Фото авторът
Моето пътешествие все още не е завършило, казва главният сержант на 4-ти артилерийски полк старшина Явор Бехар
Завършил е Сержантско училище в България и редица курсове в чужбина. Участвал е в мисии зад граница, служил е в Съюзното командване по трансформациите на НАТО. Бил е главен сержант на батарея и на дивизион. Сега е главен сержант на 4-ти артилерийски полк. Така с няколко изречения може да бъде представен старшина Явор Бехар. Но той е с богат натрупан опит и има какво да сподели за своя дълъг път в армията и за своето развитие в нея.
Кой му е дал това хубаво българско име Явор? „Разбира се – майка ми и баща ми. Аз пък се опитвам да запазя традицията и кръстих сина си Тервел, когато се роди преди 8 години. Няма начин един военнослужещ дълги години да е в армията, да посвети живота си на нея и да не обича нашата Родина и всичко, свързано с нея като история, имена, култура и природа.“ Думите на главния сержант на 4-ти полк звучат искрено, още повече че разговорът ни се провежда по време на полевото обучение на артилеристите на полигон „Корен“ и често се чува грохотът от стрелбата.
Кога е било началото и как е възникнал
интересът му към армията
Разказва, че всичко е започнало от една детинска история. Като малък е живеел в Пловдив в близост до военно формирование на парашутисти. През лятото децата са прескачали неговата ограда, за да се къпят в басейна. На Явор това му е харесало и е решил, че е много хубаво да си войник. Когато е пораснал, нямал е никакво съмнение какъв път да поеме. Кандидатствал е в Сержантското училище във Велико Търново, приели са го през 1996 г. и оттогава е посветил живота си на военната професия. Завършил е през 1998 г. с профил „Мотопехотни войски“.
Започнал е службата си в 61-ва Стрямска механизирана бригада в Карлово, в 3-ти механизиран батальон, където служи близо 4 години. През 2002 г. се е преместил като заместник-командир на разузнавателен взвод във 2-ри дивизион с противотанков управляем ракетен комплекс (ПТУРК) „Конкурс” в Пловдив, който по-късно е включен в състава на артилеристите от Асеновград. В него е бил също командир на бойна машина и главен сержант на батарея. Определя командира на батарея капитан Любомир Попов като невероятен офицер. И сега говори с възхищение за високата мотивация на противотанкистите.
„През 2003 г., когато станах командир на бойна машина, в противотанковия дивизион нямахме много възможности да стреляме с реални боеприпаси – ракети. И като част от нормативните изисквания всички командири на бойни машини минавахме много часове през тренажора. След това противотанкистите не пропускаха целта. Това показваше, че системата работи и командирите на бойни машини бяха добре натренирани. Аз не бях изключение и при първите ми стрелби с ПТУРК „Конкурс“ поразих целите и получих
оценка „отличен“
Тогава беше и първото ми появяване на страниците на в. „Българска армия“, спомня си за онова време старшина Явор Бехар.
В какви мисии зад граница е участвал? След като се е завърнал от едногодишен курс за инструктори в морската пехота на САЩ през 2004 г., веднага е заминал с 3-тия ни пехотен батальон в Ирак с командир подполковник Михаил Попов – сега генерал-лейтенант и заместник-началник на отбраната. Длъжността му е била заместник-командир на първи взвод в първа рота. Условията по време на мисията са били жестоки – като климат, като въздействие от противника… „Но също така беше и реален опит, който ми показа какво се иска от нас, как трябва да бъдат подготвени сержантите и войниците – подчертава главният сержант на 4-ти полк. – Защото, колкото и да са тежки тренировките тук, на полигона, те никога не могат реалистично да пресъздадат онази военна обстановка. Реалният опит не може да бъде заменен с нищо. Но можем да се доближим, можем да дадем необходимите умения, необходимата мотивация на военнослужещите, необходимите инструменти, с които да се справят, ако бъдат поставени в сложна военна обстановка.“
Фото авторът
От 2005 до 2008 г. старшина Явор Бехар е в дългосрочна командировка в САЩ – три години е в Съюзното командване по трансформациите на НАТО. Това му е дало възможност да се докосне до големия, до стратегическия поглед на НАТО. Още тогава се е работело с хоризонт 20–30 години напред – какви процеси ще протекат, как е необходимо да се променят структурите на НАТО, за да се адаптират към бъдещите предизвикателства.
„Един урок, който научих оттам, е, че ние се намираме
в постоянен процес на трансформация
ние се адаптираме към променящата се среда. И този процес никога няма край. Ние като въоръжена сила, като структура трябва да се трансформираме, да се адаптираме към новата среда. Но най-трудно е да се промени мисленето на хората. То трябва постоянно да се адаптира към новите предизвикателства, към новите задачи, към новите трудности“, категоричен е старшина Бехар.
Той споделя и впечатленията си от качеството на обучението. Според него изключително добра е подготовката на военнослужещите за конкретна задача, примерно за командир на оръдие, номер от разчет… Но за да може човек да погледне голямата картина и да има критично мислене спрямо нея, се изисква много подготовка, която, за съжаление, малко хора получават. През 2009 г. Явор е почти 9 месеца в Косово в екипа от инструктори. Задачата му е била да преподава военна топография на военнослужещи от създаващата се армия. Там е успял да работи много върху техниката на преподаване. Защото един и същи материал в продължение на 8 месеца постоянно е трябвало да го повтаря на различни групи хора. И се е възползвал от възможността да експериментира с методите на преподаване. Направил си е
собствена оценка
кои подходи са най-успешни и какви са необходимите условия, за да може обучението да бъде максимално ефективно.
След завръщането си от Косово през 2010 г. е назначен за главен сержант на първа противотанкова батарея. И е трябвало в кратки срокове да научи изключително много за работата на батареята, за противотанковия дивизион – един цял нов комплекс от умения за управлението на батареята, за човешките ресурси, колко е важно предварително
да се планират събитията
Заключава, че ако човек само реагира на събитията, винаги изостава и не е ефективен.
През 2011 г. за 6 месеца заминава на мисия в Кандахар, Афганистан, където е назначен за съветник към един от афганистанските полкове. След това изкарва няколко различни курса в България и в чужбина – един курс в Швейцария, два пъти в Германия, Сержантска академия в Германия в продължение на 45 дни, приравнена в България като курс за главен сержант на дивизион. И през 2018 г. е назначен за главен сержант на контингента в Кандахар. Определя тази втора мисия в Афганистан като интересно предизвикателство, тъй като той представлява целия контингент пред чуждестранните колеги.
След завръщането от Афганистан е награден от министъра на отбраната
с медал за военна доблест
и от американска страна с медал – бронзова звезда. И започва подготовка като главен сержант на рота „Алтеа“, но тя е в оперативен, резерв. Главен сержант на 2-ри противотанков дивизион „Конкурс“ става в началото на 2016 г. И от юли миналата година е главен сержант на 4-ти артилерийски полк. Мнението му е, че моделът на главните сержанти работи, институцията се налага все повече и повече, а изискванията към сержантите се увеличават. Съгласен е, че вече може да е клише, но главният сержант наистина е пръв помощник на своя командир по всички въпроси, отнасящи се към сержантите и войниците. Отлично разбира техния манталитет, мисленето им и предизвикателствата пред тях. Опитва се да отстрани важното от второстепенното, да има аналитични умения.
Накрая на разговора ни старшина Явор Бехар обобщава: „Никога не съм очаквал, когато постъпвах в редиците на Българската армия, че така интересно ще ми се развие службата. Армията ми даде възможност да обиколя света в хубавата и в не толкова хубавата му част. Мисля, че през проблемите и предизвикателствата човек израства и като характер, и като личност. Изключително благодарен съм на армията за тази възможност. Всеки ден идвам мотивиран на работа. И с усмивка. Защото знам, че моето пътешествие все още не е завършило“.
