Автор: Светломира Димитрова
Писателят Йордан Радичков е лесен за четене. Макар и на пръв поглед неговите творби да изглеждат умозрителни, той веднага ти влиза под кожата и те увлича с неговите описания и истории и не знаеш как се озоваваш там, където е решил да те заведе. Драматургът Йордан Радичков е труден за поставяне. Неговите герои са доста неориентирани или поне зрителят се чувства неориентиран къде са те, какво правят, за какво мислят, за какво мечтаят. И остават с очакване до края на постановката. В неговите пиеси няма драма, няма завръзка, няма развръзка, няма катарзис. И затова е трудна за поставяне. При него има „лафчета”, които забавляват публиката, но тя очаква до края нещо да се случи. И затова се иска голям кураж от един режисьор да посегне към пиесите му.
Затова – поздравления за Никола Стоянов и Сатиричния театър за най-новата му премиера „Кошници”! „Творчеството на Радичков е Ноев ковчег – един малък Бог от Северозапада го е създал”, беше ми казал в едно интервю навремето откривателят на драматурга Радичков незабравимият Крикор Азарян. В тази пиеса той помества всичко в кошници: „Всеки си плете кошницата. Всеки плете усърдно и сам се вплита като копринена буба в пашкула си. Времето разплита кошницата с един замах”. Или: „Животът е като кошница. От едната страна плетеш, от другата се разплита. Затова – кърпеж му е майката”. В кошница е спасен Моисей, в кошница са спасени Ромул и Рем.
Пиесата е написана през 1982 г. и вероятно тогава е звучала революционно с тънката си критика към властта. Днес отново звучи критично и отново е актуална с мислите на писателя и репликите на героите. „Защо се връщам от чужбина всеки път? Защото не мога да живея без простаци.”
Всички тези забележителни мисли няма как да не изпъкнат на фона на забележителната сценография на Свила Величкова и великолепната игра на актьорите. Цялата сцена от горе до долу находчиво е „облечена” с цвета на припеците, върху които се развива действието. По тях се катерят, падат и стават актьорите, които смайват със своята пластичност. Реката, по която те през цялото време мечтаят да плават, за да стигнат далеч, така и не се вижда. Най-цветна на този фон, разбира се, е мургавата кошничарка – Албена Михова, сякаш родена да играе комедия. Друга звезда на „Сатирата” – младият Михаил Сервански, и този път не изневери на колорита си. Неговият герой, роднината на Йоната, е наистина запомнящ се. Георги Спасов, Божидар Мицев, Ива Вълкова, Кирил Бояджиев, Николай Луканов са едновременно смешни, но и поетични, точно по радичковски.
„С текстовете си Йордан Радичков е искал да сподели много неща, но всъщност е споделил много повече. Животът няма нужда да бъде разбран, той трябва да се преживее. Пиесата „Кошници” няма нужда да бъде разбрана… Тя трябва да се изгледа”, е написал Никола Стоянов. И дълго да се осмисля и разплита, бих добавила аз.
