От личен опит: Тръпката за служба се засилва с годините

Старши сержант Илиян Зайчев има 24-годишен стаж като военен водолаз

Старши сержант Илиян Зайчев е военен водолаз вече 24 години. Споделя от личен опит, че е избрал за себе си точната професия. „Както виждам, с всяка следваща година вместо тръпката и желанието за служба да отминава, то се засилва все повече и повече”, категоричен е

един от най-опитните водолази

в Сухопътните войски.

Старши сержант Зайчев е командир на Инженерно водолазно-разузнавателно отделение към Инженерна рота за бойна поддръжка от Втора механизирана бригада. Той е от Стара Загора и е военен водолаз още от влизането си в армията – първо като наборен войник, а веднага след задължителната казарма – от 2001 г. като кадрови военнослужещ. Същата година завършва водолазен курс към тогавашната Инженерно-сапьорна бригада в Белене. През 2003 г. се обучава в школа за водолази, а от 2004 г. става сержант.

Работата на водолаза винаги е свързана с дейността на военното формирование, казва старши сержант Зайчев. „Затова не напразно в Сухопътните войски и в частност в Инженерните войски да се налага да има такива военни водолази. В инженерните подразделения има понтони, катери, тежък механизиран мост, който стои на вода. Винаги има опасност да бъдат изтървани във водата материални средства, да потънат предмети. Това нещо неминуемо изисква нашата помощ за намирането и изваждането им. В някои случаи става въпрос за потънали боеприпаси, които трябва да бъдат намерени и извлечени от водата”, представя старши сержантът накратко същността на водолазното дело във войските.

По думите му работата на воините във водолазни костюми е свързана с цялостната

подготовка на инженерните формирования

в Сухопътните войски. Тренират се специфични действия, като придвижване по пътеводна нишка, търсене и изваждане на потънали предмети, обозначаване на зони, направа на инженерни проходи и т. н. „Веднъж бригадата имаше учение, в което механик-водачите на бронетранспортьорите (БТР) трябваше да преминат изпит и да придвижат БТР-ите през водна преграда. Имаше учебна ситуация с „аварирал” бронетранспортьор в р. Тунджа. Единият БТР трябваше да извади другия. Тогава се случи инцидент, но без наранявания – изтърваха твърдия теглич. Ние се притекохме на помощ, трябваше да го извадим от реката, за да продължи работата”, разказва за случай от многогодишната си практика старши сержант Зайчев.

Той има опит и от участие в мисии зад граница. „През 2008 г. бях в Косово, когато признахме тази държава. Бяхме първите, които отидохме да бъдем военни инструктори и да обучаваме тяхната армия. През 2013 г. бях в Кандахар, Афганистан – в охранителна рота”, казва той. Бил е на обучение и в Германия.

Като военен водолаз се е убедил, че трябва да поддържа физическата си форма, за да отговори на високите изисквания на професията и да покрива периодичните тестове: „Нужни са

хранителен режим и тренировки

И постоянство. Нищо повече. Физическите натоварвания са нужни, защото човек пораства, навлиза в друга възраст. За да бъде еластичен, подвижен, трябва да държи във форма ставите, мускулите си, което става с индивидуални тренировки. А тайната на добрия хранителен режим е, че всичко е полезно в съответните дози. И трябва да си подбираш храната. Аз лично не се ограничавам от нищо. Но – с норма. Това е”.

За старши сержант Зайчев интересът към военната служба е фамилна черта и традиция. Баща му е бил военнослужещ. „Той доста искаше и аз да съм военнослужещ. Средното ми образование беше ветеринарна медицина, записах зооинженерство и си казах – ще послужа като кадрови войник малко, за да си изплатя образованието. В последствие, временното стана постоянно и се отдадох изцяло на службата”, казва с усмивка старши сержантът. Ни най-малко не съжалявам, че служа в армията, напротив – горд съм, изтъква той. Междувременно оставил зоообразованието на заден план, защото, по думите му, няма как да си актуален в нещо, което не се практикува и реализира.

В свободното си време със съпругата и двете им деца катерят планините и покоряват върхове. Често са и във вилата им в Родопите. Старши сержантът

практикува и спортен риболов

по време на почивките на морето. Според него, в сравнение с военноводолазното дело това е различна дейност: „Подводният риболов е съвсем друга философия”.

Като командир на отделение той се радва, че в строя се вливат нови попълнения от водолази: „Тази година дойдоха младите, изпитвам удовлетворение и желание да предам опита си на тях. Още повече като възприемат учебния материал и са момчета на място, обучението става по-лесно”.

По думите му, постоянно идват кандидати за военни водолази. Мотивира ги предимно специфичният характер на службата, която не е рутинна. Всеки път предизвикателствата са различни, включително и когато се обучаваме на Дунав, в Черно море или на язовир „Искър”, заявява старши сержантът.

Като командир едно от основните правила, които спазва е гарантирането на безопасността на хората: „Най-вече задачата да бъде изпълнена по начин, който не застрашава живота и здравето на военнослужещите. Аз съм в ситуация да организирам и да проведа занятието, което е във водата, а това крие винаги много опасности, дори и когато водолазите се гмуркат на едно и също място. Когато задачата бъде изпълнена без инциденти, това, вместо да те успокоява, те кара следващия път

да направиш още по-добра организация

и така те мобилизира”. По думите му, когато личният състав като види, че техният началник е мобилизиран, тяхната мобилизация става автоматично. Така целта на занятието е постигната, а военните водолази се изграждат като професионалисти.