дотогава руската авиация използва над 7000 управляеми авиационни средства за поражение срещу украинските сили. Тоест към 237-ия ден на руската инвазия броят им все още е до 8000. Докато през 2003 г. САЩ и съюзниците им изразходват в боевете аналогично количество до 10-ия ден от кампанията.
В периода 23–31 март, когато иракската армия оказва по-организирана съпротива, средният им разход е около 1000 единици на ден. В началото на април 2003 г. цифрата скача до близо 2000. По това време иракските сили се изтеглят около Багдад и се разгарят тежки боеве за преодоляване на отбранителните им рубежи, включително за превземането на столичното летище. Между 7–18 април числото на ползваните прецизни оръжия пада до 1000 единици за 24 ч. Причината е, че основният разгром на иракската армия вече е осъществен, а остатъците й бързо се разпадат.
По данни от украинските източници от началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през 2022 г. руската бойна авиация е хвърлила над 51 000 управляеми авиобомби (фугасни, касетъчни, бетонобойни). Първоначално са използвани едва по няколко десетки на ден, а през 2024 г. количеството им вече е около 110 (или към 40 000 годишно).
Интересен паралел може да се направи и спрямо използването на балистичните ракети. В хода на кампанията срещу Ирак през 2003 г. 5-и армейски корпус на САЩ изстрелва 414 тактически балистични ракети ATACMS. Това прави средно 13–14 ракети на ден. Тези интензивност и мащаби могат да бъдат сравнени с публикуваните данни за използването на ATACMS, „Искандер“ и прочие балистични ракети от украинската и руската армия в зоната на войната. Въпреки оскъдна информация става ясно, че и двете воюващи страни ползват по-ограничено балистични ракети – най-често само по няколко единици дневно.
Важно е да се отбележи, че повечето публични данни относно употребата на управляеми оръжия в конфликта между Русия и Украйна са частични и се отнасят за определени периоди и условия на бойните действия. Това означава, че може да не предоставят пълна картина за тяхното използване. Обективността им също не е доказана, тъй като често идва само от едната от страните.
Очевидно е, че по-ограничената употреба на високоточно оръжие е следствие от липсата на достатъчно запаси в арсеналите им. Това свидетелства за недостатъчно задълбочено проучване и пренебрегването на опита от войната от 2003 г. Предубеденото му интерпретиране и приемането на заблудата, че Ирак пада, просто защото „арабите не могат да воюват“, явно повлиява върху развитието на въоръжените сили и на Русия, и на Украйна. Те са изграждани без да се отчитат грешките и тенденциите в операция „Иракска свобода“. Включително с известно пренебрежение към управляемото оръжие с GPS насочване което иракчаните понякога съумяват да неутрализират чрез самоделни системи за радиоелектронна борба. Ала избухването на конфликта между Москва и Киев бързо коригира погрешните представи. Уви, по начин, който струва много скъпо и на двете страни.
Продължаващата руско-украинска война доказва ключовата роля на високоточните оръжия, но и трасира нови тенденции във военното дело. Масираното използване на различни дронове за разузнаване, поддръжка и директни удари по противниковите цели е една от тях. Много е важно този боен опит и потенциалните бъдещи заплахи да бъдат своевременно и реалистично отчетени и да залегнат в развитието на способностите на въоръжените сили.
