Любим похват на кремълската пропаганда е да препира своите послания през западни „политически анализатори“. Едно е някой истеричен телевизионен водещ от руския „Первый канал“ да ни убеждава как четири ракети „Орешник“ ще унищожат за три минути четири европейски столици, а друго – да чуеш същото от американец или западноевропеец. В предишни броеве на в. „Българска армия“ разказахме за два от американските гласове на кремълската пропаганда – генерал от запаса Дъглас Макгрегър и Скот Ритър. Днес ще представим израелския ретранслатор на московската гледна точка – Яков Кедми. Той има предимството да говори по руските медии без превод, тъй като руският му е роден език – роден е в Москва, там преминават детските и ученическите му години. Обръщаме внимание на Яков Кедми, защото той е много често цитиран и в българските медии, разпространяващи кремълска пропаганда. Например на сайта Поглед.инфо търсачката ни показва цели 116 публикации с негови мъдри мисли, най-вече несбъднали се прогнози за хода на войната на Русия срещу Украйна.
Представяйки тезите на Яков Кедми, нека да започнем с най-интригуващия въпрос – кога ще свърши войната в Украйна? В интервю от средата на януари т.г. за Александър Валдман израелският „експерт“ съобщава, че това ще стане към средата на лятото на тази година. Разбира се, Кедми не използва думата война, а „специална военна операция“, като отбелязва, че „ситуацията за киевския режим постепенно се влошава“.
Запомнете предвиждането за край на войната през лятото на тази година, но имайте предвид и предишните прогнози на Яков Кедми за края на войната. Ето какво казва той на 14 март 2022 г., само три седмици след началото на пълномащабната руска агресия срещу Украйна: „Ако съдим по сегашните сили и методи, спецоперацията на руската армия ще продължи още месец, месец и половина“. Този месец и половина обаче се оказва доста дълъг – към днешна дата той продължава вече три години. Още тогава, през пролетта на 2022 г. Кедми представя своята теза за бъдещето на Украйна, която след това ще повтаря много пъти – „спецоперацията ще завърши с освобождението на Украйна“, част от която ще бъде присъединена към Русия. А това, което остане от страната, ще бъде демилитаризирано, денацифицирано и абсолютно неутрално. Това ще бъде „земеделска, туристическа и пасторална Украйна“.
Три месеца след първата злополучна прогноза, в края на юни 2022 г. войната все още продължава, Кедми не намира за нужно да се разкае за грешката си, а казва, че върви „постепенен разгром на Въоръжените сили на Украйна“. В Донбас се случва унищожаване на най-боеспособните части на украинската армия, което ще завърши след не повече от месец. След това възстановяването на украинските сили ще бъде невъзможно, пророкува израелският пишман експерт.
През юли 2022 г. от прогнозите на Яков Кедми продължава да струят прокремълски ентусиазъм и оптимизъм. „Учебната година в Одеса през есента на 2022 г. ще започне по руски програми“ – казва той, като обяснява, че до септември руската армия вече ще е превзела големия пристанищен град. Нищо такова обаче не се случва нито през 2022 г., нито пък през следващите 3 години. Одеса продължава да е под контрола на Украйна, Русия присъства в града единствено с варварски нощни удари с ракети и дронове.
Пак в края на юли 2022 г. Яков Кедми ни осведомява, че Въоръжените сили на Русия могат да унищожат украинската армия да завършат „специалната военна операция“ за две седмици, стига да имат желание. Те обаче явно нямат такова желание. А истината е, че нямат възможности за това.
Но кой е Яков Кедми и защо руските пропагандни медийни рупори се надпреварват да го канят за коментари? Както вече споменахме, той е роден в Москва през 1947 г. в еврейско семейство. Още ненавършил 20 години, младежът Яков влиза в израелското посолство в съветската столица и заявява, че иска да емигрира в Израел. По онова време обаче вратите на социалистическия лагер са здраво залостени и изглежда малко вероятно на младия човек да му бъде разрешено да напусне СССР. Още повече че на 11 юни 1967 г. Съветският съюз скъсва дипломатическите си отношения с Израел заради започналата нова израелско-арабска война. Младият Яков обаче не се отчайва – той публично се отказва от съветското си гражданство и се озовава в посолството на САЩ, където също изразява желанието си за емиграция. И дори пише писмо до Върховния съвет на СССР, в което осъжда антисемитската политика на Москва. Това е нечуван акт на протест, макар че сталинските времена вече са отминали, дори през 60-те години подобни своеволия би трябвало да завършат с присъда и затвор за младия Яков. Но става друго – през февруари 1969 г. на него все пак му е разрешено да емигрира в Израел. Приемаме, че това е станало поради внезапен прилив на хуманност у съветските власти, а не защото Яков Казаков (това е рождената му фамилия, която доста по-късно ще бъде променена на Кедми) е обещал да сътрудничи с КГБ.
През 1970 г. Яков Кедми влиза в израелската армия като наборен войник. Служи в Бронетанкови войски. По време на учение получава травма на ушите и статут на военноинвалид. Той обаче отказва да напусне армията и се преквалифицира като офицер разузнавач. Участва във войната на Израел с арабските му съседи от 1973 г. Отличава се в сраженията, включително във форсирането на Суецкия канал в Египет. В тази война командир на батальона му е бъдещият началник-щаб на армията и бъдещ премиер Йехуд Барак. Двамата дори са в екипажа на един и същи танк. Това познанство ще помогне много в бъдещата кариера на Яков Кедми. След войната от 1973 г. той завършва висше образование, включително Колежа по национална сигурност. От 1977 г. започва работа за правителството, занимава се с въпросите на имиграцията на рускоезичните евреи в Израел. Фактически е сътрудник на спецслужбите, работещ под дипломатическо прикритие. Върхът на кариерата му е между 1992 и 1999 г., когато е директор на Бюрото за връзки „Натив“ –
правителствено учреждение, което се занимава с насърчаването на емиграцията на евреите от бившия Съветски съюз и Източна Европа в Израел.
През 1999 г. Кедми подава оставка от „Натив“ заради конфликт с министър-председателя Бенямин Нетаняху (да, и преди 26 години премиер на Израел е бил Нетаняху!). Получава генералска пенсия, която допълва с доходи от изнасяне на лекции и участие в телевизионни предавания.
Кедми със сигурност е в контакт с руските силови структури още през 90-те години. Известно е, че оттогава се познава с Путин, който по това време заема длъжността председател на Комитета за международни връзки на кметството в Санкт Петербург. В руските медии Кедми започва да се появява през второто десетилетие на нашия век. Бързо става постоянен участник в пропагандистките политически шоу програми по главните московски телевизии. Изявите му винаги съвпадат с официалната линия на Кремъл, но Кедми се появява с ореола на „бивш шеф на една от израелските спецслужби“. Най-често израелският специалист с руски произход се появява в шоуто на Владимир Соловьов. Там той клейми САЩ и възхвалява Сталин.
Фиксацията на Кедми обаче е върху Украйна. Той обвинява украинското ръководство в нацизъм (дори и след като украински президент става евреинът Володимир Зеленски), а украинското общество – в антисемитизъм. Кедми отрича правото на държавна самостоятелност на Украйна и неведнъж е призовавал тя да бъде окупирана от Русия. Често се нахвърля върху президента Зеленски с най-обидни епитети. Казва, че Русия би могла да ликвидира украинския президент с ракетен удар, така както Израел е ликвидирал лидера на „Хизбула“ Хасан Насрала.
След встъпването на новата държавна администрация на САЩ в длъжност Кедми атакува най-вече европейските държави, защото е наясно, че те стават основен поддръжник на Украйна. За Великобритания казва, че тя може да бъде унищожена от Русия за минути.
От октомври 2022 г. Яков Кедми е включен в санкционния списък на Украйна, а от февруари 2023 г. – и в този на Европейския съюз. Това обаче не пречи прокремълските медии в България да му дават трибуна и у нас, на територията на ЕС. Друг е въпросът колко умни са хората, вярващи на Яков Кедми, след всичките му грешни прогнози за хода на руската агресия срещу Украйна.
