„Да знаеш накъде си тръгнал, е първата стъпка от това, да стигнеш там”, гласи едно от популярните късметчета, които понякога получаваме с кафето. Целта ни беше изоставеният Маломаловски манастир в Чепън планина (между Драгоман и Годеч). Той е строен около XVI век, унищожаван е няколко пъти, а последните запазени засега стенописи са от XVI век. Макар в пътеводителите да пише, че образите от стенописите са „груби”, всъщност това съвсем не е така”. Още преди години писахме и във в. „Българска армия”, и в сайта armymedia.bg за това място, което беше почти разрушено. Само църквата все още стърчеше сред xрасталаците.
„Упътват ни, не било далече – по черния път, през дъбовата гора, после иглолистна, след това букова и накрая излизаме на открито пространство, където има изградена пейка с масичка”, писахме тогава. В наши дни вече се извършва реставрация на манастирския комплекс и археолози проучват мястото преди основните дейности, така както трябва да бъде. Открит е манастирски некропол, прокаран е черен път до мястото, вече не е необходимо да се лутаме из гората, за да стигнем дотам, сменен е целият покрив на храма.
Когато го посетихме за първи път, изведнъж от храстите изникна каменен зид. Явно това беше манастирът. Очаквахме да е по-голям, поне така изглеждаше на снимките в интернет. Видяхме изоставена, почти порутена стара сграда, явно където са спали монасите, според някои е било игуменарницата. Вдясно пък бяха останките от друга сграда. Пред нас беше църквата – окаяна, изоставена, почти скрита в шубраците и въпреки това някак величествена. Стоеше пред погледа ни прегърбена като старица. Иманяри бяха разровили целия под, включително и олтара. Така беше преди, сега всичко е различно. Мястото започва да се облагородява.
Хора от околните села твърдят, че преди години, още по времето на комунизма, някакъв човек копал тук и открил гърне с 6 кг злато. Слязъл в кръчмата в Мало Малово и се напил. Похвалил се и още преди да излезе от пивницата, милицията вече го чакала навън. А следите на златото се изгубили. Твърди се, че оттук минавали кервани с мулета и едно от тях изчезнало. Дали именно то е носело въпросното злато, дали просто две истории се наслагват, не става ясно, ясно е обаче, че мястото е богато на история и трябва да бъде възстановено и не само това, но и да бъде социализирано.
Божият престол в олтара беше разглобен, масата беше захвърлена, а до нея се търкаляха човешки кости, вероятно мощи. Оказва се, че има кости от некропола на две места, като са открити такива на жена, а манастирът е мъжки. При това костите на жената са и в двете купчини, което говори за разчленяване по някаква причина.
Стенописите бяха в окаяно състояние. А цветовете, цветовете ярко контрастират с това доскоро пусто място. Топли розови и червени краски, синьо и зелено, които се преливат елегантно и строго в драперии.
Хора от околните села си спомнят как като деца виждали тук старите монаси. Тогава смятали, че тук живее Дядо Мраз, защото имало старец с дълга бяла брада, а в онези години Дядо Коледа беше Дядо Мраз. Местните пък разказват, че последният монах, живял тук, бил някой си Ефросий (може би Амвросий), който починал през 1971 г. и оттогава манастирът запустява, въпреки че е паметник на културата с национално значение. Може би имено въпросният Ефросий да е бил последният „Дядо Мраз” тук.
„Ако оставим това място да се срути от само себе си, това означава, че вече окончателно и безвъзвратно сме престанали да бъдем човеци. Зад нас старата чешма с бронзовия чучур от 1900 г. ни изпраща тъжно.” Така беше преди, днес има надежда, защото „Дядо Мраз” от Чепън планина се завръща. Така ще върнем не просто спомена, но ще върнем и вярата си в нашето настояще, в нашето минало, а и в нашето бъдеще. Оказва се, че това да знаеш накъде си тръгнал наистина е първата стъпка от това да стигнеш, а ние, изглежда, вече стигаме там…!
