Мраморът е едно от най-големите природни богатства на България, но и на Балканите, оказва се обаче, че това е така в цялото Средиземноморие.
У нас в централната част на с. Илинденци са изградени мраморни шадравани и чешми. Селото се намира в Югозападна България, община Струмяни – област Благоевград, и е в пределите на страната от 1912 г. в резултат от Балканската война. Центърът е изграден изцяло с мрамор от най-голямата кариера на Балканския полуостров за добив на мрамор, намираща се над Илинденци. На 3 км от селото се намират два завода за преработка на мрамор и производство на мраморни изделия. В селото има над 20 цеха за производство на мраморни изделия.
Оказва се обаче, че в южните склонове на Родопите откъм гръцка страна се намират също немалко находища на висококачествен бял мрамор. Почти в цялата северна част на Гърция са изградени различни по големина фабрики и преработвателни цехове за обработка на мрамора. От отпадъците в производствения процес пък се прави т. нар. мраморен прах, от който се изработват различни малки статути, които се продават в почти всеки сувенирен магазин на територията на цялата страна.
Мраморът е наистина уникален материал. Плътността му позволяwa от него да се извайват невероятни фигури, драперии и цели култови ансамбли. Някои от тях са зашеметяващо изящни, граничещи направо с причудливост. Почти няма средиземноморска страна, в която да няма величествена катедрала, в която да не са изработени орнаменти или скулптури от мрамор. Дори в големите български църкви мраморът е често срещан материал, например за епископските тронове и подовете.
В Сицилия катедралите ни представят една феерия от нечовешко майсторство и внушителна автентичност. Статуите и изображенията са толкова близки до реалността, че понякога образите ни връхлитат като буря от емоции.
Столицата на Малта – Валета, пък впечатлява с невероятна детайлност на мраморните изображения като дрехи и драперии. Най-посещаваният паметник тук несъмнено е катедралата „Свети Йоан Кръстител”. Основната катедрала на Малта се намира в Мдина, но „Свети Йоан” във Валета се ползва със същите привилегии като катедралата. Оттук идва и наименованието „съ-катедрала”. Интериорът на църквата е едно от върховите постижения на бароковата архитектура и се смята за един от най-красивите в Европа.
Интериорът е преустроен в бароков стил през XVII в. и неговата необикновена и богато украсена конструкция рязко контрастира с външната фасада.
Човек има усещането, че ако дори само духне с уста, мраморните драперии ще се развеят като коприна. Детайлността на изработката е повече от впечатляваща и успешно обърква сетивата ни. Фигурите демонстрират дори жестове, мимики, изражения, сякаш оживяват пред нас и се „усмихва”. Така мраморът се оказва материал, който придобива култов смисъл, защото активно се използва в храмовете, но не само християнските, а и в ислямските, където подовете са основно от мрамор, покрит с меки килими. Джамиите в Турция също са изградени и украсени основно с висококачествен бял мрамор.
Отново у нас, в с. Илинденци ежегодно се провежда международен скулптурен симпозиум, по време на който местни и чуждестранни артисти представят изработени от самите тях мраморни скулптури. Те остават в най-големия в страната открит скулптурен парк в селото, където могат да бъдат видени от ценителите на този тип изкуство. Тук се набляга повече на изобретателността в изработването на нови и футуристични фигури, които изобразяват друг тип движение – по-технически ориентирано и ярко повлияно от философията на модерното инженерство.
Едва ли в днешно време някой може да се осмели, но и да има способностите да надмине виртуозната изящност на бароковите майстори на мрамора, отвъд чийто извънземен талант стои вече съвсем ново и напълно непознато измерение, граничещо дори с вълшебното.
