Автор: Полковник о.з. проф. д.н. Димитър НЕДЯЛКОВ
Офицерите, служили в българската военна авиация добре знаят генерал-полковник Симеон Симеонов (Монката), дългогодиишен командващ Военновъздушните ни сили. Напет, красив, с топли сини очи, генералът години наред бе синоним не само на перфектен военен пилот, но и на мъж, който събира като магнит дамското внимание. Той получава генералските пагони, когато е само на 36 години, а на 48 оглавява военната ни авиация. В Българската армия рядко е имало толкова добре подготвен въздушен ас, летял на абсолютно всички типове самолети и вертолети, които са на въоръжение във военните поделения.
Първият полет на Симеон Симеонов във военната авиация едва не го убива. След края на Втората световна война той заедно с няколко свои другари постъпва в така наречения “партизански випуск” военни летци. Обучението върху няколко учебни самолета се осъществявало на летището край Казанлък. Самият Симеон Симеонов е родом от близкото с. Шейново и добре познавал района. В деня на първия полет всички курсанти били строени на плаца и очаквали инструкторите си. Инструкторът на ятото на Монката закъснял с около час. Когато пристигнал, се разбрало, че е “снощен” – още бил махмурлия от вчерашния гуляй. Когато видели, че инструкторът още плете крака, няколко от курсантите отказали да летят. Но Симеон Симеонов толкова жадувал този полет
че без да се двоуми тръгнал към самолета. Пийналият инструктор се настанил до него.
Когато излетели от пистата край Казанлък, инструкторът попитал Монката: “Момче, ти нали беше от тези краища? Искаш ли да прелетим над вашето село?!” Решили да прелетят над къщата на селския свещеник. С поповата щерка Симеон имал задявка като ерген, пък и тя много го харесвала – по-красиво момче от него в селото нямало. След като преминали няколко пъти над селото с бръснещ полет, едно от крилата на самолета закачило ореховото дърво до къщата на попа. Учебната машина се завъртяла, ударила къщата с другото крило и паднала с гръм в двора на свещеника.
От останките на самолета издърпали телата на инструктора и Монката. За инструктора имало надежди да бъде спасен, но Монката целият бил в кръв и май го били отписали.Затова тялото му директно заминало за казанлъшката морга. Лекарите обаче вдигнали безпомощно ръце – как се връща мъртвец към живота?! Един от санитарите обаче забелязъл, че от “трупа” на младия курсант едва-едва се чуват стонове. Викнали веднага докторите и така започнало продължително и тежко лечение. Така започва и пътят в авиацията на един велик пилот и командир.
Симеон Стефанов Симеонов е роден на 9 или 12 април 1925 г. в Шейново. Учи в електротехническо училище в Габрово. По това време става член на РМС, а отпосле член на БКП и партизанин в Габровско-севлиевския партизански отряд. След 9 септември 1944 г. тръгва с доброволческа дружина за фронта. През 1946 г. завършва Школата за запасни офицери-летци в Казанлък, а на следващата година и Народното военновъздушно училище „Георги Бенковски“. През 1949 г. завършва Висшата летателно-тактическа школа „Липецк“ в Съветския съюз. От май до септември 1951 г. е командир на 19-и изтребителен авиополк. Същата година става временен командир на 10-а изтребителна авиодивизия, която командва до юни 1952 г. От юни 1952 до септември 1955 г. е постоянен командир на дивизията. От септември 1955 г. е помощник-командващ на ВВС по изтребителната авиация. През 1958 г. завършва Военната академия в София, а през 1961 г. и Генералщабната академия „Климент Ворошилов“ в СССР.
Под грижите и ръководството на генерал Симеонов израстват много млади летци и командири. Той организира усвояването и бойното използване на първите ни реактивни самолети денем и нощем, в прости и сложни метеоусловия.
Пръв става летец втори клас, пръв с още седмина негови бойни другари става летец първи клас. Дейността му спомогна българските ВВС да направят качествен скок в своето усъвършенстване. Повишава се и качеството на бойното използване на авиацията. Задачите по въздушното разузнаване, стрелба и бомбомятане по земни цели, прехват и стрелба по въздушни цели стават все по-сложни и на нови самолети. Натренират се щабовете и авиационните части по организирането на взаимодействието между родовете войски. Решава се една много сложна задача за цялата авиация – полетите на пределно малки височини, нанасяне на удари по земни и морски цели “от ход”, т.е. при първото излизане над целта. Усвояват се и полетите над море, както и парашутните скокове на летателния състав над морската ни акватория.
През 1961 г. Симеон Симеонов е назначен за командир на 10-и смесен авиационен корпус. Същата година е повишен в чин генерал-майор. Организира задачата за създаване на въздушен полигон от летище Толбухин (днес Добрич), Балчик и дълбоко в Черно море за стрелба по въздушни мишени. Това са самолети МиГ-15 с изтичащ ресурс. Тази задача изисква конструирането на автопилот и подготовка на летци за неговото експлоатиране и последващо катапултиране. Намират се доброволци като капитаните Желязков, Драганов и старши лейтенант Генковски.
От 1971 г. е кандидат на военните науки (първият пилот с научна степен). В периода 1973 – 1975 е командир на ПВО и ВВС. „Заслужил летец“ от 1974 г. Пише книга „Закалени криле“.
Умира на 24 май 1975 г. в София след две неуспешни операции на тумор в мозъка Когато го погребват бившият командващ ПВО и ВВС генерал-полковник Христо Добрев през сълзи казава: “Животът на генерал-полковник Симеон Стефанов Симеонов беше живот светла диря!” Животът след него показа, че тая диря не е само светла, а и вечно увличаща. Много скоро по стар български навик обаче определени хора започнаха да я изтриват от съзнанието на нацията…
Генерал Симеонов бе кумир за летците-пилоти, щурмани, парашутисти, за авиационните инженери, техници и всички хора по летищата на майка България. Той знаеше какво да прави, че авиацията да бъде силно заобичана от българския народ и особено от младото поколение.
Каквото генералът помолеше или поискаше от ведомствата или организациите за потребностите на авиацията – не му се отказваше, даряваше й се от сърце и с признателност. Авторитетът и славата му отдавна излизат извън българските небеса и предели. На погребението му турският командващ ВВС, неслучайно прелитащ над територията на България с граждански самолет, кавалерски изказва съболезнованията си за загубата на “най-добрия летец и авиационен командир на Балканите”.
Природата бе щедра към него. Дарила го бе с гъвкав ум, със силни сини очи, с висока и стройна фигура, с красиво, вдъхновено и вдъхващо обич и уважение лице. Генерал Симеонов бе човек на дълга и пример на идните поколения в българската военна авиация. Такива като него повече от всичко са ни нужни и сега.
Гледайте филма на Военния телевизионен канал за генерал-полковник Симеон Симеонов на 12 април 2025 г.
