Точно шест месеца след началото на разкроя на стоманата за строителството на хибриден (стоманобетонен) плаващ док в „Терем-КРЗ Флотски арсенал – Варна“ ЕООД първият блок от основния корпус е вече на вода. С тези темпове на работа крайният срок за завършване на плавателния съд – краят на септември т.г., ще бъде спазен и той ще бъде предаден на възложителя: хърватската компания Adria Docks. В производствения процес се използват само първокачествени материали от доказани производители, спазва се строг технологичен режим (при минусови температури не се лее бетон), всеки завършен детайл се проверява многократно от представители на класификационната организация RINA.
Другата добра новина е, че строителството на хибридния док се следи и от други компании в морския бизнес и вече има първи разговори за сключване на договор за изграждането на втори такъв плавателен съд. Защо стоманобетонният док предизвиква такъв интерес? Специфичният като структура сулфатоустойчив бетон, който се влага в корпуса, осигурява отлична водоплътност, устойчивост на ерозия (включително и в солени води) и дълговечност. Основно предимство на стоманобетонния корпус пред изцяло стоманения е това, че не са необходими боядисване или друг вид защита на подводната му част. С това
отпада нуждата от докови ремонти и скъпи операции по поддръжката
на корпуса, което намалява разходите в тази насока практически до нула. Благодарение на тези предимства на корпуса и при правилна експлоатация и адекватна поддръжка на надстройката съоръжението може да функционира безпроблемно в изключително дълъг период от време – над 50 години, което е доказано от практиката.
Новият плаващ сух док с товароподемност 2500 т е предназначен да помага при изграждането, ремонта и поддръжката на яхти, мегаяхти и др. плавателни съдове. А дали под „и други“ бъдещият собственик разбира и малки военни кораби и катери, си е негов проблем. Така или иначе, това е част от гражданското корабостроене и кораборемонт, подпомагащи съществуването и развитието на „Флотски арсенал“, който не може да разчита само на парите от военния бюджет за ремонт на корабите от нашите ВМС.
На практика във „Флотски арсенал“ възраждат стара немска технология, внедрена у нас в годините на Втората световна война. Идеята за използването на бетонни конструкции, усилени със стомана/желязо, за корабни корпуси се ражда още през Първата световна война, но не получава широко развитие. В навечерието на Втората световна война германски инженери разработват наново и усъвършенстват технологията, за да се компенсира недостигът на метали във военното корабостроене, без да се намаляват конструктивните качества на корабните корпуси. У нас тази технология се внася чрез германско-българското акционерно дружество „Кораловаг“ (КОРАби – ЛОкомотиви – ВАГони) във Варна. По време на войната тук започва строителството на 3200-тонни самоходни танкери и 600-тонни несамоходни баржи със стоманобетонни корпуси.
Развитието на технологията става в следвоенните години, когато са довършени окончателно заложените корпуси. През втората половина на ХХ век
у нас са построени над 350 плаващи съоръжения
с различно предназначение. Постепенно се разширява номенклатурата на произвежданите плавателни съдове: стоманобетонни работилници, рибозаводи, общежития, брандвахти (закотвени служебни кораби за наблюдение на спазването на правилата за корабоплаване на изхода на пристанища или в устията на големи реки). Има и единични проекти – 800-тонен плаващ кран, плаваща помпена станция за АЕЦ „Козлодуй“, понтон за връзка с най-големия плаващ док у нас.
Най-масово са произвеждани плаващите работилници (над 200), предназначени основно за износ в страните от бившия социалистически лагер. За да бъдат удовлетворени всички поръчки освен във Варна, такива плавателни съдове се произвеждат и в Бургас. Реализиран е износ дори и за далечна Куба. Това превърна България в едноличен лидер в Черноморския регион по брой построени кораби от този тип. Плаващата стоманобетонна работилница е непризнатият шампион на българското корабостроене за всички времена. Екземпляри от нея продължават да бъдат в успешна експлоатация и у нас. Такива са плаващата ремонтна работилница на Военноморска база Варна, Базата гранични полицейски кораби в Созопол, както и базите на няколко компании, базирани в различни наши черноморски градове.
В началото на ХХІ век бе направен опит да бъде съживено стоманобетонното корабостроене в България. Появиха се нови проекти, съобразени с актуалните потребности на големите градове – индустриални, туристически и търговски центрове. Концепциите за
плаващи паркинги, болници, хотели, частни домове
и студентски общежития са посрещнати с интерес. Променливите и несигурните обществено-политическа и икономическа обстановка у нас обаче не способстват за възстановяването на стоманобетонното корабостроене. Ето че тази възможност се откри пред „Терем-КРЗ Флотски арсенал – Варна“ ЕООД и този наш военен завод веднага започна реализацията на първия плаващ хибриден док. Вече има сериозни индикации, че той няма да бъде последният. Арсеналци имат амбицията да докажат, че стоманобетонното корабостроене има не само богати традиции, но и голямо бъдеще.
